Решение № 3438 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 250/2009 г.

Решение № 3438 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 250/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано пред петчленен състав на Върховния административен съд по касационна жалба на МБАЛ "Св. Екатерина" ЕАД-Варна, представлявано от адв. Донов, надлежно упълномощен от изп. директор на дружеството, доц. д-р Красимир Иванов, срещу решение № 11126/27.10.2008 г. по адм. д. № 7251/2007 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Министърът на околната среда и водите, ответник по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, юрк. Кючукова, поддържа становище за неоснователност същата с молба оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Св. Екатерина" ЕАД-Варна срещу Решение № 57/23.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 79, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е отнето издаденото на дружеството Разрешително № 0180/15.12.2002 г. за водоползване на минерална вода от сондаж № Р-119х, район "Североизточна България" - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт, участък "Варна" поради неизползване на изградената водностопанска система - сондаж № Р 119х за срок повече от една година и незаплащане на дължимата годишна такса за водовземане за 2006 и 2007 г. в нормативноопределения срок. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в унисон с материалния закон и административнопроизводствените правила. В мотивите на решението събраните по делото доказателства са обсъдени в съвкупност с доводите на страните и обосновано е прието, че е налице основанието по чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗВ за отнемане на разрешителното - титулярът не е използвал водоснабдителната система за периода от 31.08.2006 до 5.02.2008 г. (Констативни протоколи от 31.08.2006 г., 21.05.2007 г. и 5.02.2008 г., в които са отразени едни и същи показания на разходомерното устройство), както и основанието по чл. 79, ал. 3, т. 3 ЗВ - незаплащане на дължимата такса за водоползване. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с довод за нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК е неоснователна. Периодът на неизползване на водоснабдителната система е определен на база констативни протоколи с дати 31.08.2006 г., 21.05.2007 г. и 5.02.2008 г., отразяващи идентични показания на разходомерното устройство, предвид което ползването на системата в периода от 5.05.2006 г. до 31.08.2006 г. е правно ирелевантно при преценката за наличие основанието по чл. 79, ал. 3, т. 1 ЗВ за отнемане на разрешителното за водоползване. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон във връзка второто основание за отменяне на разрешителното по чл. 79, ал. 3, т. 3 ЗВ. Касаторът принципно не оспорва констатацията за неизплатена такса за водоползване. Оплакването за незаконосъобразност на решението по отношение преценката на това нарушение е неоснователно, тъй като естеството на причините, довели до незаплащане таксата за водоползване е без правно значение. С оглед горното оспореното решение като постановено в унисон с материалния закон следва да бъде оставено в сила. Предвид този решаващ извод претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав