Решение № 12591 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4562/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Н., гражданка на Афганистан, чрез адв.Д.Гитева срещу решение 1395 от 01.03.2024 г., постановено по адм. д. 8481/2023г. по описа на Административен съд София- град, с което е осъдена Областна дирекция на вътрешните работи-Хасково да заплати на Д. Н. сумата от 3 000лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт - Заповед 272з-2080/03.09.2018 г., издадена от началник група Миграция при Областна дирекция на МВР Хасково, отменена с Решение 75 от 06.01.2020 г. по адм. дело 10453/2019 г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен предявения иск, в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лв., ведно със съответните лихви, както и претендираните лихви върху цялата сума за периода от 03.09.2018 г. до 05.01.2020 г., като неоснователен и недоказан. В жалбата срещу решението в отхвърлителната му част се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че претендираният с исковата молба размер на обезщетение съответства на залегналият в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост и е следвало да бъде уважен от съда в пълния му предявен размер, тъй като всички вреди и допълнително установени такива към настоящия момент са установени по делото и е следвало да бъдат компенсирани от ответника в пълен обем. Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение в значително занижен спрямо предявения размер съдът не отчел няколко много важни обстоятелства, а именно възрастта и пола на пострадалата, както и че в случая се касае за лице в особено уязвима ситуация-дете от Афганистан, незаконно задържано на място за имиграционно задържане, неприспособено за деца и обитавано предимно от мъже. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част, включително и в частта за лихвите и уважаване на исковата претенция в пълния претендиран от ищеца размер от 10 000лв., ведно със законната лихва за периода преди 06.01.2020 г. Претендират се разноски пред касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв.Ив.Ганчев поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания за отмяна. Ответникът по касационната жалба- Областна дирекция на МВР-Хасково не взема становище по жалбата, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозирана е и касационна жалба от Областна дирекция на МВР-Хасково, представлявана от директора, чрез гл.юрк.Х. Богоева срещу решение 1395 от 01.03.2024 г., постановено по адм. д. 8481/2023г. по описа на Административен съд София- град, в частта, с която е осъдена Областна дирекция на вътрешните работи-Хасково да заплати на Д. Н. сумата от 3 000лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Релевира се довод за неправилност и незаконосъобразност на решението в осъдителната му част, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в случая не са налице всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно-не са налице претърпени от ищцата неимуществени вреди и пряка причинна връзка между вредите и отменения като незаконосъобразен административен акт. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне в цялост на исковата претенция. Пртендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба-Д. Н., не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение АС София-град е уважил предявения от Д. Н. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ОД на МВР-Хасково за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., вследствие на отменен, като незаконосъобразен административен акт Заповед 272з-2080/03.09.2018 г., издадена от началник група Миграция при Областна дирекция на МВР Хасково, отменена с Решение 75 от 06.01.2020 г. по адм. дело 10453/2019 г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен предявения иск, в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лв., ведно със съответните лихви, както и претендираните лихви върху цялата сума за периода от 03.09.2018 г. до 05.01.2020 г., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа и правна страна, че безспорно е налице първата предпоставка за приложимостта на чл. 203, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - административен акт, издаден от началник група Миграция при Областна дирекция на МВР Хасково -Заповед 272з-2080/03.09.2018 г., отменена с Решение 75 от 06.01.2020 г. по адм. дело 10453/2019 г. на Върховния административен съде като незаконосъобразна. Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол, Д. Н. е била приведена за принудително настаняване в СДВНЧ Любимец към дирекция Миграция на 03.09.2018 г., въз основа на отменената с решение на ВАС като незаконосъобразна, Заповед 272з-2080/03.09.2018г. на началник група Миграция , ОДМВР - Хасково, откъдето била освободена на 03.12.2018 г., след изтичане на законоустановения 3-месечен срок. Съдът обосновал извод, че самият факт на задържане в СДВНЧ ограничава свободата на придвижване на лицето и създава предпоставки за настъпването на неимуществени вреди, които не се нуждаят от доказване. От доказване обаче се нуждае размерът на вредите и съответно на исканото обезщетение. Според съда, изложените в исковата молба твърдения обуславяли настъпването на вреди за ищцата вследствие на неправомерното й настаняване в СДВНЧ, а именно: незаконосъобразното ограничаване свободата на придвижване на лицето и поставянето й в неблагоприятни условия. Приел, че тези вреди-силен стрес, безпокойство, безпомощност в периода, в който е била лишена от право на свободно придвижване в резултат на незаконосъобразната заповед за настаняване в СДВНЧ са доказани от показанията на разпитания свидетел, кредитирани от съда като логични, безпротиворечиви и възпроизвеждащи непосредствените впечатления на свидетеля от състоянието на ищцата след като е приключил престоят й в СДВНЧ Любимец. Същевременно съдът не е кредитирал свидетелските показания в частта относно условията в дома , тъй като касаят друг период и друга част от помещенията за настаняване. Като вътрешно противоречиви са отхвърлени и свидетелските показания относно невъзможността на ищцата да продължи образованието си. В тази насока съдът се е позовал на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съгласно които ищцата е била настанена в четириместна стая, заедно с двамата си родители, а от гласните доказателства е установено, че понастоящем същата е с получен статут във Франция, но липсват данни да е продължила образованието си след освобождаването от дома. С оглед на съвкупния доказателствен материал по делото решаващият съд приел за доказано, че вследствие на отменената заповед от ищцата са претърпени неимуществени вреди, последица от ограниченото й право на свобода, докато е била непълнолетна, респективно че са налице и останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата-претърпени от ищцата неимуществени вреди за периода от три месеца престой в СДВНЧ, както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт, в резултат на който са причинени на ищцата неимуществени вреди. На основание чл.52 от ЗЗД и отчитайки конкретните обстоятелства-характера, времетраенето и интензитета на увреждането, съпоставени със стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, съдът с оглед критериите за справедливост определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, в размер на 3 000.00/ три хиляда / лева, която сума намерил за адекватна и съразмерна на интензитета на причинения на ищцата дискомфорт и негативни психологични емоции, респ. преживения стрес, , безспокойство, чувство набезпомощност вследствие на лишаването й от право на придвижване за период от три месеца по време на престоя й в СДВНЧ Любимец. Отчетен е и факта, че към онзи момент на настаняване и престой в СДВНЧ ищцата е била непълнолетна. Искът в останалата му част до пълния претендиран размер от 10 000лв., отхвърлил като неоснователен и недоказан. В съответствие с т.4 от ТР3/2004г. по т.д.3/2004г. на ОСГК на ВКС уважил и акцесорния иск за лихви върху обезщетението, считано от датата на отмяна на заповедта за принудително настаняване-06.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.С тези мотиви съдът уважил иска в размер от 3 000лева, ведно със законната лихва от 06.01.2020 г. до окончателното плащане, а в останалата му част до пълния претендиран от ищцата размер от 10 000лв., както и досежно претенцията за присъждане на лихви от 03.09.2018 г. отхвърлил като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил подробно фактите и доказателствата и е изложил обосновани изводи за наличието на всички материалноправни предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съдебен ред, претърпени от ищцата описаните неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразното ограничаване правото й на свободно придвижване в СДВНЧ за период от три месеца, както и наличие на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и незаконосъобразния административен акт. В тази насока съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, въз основа на събраните по делото съвкупни доказателства и съобразени изцяло с релевантната съдебна практика, споделени изцяло от настоящата касационна инстанция, към които съдът препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Правилно първоинстанционният съд е приел основателност на исковата претенция, тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Заповедта за настаняване на Д. Н. в СДВНЧ Любимец е отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение. От съвкупния доказателствен материал по делото, включително от събраните писмени и гласни доказателства са доказани по несъмнен начин настъпилите вследствие на отменения незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди, изразяващи се както в ограничаване правото на свободно придвижване на ищцата за период от три месеца по време на престоя й в дома, така и в претърпените от последната негативни емоционални преживявания, състоящи се в силен стрес, безпокойство и чувство на безпомощност в периода, през който е била лишена от право на свободно придвижване , психически и физически дискомфорт. Съдът е изложил подробни мотиви , обосноваващи наличието на причинно-следствена връзка между незаконното настаняване в СДВНЧ и настъпилите в резултат на принудителното настаняване неимуществени вреди по отношение на Н., като е отчел данните досежно пола, възрастта на ищцата, която към онзи момент е била непълнолетна , особения статус на лицето-дете, гражданка на Афганистан, с отказан статут на бежанец, незаконно задържано на място за имиграционно задържане заедно с двамата си родители, за което по делото не са налични данни за ограничаване правото й на образование, доколкото не са налице доказателства за предприети от нейна страна действия по продължаване на обучението й и след придобиване на постоянен статут във Франция, където лицето се намира понастоящем. Относно размера на дължимото обезщетение. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на незаконното обвинение. При преценката по справедливост следва да се отчете процеса на увреждането , естеството и степента на претърпените морални страдания ,техния интензитет и времева продължителност. Въз основа на изложеното и отчитайки практиката на Върховния административен съд по подобни дела и икономическия стандарт в страната към момента на задържането, настоящият състав счита, че размерът на обезщетението, съобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, правилно е определен от първоинстанционния съд на 3 000лв. За да определи справедливия размер на обезщетението решаващият съд е отчел както обстоятелствата, свързани с процеса на увреждането и естеството и степента на претърпените от ищцата морални вреди в резултат на незаконното настаняване в СДВНЧ и липсата на продължително и трайно разстройство на физическото и психическото й здраве, така и тяхната сравнително кратка продължителност / около три месеца / и интензитет, обществения статус на лицето -дете, гражданка на Афганистан, с отказан статут на бежанец, незаконно задържано на място за имиграционно задържане заедно с двамата си родители, както и пола и възрастта й-непълнолетна към онзи момент. Правилно и в съответствие с приетото по т.4 от ТР3/2004г. по т.д.3/2004г. на ОСГК на ВКС първоинстанционният съд уважил и акцесорния иск за лихви върху обезщетението, считано от датата на отмяна на заповедта за принудително настаняване-06.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата му част до пълния претендиран от ищцата размер от 10 000лв., както и досежно претенцията за присъждане на лихви от 03.09.2018 г. отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Предвид изложеното оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби, разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,