Решение № 11667 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2017 г.

Решение № 11667 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Н. срещу решение № 5667/05.05.2017 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 8617/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й относно парцели № 22856-146-2-1, № 22856-36-1-1 и № 66086-181-1-1. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила и с материалния закон. Към първите отнася извършената от съда преценка на писмени доказателствени средства - конкретни решения на тричленен и на петчленен състав на ВАС и пропускът да съобрази решението си с тази съдебна практика. Сочи опущение на съда да възприеме противоречието на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. с разпоредбите на ЗПЗП с дължимото прилагане на нормативния акт от по-висок ранг. Твърди и противоречие на решението с правилото на чл. 20, т. 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. на Съвета. Иска отмяна на първоинстанционното решение и ползващо го решаване на спора по същество. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - министъра на земеделието, храните и горите отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на М. Н. против против заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали части от три парцела в общ размер 0,71 ха, а именно: № 22856-146-2-1, № 22856-36-1-1 и № 66086-181-1-1. По установяванията на първостепенния съд процесните парцели не са поддържани в добро земеделско състояние. Констатациите му се основават на оценка на протоколи за извършени на 06.10.2014 г. и на 07.10.2014 г. теренни проверки на място на физически блокове и на копия от снимки от извършено заснемане на земеделските площи. Ценил е съставените при действието на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. протоколи за извършени теренни проверки като официални свидетелстващи документи и е зачел материалната им доказателствена сила. Решаващите му изводи са за заявени за подпомагане от жалбоподателя за 2014 г. и парцели които не са обработвани през този период, а площите които не отговарят на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП законосъобразно са останали извън допустимия за подпомагане слой, като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Позитивното право не е в предмета на доказване /вж. чл. 153 ГПК/. Затова и неотносими доказателствени средства са цитираните от касатора решения № 1155/02.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г. и № 7501/22.06.2015 г. по адм. д. № 4327/2015 г. на петчленен състав на ВАС. С първото е разпоредена отмяна на чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16и, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 82 от 2006 г.; изм., бр. 62 от 2007 г., бр. 37 и 71 от 2008 г., бр. 18 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 21 и 101 от 2012 г., бр. 22 от 2014 г.; изм., бр. 43 от 2014 г., в сила от 23.05.2014 г.). Второто решение е за оставяне в сила на първото. Не съществува основание да се приеме, че първоинстанционният съд не е съобразил действието по чл. 193, ал. 2 АПК на решение № 1155/02.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2014 г., което се поражда от деня на обнародването в ДВ /вж. чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 194 in fine АПК/. Затова и основателен е укорът за зачитане на материалната доказателствена сила на протоколите за извършени теренни проверки. И преди влизането в сила на 03.07.2015 г. на решение № 1155/02.02.2015 г. на ВАС, обвързана от правилата на чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 ЗНА, инстанцията по същество е дължала изследване на съответствието на чл. 16а, ал. 3 в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях" от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на министъра на земеделието и храните със ЗПЗП. Възприемайки отсъствието до новелата от ДВ бр. 61/2015 г. в чл. 33а, ал. 2 на ЗПЗП на института на специализирани теренни проверки на референтни парцели, съдът е следвало да отрече компетентността на длъжностните лица да извършват теренните проверки по чл. 16а, ал. 3 от Наредбата, съответно да съставят контролните доклади, служещи за обновяване на информацията в СИЗП. Така се дисквалифицира качеството официален свидетелстващ документ на протоколите за теренни проверки от 06.10.2014 г. и на 07.10.2014 г. След конверсията по чл. 188 ГПК протоколите от теренните проверки се ценят като частен свидетелстващ документ. Те не установяват частта от процесните земеделски парцели, която не е допустима за подпомагане. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция не са приети като част от административната преписка, нито извън нея, доказателствени средства, които да съдържат информация за частта от парцелите изключена от специализирания слой, освен възражението на касатора срещу обхвата на специализирания слой с вх. № 138/16.12.2014 г. по описа на ОД "Земеделие" - Х. и отговора на министъра на земеделието и храните с изх. № 94-3253/29.05.2015 г., който се позовава на заповедта му за одобряване на окончателния вариант на този слой. Основаването от първостепенния съд на фактическите му констатации на доказателствени източници, които не установяват правно релевантни факти и на информационни източници, които не са част от приетите доказателства /копия от снимки от извършено заснемане/ е в противоречие със съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Опущението не може да се преодолее от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 222, ал. 1 АПК с отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с прилагане на правилата за доказателствената тежест, доколкото от първоинстанционния съд не са дадени указанията по чл. 171, ал. 4 АПК. Дължима е отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг първоинстанционен състав на Върховния административен съд. Новото първоинстанционно производство следва да започне с процесуалното действие на съда по чл. 171, ал. 4 АПК с указание за правно и доказателствено релевантните факти, за чието установяване страните носят тежест и не са представили доказателства. В обхвата на оценката следва да се включат само приети доказателства и фактическите констатации да се основат на съдържанието им. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия