Решение № 2037 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2019 г.

Решение № 2037 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14010/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Христов, от [населено място], чрез адв. В. Филипов против решение № 4/21.10.2019 г. по адм. дело № 453/2019 г. на Административен съд – Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.); , § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в обсъждането на административен акт, който не е обнародван и не е приложен към делото и административната преписка и който има пряко отношение към спорния осигурителен стаж, както и за нереализиран косвен контрол – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Русе в писмен отговор оспорва същата и моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 4/21.10.2019 г. по адм. дело № 453/2019 г. Административен съд – Русе е отхвърлил оспорването по жалба на П. Христов, от [населено място]срещу решение № 2153 – 17 – 44/17.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140 – 17 – 220/19.04.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че актовете на пенсионните органи не страдат от пороците по чл. 146 АПК, поради което оспорването им е неоснователно. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. По делото е установено, че със заявление вх. № 2113 – 17 – 2589/20.12.2018 г. П. Христов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б КСО. С разпореждане № 2140 – 17 – 220/19.04.2019 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ е отказал отпускане на пенсията като се е позовал на отсъствието на материалноправните основания по чл. 69, ал. 1 КСО за възраст (към 31.12.2019 г.) и общ осигурителен стаж от 27 години и тези по чл. 69б КСО за навършена възраст към 31.12.2018 г. и сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, както и по § 50 ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61/2015 г.) за ранно пенсиониране без оглед на възрастта, но при общ осигурителен стаж от 27 години. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153 – 17 – 44/17.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе. Спорът между страните във връзка с възникване правото на ранно пенсиониране е детерминиран от спора, касаещ времето от 20.09.1986 г. до навършване на пълнолетие, което не е било зачетено за осигурителен стаж на основание § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, чл. 44 НПОС и чл. 81 ППЗП (отм.); , през което Христов е бил зачислен като учащ в Сержантското средно военно въздушно училище "Г. Бенковски" – гр. Долна Митрополия. В мотивите на своето решение първоинстанционният съд е обсъждал Заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ–468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време, без същата да е била налична по административната преписка или приобщена като доказателството по делото. Въз основа на тази заповед е било издадено удостоверение изх. № 182/12.02.1997 г., в което е посочен като трудов стаж периодът от 12.08.1989 г. до 24.08.1990 г. – 1 година и 12 дни, с посочена длъжност на наборна военна служба – "школник". Това е периодът след навършване на пълнолетие от жалбоподателя. Спорен между страните е предходния период, като към този спор пряко отношение има непредставения по делото, но обсъждан от съда вътрешноведомствен акт. Същият не е обнародван, няма данни да е доведен до знанието на засегнатите от него лица, поради което обсъждането му от съда без да е наличен по делото е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неговото отсъствие от доказателствения материал препятства и пълноценното реализиране от съда (служебно или по искане на страните) на косвен контрол. Процесуално право на всяка страна е да има достъп до всички писмени доказателства относими за решаването на правния спор. Обсъждането и позоваването на Заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ–468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време без нейната наличност по делото и без да е реализиран претендирания от жалбоподателя косвен контрол е ограничило правото му на защита, което влече след себе си порок на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, първоинстанционното решение като неправилно постановено поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Русенския административен съд. При новото разглеждане съдът следва да приобщи към доказателствения материал Заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ–468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време, след което да реализира и претендирания от жалбоподателя косвен контрол и се произнесе по съществото на спора. На основание чл. 225, ал. 3 АПК следва да бъдат присъдени разноските, направени и пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение