Решение № 9189 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2009 г.
ВАСПетчленен състав08.07.2009 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 188 от 06.01.2009 г. по адм. дело № 11358/2008 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9189 от 08.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Албена Любенова Моралийска от гр. София срещу решение № 188 от 06.01.2009 г., постановено по адм. дело № 11358 от 2008 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № 123 от 03.06.2008 г. по преписка № 174 от 2007 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалноправни разпоредби и съществено нарушение на съдопроизводствени правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Горянова, оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна - управителят на "Кабита" ООД, чрез процесуалния си представите - адв. Велчева, е депозирала писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд - петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страната по делото, спрямо която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество с оглед процесуалното правило на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, петчленният състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) е оспореното пред тричленния състав на Върховния административен съд - седмо отделение, решение № 123 от 03.06.2008 г. на КЗД, постановено по преписка № 174 от 2007 г., образувана по искане от Албена Любенова Моралийска с жалба вх. № 44-00-6000 от 02.10.2007 г. за установяване на упражнени спрямо нея тормоз при упражняване на правото на труд и дискриминация по признаци "пол" и "образование" от страна на работодателя "Кабита" ООД - гр. София, и Владимир Пантелеев - ръководител на отдел "Структурни кабелни системи" към "Парафлоу комуникейшънс" ООД - гр. София. Комисията за защита от дискриминация е отхвърлила изцяло исканията на Моралийска, като същите са преценени за неоснователни и недоказани. Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, която осъществява контрол по прилагането и спазването на антидискриминационното законодателство и за целите на този контрол правомощията й са законово уредени. Съгласно чл. 47 ЗЗД комисията установява нарушения по този и други закони, уреждащи равенство в третирането, установява нарушителя и засегнатото лице (т. 1); постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение (т. 2); налага предвидените санкции и прилага мерки на административна принуда (т. 3); дава задължителни предписания с оглед спазването на този и други закони, уреждащи равенство в третирането (т. 4). Административното производство пред специализирания орган се провежда по процедура, предписана в ЗЗД (чл. 50-70), в Правилника за устройството и дейността на комисията, издаден от нейния председател, и по приетите от същата с решения от 11.10.2005 и от 12.12.2006 г. Правила за производство пред КЗД. По изричната норма на чл. 66 от с. з. комисията постановява писмено решение, което следва да има предписаното в тази разпоредба съдържание. Обжалваното решение № 123 от 03.06.2008 г. на КЗД, постановено по преписка № 174 от 2007 г., е прието от компетентния по ЗЗД колективен орган в законния му състав по чл. 48, ал. 3 от този закон, назначен от председателя на комисията, при спазване на предписаните административнопроизводствени правила. Издадено е в писмена форма и има съдържанието по чл. 66 ЗЗД., подписано е от всички членове на заседателния състав и е целесъобразно по закон. Въз основа на гореизложеното и на установените факти по делото правилно тричленният състав е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспореното пред него решение на КЗД като издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процедурата по чл. 50 и сл. от ЗЗД и точно прилагане на материалния закон. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно и възприема изцяло установената фактическа обстановка, като споделя и правните изводи в него. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че специализираният състав на КЗД е провел производството по преписка № 174 от 2007 г. в съответствие с административнопроизводствените правила и е събрал и обсъдил всички относими доказателства по спора, като е основал решението си въз основа на тях. Съдебното решение е постановено и при правилно прилагане на материалния закон. Фактическите констатации на съда по същество са в съответствие с доказателствата по делото и не се оспорват от страните. При правилно установените факти законосъобразен е изводът, че не са налице спрямо Албена Моралийска тормоз при упражняване на правото й на труд и дискриминация по признаци "пол" и "образование" по чл. 4 във вр. с чл. 5 от ЗЗД. Правилни са изводите на тричленния състав, че събраните по преписката писмени доказателства, както и показанията на разпитаните от комисията свидетели не доказват твърдението на Моралийска, че тя реално е изпълнявала несвойствени за длъжността й задължения, за който труд, изискващ допълнително време, усилия и професионален опит, да е претендирала завишаване на месечното си трудово възнаграждение, което да й е отказано от работодателя. Липсва и писмено изявление от нейна страна за повишаване на квалификацията или за преназначаването й на друга длъжност, което неоснователно да не е било удовлетворено, не са събрани и доказателства чрез други действия или бездействия на работодателя да е препятствана възможността й за развитие и израстване в служебната йерархия. Правилно първата инстанция приема за недоказани твърденията на жалбоподателката, че тенденциозно не е викана на съвещания и оперативки и не е взела участие в някои от организираните от фирмата семинари. По делото е изяснено, че на оперативките (всеки вторник) присъстват само ръководители на отдели и на текущи проекти, а семинарите в Хисаря и Равно поле са били организирани само за мениджърския екип. Правилни са изводите на съда, че с оглед длъжността, която е заемала, трудовата й дейност се е осъществявала в офиса на дружеството, което е причината Моралийска да не получи от фирмата мобилен телефон и лаптоп, както и да има възможността да ползва служебен автомобил. Правилно и обосновано съдът по съществото приема, че няма данни жалбоподателката да е била възпрепятствана при ползване на платен отпуск или на отпуск по болест, както и че е работила при лоши условия на работното място, както и данни за отправени обиди към нея, цинични подмятания и намеци на сексуална основа. Поради недоказаност на горепосочените твърдения и на оплакванията за по-неблагоприятно третиране в професионален аспект в сравнение с мъжете във фирмата законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбата на Албена Моралийска срещу работодателя "Кабита" ООД - гр. София, и Владимир Пантелеев - ръководител на отдел "Структурни кабелни системи" към "Парафлоу комуникейшънс" ООД - гр. София, е неоснователна, тъй като не се установява тормоз и друго неравно третиране по смисъла на чл. 4 във връзка с чл. 5 от ЗЗД. Предвид изложеното, обжалваното решение като обосновано и постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия,