Решение № 11569 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6383/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (РА), чрез процесуален представител, срещу Решение 751 от 25.04.2023 г., постановено по адм. дело 845/2022 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменено Уведомително писмо 390 /подмярка 6.4.1./ изх. 01-2600/ 1083/ 02.03.2022 г., в частта му по пункт II, с което на Люби и дъщери ЕООД е отказана безвъзмездна финансова помощ в размер на 167 603.78 лв. /разлика между одобрената сума за финансиране 155 928. 99 лв. и заявената 323 532. 77 лв./ относно Проектно предложение с идентификационен BG06RDNP001-6.00.3-0496 в ИСУН по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.003 Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности по подмярка 6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г., като незаконосъобразно, и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор ответната страна - Люби и дъщери ЕООД, чрез пълномощника си адв. Табутова, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставено без уважение, като претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че съдът не е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването по жалбата на Ю.Коюнджийска. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Благоевград е Уведомително писмо 390 /подмярка 6.4.1./ изх. 01-2600/ 1083/ 02.03.2022 г., в частта му по пункт II, с което на Люби и дъщери ЕООД е отказана безвъзмездна финансова помощ в размер на 167 603.78 лв. /разлика между одобрената сума за финансиране 155 928. 99 лв. и заявената 323 532. 77 лв./ относно Проектно предложение с идентификационен BG06RDNP001-6.00.3-0496 в ИСУН по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.003 Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности по подмярка 6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, но в нарушение на процесуалните правила - предписаната от закона форма довело до неправилно приложение на материалния закон и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. В случая липсват конкретните фактически основания за издаване на оспорвания отказ, които да са относими към конкретния казус, като в нито един от пунктовете не е посочен размера на определените от ДФЗ референтни разходи, нито причините, поради които се счита, че заявените от дружеството разходи надвишават определени референтни стойности, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В процесното уведомително писмо, а именно заповед 03- РД/3395 от 24.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са определени референтните цени в лева без ДДС не е публикувана на електронната страница на ДФЗ, това е довело до невъзможност лицето да съобрази действията си с утвърдените правила и стойности на референтните разходи, което се явява нарушение на принципа на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 от АПК. По тези съображения следва да се приеме, че са правилни изводите на съда за допуснато нарушение на административно производствените правила. Липсата на обявени към датата на публикуване на обявата за прием на заявления конкретни референтни разходи на Интернет страницата и в ИСУН, безспорно представлява процесуално нарушение, предвид изискването за публичност на критериите, вътрешни правила и установената практика при упражняване оперативната самостоятелност на органа по прилагане на закона и постигане на целите му. Настоящият съдебен състав констатира че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни и многословни аргументи и съображения на подателя за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания административен акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите факти и обстоятелства, при които е постановен съответния отказ. Нарушението е съществено и води до отмяна на акта, без да се обсъждат останалите доводи по същество. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателна. Основателно обаче е възражението за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г. е изплатено възнаграждение в размер на 8000 лева. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото възнаграждението следва да се редуцира и да бъде в размер на 4000 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение