Решение № 2042 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2008 г.
ВАСIV отделение13.02.2009 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 89 от 3.04.2008 г. на Софийския окръжен съд по адм. д. № 266/2006 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2042 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ДАЕСЕФ" АД гр. София чрез изпълнителния му директор Веселин Бориславов Джамбазов, срещу решение от 3.04.2008 г. по адм. д.№ 266/2006 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменена заповед № 174/30.05.2006 г. на кмета на община Правец като незаконосъобразна, а преписката е върната за произнасяне по молба вх. № 94-0097/23.01.2006 г. С оспорваната заповед, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е одобрено решението за определяне на застроената част от имот пл. № 126 с площ от 1697 кв. м. от помощния кадастрален план на местността "Ойкьовото", приет с протокол на 19.12.2003 г. и попадащ в регулацията на гр. Правец - в кв. 23, в застроения УПИ VII - ЗПП, като цялата площ е определена като застроена. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Радка Иванова Ганчева - редовно призована, не се явява. Постъпило е писмено становище от нея чрез адвокат Георги Донков, в което изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Софийски окръжен съд да бъде оставено в сила. Ответникът - кметът на община Правец - не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мнение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваната заповед била издадена в нарушение на действащите към момента чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП, тъй като не съдържала фактически основания, обосноваващи защо е прието, че цялата площ е застроена. Не били спазени и разпоредбите на Наредба № 7/2003 г. и поради това правилно съдът бил отменил заповедта. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 89 от 3.04.2008 г., постановено по адм. д.№ 266/2006 г., Софийският окръжен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 174/30.05.2006 г. на кмета на община Правец, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решението за определяне на застроената част от имот пл. № 126 с площ от 1697 кв. м. от помощния кадастрален план на местността "Ойкьовото", приет с протокол на 19.12.2003 г. и попадащ в регулацията на гр. Правец - в кв. 23, в застроения УПИ VII - ЗПП, като цялата площ е определена като застроена. За да достигне до този извод, съдът е приел, че процесната заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 на действащия при постановяването й ЗАП (отм.), тъй като не съдържала фактически основания и мотиви, обосноваващи защо е прието, че цялата площ от имота е застроена. Такива не се съдържали и в протокол № 1/30.05.2006 г., въз основа на който е издадена процесната заповед. По делото са назначени основна и допълнителна съдебно техническа експертиза. Заключението, дадено от първата е, че в имот № 126 няма сгради, не граничи с път с трайна настилка, липсва инженерна инфраструктура, електрификация и водоснабдяване и земеделският му характер не е променен. Имотът бил и извън обсега на построените сгради и извън оградата на завода за печатни платки. Тази експертиза е приета и констатациите в нея са изцяло кредитирани от съда. Допълнителната експертиза, която изказва противоположно становище, в смисъл че извършените в парцела мероприятия имат доминиращо значение и имотът не можел да се отдели, не е взета под внимание от първоинстанционния съд при постановяване на решението, тъй като не били посочени конкретни технически параметри, относими към конкретни разпоредби на Наредба № 7/2003 г., на която според експертизата противоречали. Обжалваното съдебно решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е с оглед събраните по делото доказателства и при постановяването му не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.86654 Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ има за цел установяване на свободна, респективно застроена площ в имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии, за които Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. За да бъде определено застрояването в имота се предполага неговото индивидуализиране по предходни планове и по действащия план за територията в която се намира. Това е от съществено значение за възстановяване на собствеността, тъй като по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е допустимо възстановяване и на части от такива имоти. Съдът в производството по същество за законосъобразност на заповедта правилно е приел, че същата не съдържа фактически основания за издаването и такива не се съдържат и в одобреното с нея решение на техническата служба. Установеното от заключенията на основната и допълнителна съдебно - техническа експертиза не дава основание от фактическа и правна страна да бъде направен категоричен извод по отношение точното местоположение на процесния имот, което има за последица материално незаконосъобразен извод на административния орган по отношение на застрояването в него. Същото се доказва и от дветe експертизи по делото, които си противоречат по отношение на индивидуализацията на имота. При липса на фактически основания за издаването на заповедта проверката за законосъобразност е невъзможна, а в задължението на административния орган е да идентифицира имота по местоположение, след което да се произнесе по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решението като постановено при отсъствие на сочените в жалбата касационни основания за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,