Решение № 533 от 25.9.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100800/2025 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на В. Н. П., подадена чрез неговия пълномощник адв. М. Е., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 54 от 02.08.2018 г. по в. гр. д. № 146/2018 г. на Разградския окръжен съд. С него след отмяна на решение № 123 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 104/2017 г. на Исперихския районен съд, в частта, с която искът предявен на основание чл. 45 ЗЗД от М. Г. Й. против В. Н. П. е отхвърлен за сумата от 1500 лв., както и за лихвата върху тази сума до окончателното й изплащане, е постановено друго по същество на спора, с което В. Н. П. е осъден да заплати на М. Г. Й. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злепоставящи го в сигнал до МРРБ с вх. № V8-1084/8/23.02.2016 г. и сигнал до ДНСК с вх. № РЗ-2453-03- 076/26.02.2016 г. изрази и твърдения в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016 г. до окончателното им изплащане. С молбата молителят представя решение от 10.12.2024 г. на Европейския съд по правата на човека, по жалба № 766/2019, по дело „Петков срещу България“, /както и превод на същото решение на български език/, в което е установено нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС. Претендира разноски. Насрещната страна по молбата М. Г. Й. в писмен отговор изразява становище, че същата е неоснователна. Счита, че присъденото с решението на Съда в Страсбург обезщетение отстранява последиците от нарушението по чл. 10 ЕКЗПЧОС и изключва основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 1237 от 14.03.2015 г. С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, след частична отмяна на първоинстанционното решение, В. Н. П. е осъден да заплати на М. Г. Й. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на злепоставящи го в сигнал до МРРБ с вх. № V8-1084/8/23.02.2016 г. и сигнал до ДНСК с вх. № РЗ-2453-03- 076/26.02.2016 г. изрази и твърдения в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2016 г. до окончателното им изплащане. С решение от 10.12.2024 г. на Европейския съд по правата на човека, по жалба № 766/2019, по дело „Петков срещу България“ е установено нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС. Прието е, че твърденията на жалбоподателя, които са предмет на производството за непозволено увреждане, че местният главен архитект е подал неверни становища в контекста на процедура за издаване на разрешение за строеж на трето лице, не са направени с цел да се унижи и злепостави арх. М. Г. Й.. Твърденията на жалбоподателя представляват твърдения за неправомерно поведение от страна на длъжностното лице /държавния служител/ при изпълнение на професионалните му задължения. Те не съдържат злонамерен или обиден език, нито нападки, целящи да унижат държавния служител. Изявленията на жалбоподателя са направени в писмена форма пред висшестоящи държавни органи, компетентни да му предоставят търсената информация и/или да се произнесат по оплакванията му. Те не са публично разпространявани нито в медиите, нито сред трети несвързани лица. Жалбоподателят е частно лице, засегнато от действията на държавен служител, когото подозира, правилно или неправилно, в неправомерни действия. Следователно изявленията са направени при упражняване на възможността в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да съобщи за предполагаема нередност в поведението на държавен служител на орган, компетентен да се занимава с такъв въпрос. Тази възможност е един от постулатите на върховенството на закона и служи за поддържане на доверието в публичната администрация. Съдът е изтъкнал, че жалбоподателят е трябвало да понесе сериозни последици от подаването на тези оплаквания, тъй като е бил осъден да заплати немалка сума като обезщетение за вреди. Изложил е, че дори и при липса на наказателно производство, мярката, приета по отношение на него, би могла да доведе до потискане на самото подаване на жалби срещу държавни служители. Настоящия съдебен състав намира, че молбата за отмяна е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. /ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г. / /ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г./ или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците на нарушението. Първата от предпоставките е по допустимост, а втората предпоставка е за основателност на молбата за отмяна на посоченото правно основание, които предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се уважи молбата за отмяна. Както се посочи, за първата предпоставка е прието, че е налице с определение № 1237 от 14.03.2015 г. В конкретния случай следва да се приеме, че е налице и втората предпоставка на цитирания текст за отмяна на постановеното въззивно решение, т. е. че за да бъдат отстранени последиците от констатираното с решението на ЕСПЧ нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС е необходима отмяна на влязлото в сила осъдително решение и възстановена висящността на производството. Задължението да се отстранят последиците от нарушението на ЕКЗПЧОС, изисква реално възстановяване на предишното положение, когато това е възможно, или обезщетяване, респективно други мерки според обстоятелствата на конкретния случай. В случая признатото нарушение не може да бъде поправено по друг начин предвид вида и характера му и приетата за допустима молба за отмяна следва да бъде уважена. По изложените съображения, налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС следва да се произнесе и по искането за направените в извънинстанционното производство разноски. Водим от гореизложеното, съдът