Решение № 5046 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2014 г.

Решение № 5046 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13969/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Николова Спасова, от гр. София против решение № 5642/9.09.2014 г. по адм. дело № 12202/2013 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 66е от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), § 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София-град изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са законосъобразни изводите на съда, че положеният от Мария Николова Спасова труд за процесния период не може да се категоризира за такъв от втора категория, което е пречка за възникване на правото за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 5642/09.09.2014 г. по адм. дело № 12202/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Мария Николова Спасова, от гр. София срещу решение № РО - 813 от 04.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане № 5602217059 от 19.04.2013 г. на длъжностното лице по "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ, с които органите на НОИ са отказали да отпуснат лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, приемайки че за същата не е било налице едно от кумулативните основания по § 4, ал. 1 КСО придобит осигурителен стаж от най-малко 15 години при втора категория труд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е доказано по категоричен начин полагания от Спасова труд за периода 3.03.1986 г. - 14.03.1994 г. в База за техническо развитие по заварките и контрол (БТРЗК) "Метални конструкции" - Кремиковци да е на производствената площадка на фирма "Кремиковци". Отказал е да цени приетата по делото експертиза, приемайки че същата не е дала пълен и обоснован отговор на поставената задача, а само е посочила, че "Метални конструкции" - Кремиковци, впоследствие БТРЗК попада в границите на площадка "Кремиковци", без да уточни това производствената площадка ли е или района на кв. "Кремиковци". Посочил е, че вещото лице не е изследвало документи за собственост и скица за определяне на точното местонахождение на обекта, а е извършило само оглед и проверка на кадастралните планове и кадастрални регистри. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото е установено, че към датата на заявлението за пенсиониране 31.10.2012 г. Мария Спасова е имала навършена възраст - 56 г., 08 м., 09 д. и признат от пенсионните органи осигурителен стаж от втора категория - 08 г., 03м., 11д., а от трета категория - 27 г., 07м., 25д., като целия превърнат към трета категория труд е 38 г., 00м., 02д.. Налице е изискуемият сбор от осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Спорен между страните е трудът положен от Мария Спасова на длъжност "началник отдел "Планиране"" и "главен икономист" за периода 3.03.1986 г. - 14.03.1994 г. - 8 г., 00м., 11д. в База за техническо развитие по заварките и контрол (БТРЗК) "Метални конструкции" - Кремиковци. Съгласно т. 66е ПКТП (отм.) за работещите във фирма "Кремиковци" на площадките "Ботунец" и "Кремиковци" при пенсиониране трудът може да бъде категоризиран от втора категория. Съгласно предл. второ на цитираната разпоредба подобни права имат и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. В приложимите за процесния период нормативни актове, вкл. и ПКТП (отм.) не се съдържа легална дефиниция на понятието "площадки Ботунец и Кремиковци". В своята константна практика (виж решение № 5167/14.04.2014 г. по адм. дело № 272/2014 г. ВАС, шесто отд.; решение № 3176/23.03.2015 г. по адм. дело № 12305/2014 г. ВАС, шесто отд. и др.) Върховният административен съд посочи, че при тълкуването на материалноправната норма на т. 66е, изр. 2 ПКТП (отм.) следва да се приеме, че смисълът на употребеното в предл. 1 понятие "площадка" е по-широк от този на понятието "производствена площадка" и затова за площадка по смисъла, вложен в т. 66е ПКТП (отм.) следва да се счита този земен участък, на който е разположена цялостната инфраструктура на изброените в тази разпоредба фирми. По правило инфраструктурата подпомага развитието на материалното производство и според нейното място и роля, и преди всичко според нейната функция тя се дели на 3 вида: производствена инфраструктура, техническа инфраструктура (съвкупността от технически елементи, които са свързани с доставката на входящи ресурси, вода, енергия - напр. енергопреносими системи, ВиК системи, транспортна мрежа и т.н.) и социална инфраструктура (в която се включва комунално-битовото стопанство, материално-техническата база за търговия и битови услуги, както и за спорт и туризъм). Административният съд не е възприел изводите на вещото лице по заключението като е посочил, че същите са необосновани. Настоящият състав споделя този извод на съда. Правилен е също доводът на съда, че вещото лице не е дало пълен отговор на поставените въпроси. Първоинстанционният съд обаче е допуснал съществено нарушение на процесуални правила поради това, че е приел заключението при положение, че вещото лице не е дало пълен и обоснован отговор на поставените въпроси, както и поради това, че е постановил съдебното решение без да е изяснил релевантните по спор факти и обстоятелства. Съдът е следвало да задължи вещото лице да отговори пълно и точно на поставените въпроси и да обоснове заключението си или да му постанови допълнителна задача в същия смисъл, или да назначи тройна експертиза. Като не е сторил това и е постановил решението без да изясни релевантния по спора факт дали БТРЗК "Метални конструкции" - Кремиковци, в което е работила жалбоподателката се е намирала на площадката на фирма "Кремиковци" (сега "Кремиковци" АД), съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да постави допълнителна задача на същото или друго вещо лице, или да назначи тройна експертиза, която да даде заключение дали през процесните периоди БТРЗК "Метални конструкции" - Кремиковци, в която е работила жалбоподателката, се е намирала на територията на площадката на фирма "Кремиковци". При отговора на този въпрос вещото лице следва да извърши справки в съответната служба на района на общината относно действащите през процесните периоди кадастрални и регулационни планове на територията, в която попада площадката на фирма "Кремиковци", като при констатирани различия (относно местонахождението на БТРЗК "Метални конструкции" - Кремиковци и/или на границите на площадката на фирма "Кремиковци") през отделните периоди в посочения времеви обхват, следва да отрази това в заключението. В заключението следва да бъде отразено дали съответните планове са влезли в сила и кога. Към заключението следва да бъде приложена скица, в която да бъдат отразени границите на площадката и местонахождението на БТРЗК "Метални конструкции" - Кремиковци, от която ясно да е видно дали базата попада или не на територията на площадката. В съответствие със заключението и останалите доказателства по делото съдът следва да даде обоснован отговор на въпроса дали трудът през процесния период следва да се определи като такъв от втора категория. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,