Решение № 6036 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2018 г.

Решение № 6036 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2230/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Гънчев срещу решение № 2221 от 13.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2105 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – Пловдив. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че с оглед изслушаните двама свидетели, съдът необосновано е отказал да приеме, че е установено отправянето на заплахи и закани за посегателство върху живота и здравето му, както и наличието конкретни актове от други лица, застрашаващи неговата лична безопасност, живот, здраве и имущество. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на Районно управление (РУ) – Карлово при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение, поради липса на посочения в диспозитива на решението предмет - отказ от издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Евентуално счита, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка. При прието от съда наличие на такава счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Г. Гънчев против отказ с рег. № 281 з-119 от 06.07.2017 г. на началника на РУ на МВР - Карлово при ОД на МВР - Пловдив, с която на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът изложил, че началото на административното производство е поставено от Гънчев, с подаването от него заявление с вх. № 281000-1293 от 06.02.2017 г. до началника на РУ "Полиция" – Карлово. Към заявлението от Гънчев приложени декларация по чл. 98 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ); свидетелство за съдимост от 30.01.2017 г. на Районен съд – Карлово; удостоверение от Районна прокуратура - Карлово за това, че към 03.02.2017 г. има данни за образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения – по пр. пр № 00273/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Карлово; досъдебно производство № 686/2015 по описа на РПУ - Карлово за престъпление по чл. 207, ал. 2 от Наказателния кодекс; удостоверение от "Център за психично здраве – Пловдив" ЕООД от 03.02.2017 г. и медицинско свидетелство, че жалбоподателят е психически здрав; удостоверение № 10327 от 1998 г. за придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие; разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие с последна заверка на валидност до 10.04.2017 г.; удостоверение за техническа годност на оръжието от 30.01.2017 г.; постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.03.2017 г. пр. пр. № 273/2015 г. по описа на Районна прокуратура – Карлово, такса. За да постанови оспорения отказ административният орган е приел, че лицето не е установило необходимост от издаване на исканото разрешение. Изложил е, че в обяснението си Гънчев е изтъкнал, че е земеделски производител и се занимава с отглеждането на животни в землището на с. Васил Левски, но не е посочил други факти, обосноваващи необходимостта от оръжие и не твърди, че е получавал заплахи срещу личността си. В хода на съдебното производство са събрани доказателства относно наличие на отглеждан от Гънчев голям брой едър рогат добитък в землището на с. Васил Левски, а именно две справки от интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която сочи 122 говеда към 14.10.2017 г. От показанията на свидетеля К. Кънчев съдът е установил, че е имало инциденти с мечка, която нападала животните в планината, а във фермата на Гънчев имало палеж на сено и слама. От показанията на свидетеля Г. Джингьозов съдът е установил, че в последните четири години на Гънчев откраднали седем-осем животни, запалили му сеновала и мечка нападнала стадото му. При така установеното и след анализ на относимите разпоредби от ЗОБВВПИ, съдът е достигнал до извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административно-производствените правила. Наред с това е достигнал до извод, че оспорвания отказ е материално законосъобразен. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, отсъствието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, е основание за постановяване на отказ за издаването му. Посочил е, че изводът за наличието на основателна причина може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Такива конкретни заплахи в случая не са установени, тъй като пред административния орган не са били представени никакви доказателства относно твърденията за налична потенциална опасност. Счел е, че твърдението на Гънчев, че огнестрелното оръжие му е необходимо, за да сплашва горските животни, не може да обоснове такава потенциална опасност, въпреки обстоятелството, че лицето пребивава през летния сезон в планината. Посочил е, че са известни и други средства за сплашване на дивите животни в планината – газово оръжие, с което да произведе необходимия шум, за да се разпръснат дивите животни, газови спрейове при близка среща и други шумопроизвеждащи способи, известни на широката общественост. Останалото би означавало да се иска издаване на разрешение за носене и ползване на огнестрелното оръжие с цел отстрела на диви животни, което е недопустимо. По отношение на твърдението за нападение над стопанството на Гънчев съдът е посочил, че са налице редица възможности, с които то може да се защити, като пазачи и сигнално-охранителна техника. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. В настоящия случай, в заявлението си до административния орган, Г. Гънчев е посочил, че оръжието му е необходимо за самоохрана. В даденото от него обяснение същият е заявил, че е земеделски производител и се занимава с отглеждането на животни в землището на с. Васил Левски. Това налага да прекарва голяма част от времето с животните на полето, а през лятото да излиза с тях за три месеца в балкана. Посочил е, че в тази връзка оръжието му е необходимо за самоохрана. Посочените в заявлението обстоятелства не съдържат каквито и да било данни за заплахи и посегателства свързани с живота, здравето и имуществото на Гънчев и съответно не доказват наличието на основателна причина издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ. Поради това изводът на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането му е правилен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост за издаване на исканото разрешително, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Установените в хода на съдебното производство от показанията на свидетелите обстоятелства, конкретно – нападение на стадото му от мечка и палеж на сено и слама във фермата на Гънчев, не са посочени пред административния орган, като основание за издаване на разрешителното. Поради това същите не могат да бъдат взети предвид при преценка законосъобразността на постановения отказ. Наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. Поради това наличието на предходно издадено на Гънчев разрешително не може да доведе до различни правни изводи. Разпореденото в т. 2 от отказа изземване на притежаваното от Гънчев огнестрелно оръжие и боеприпаси е нормативно установено в чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ и е последица от постановения отказ. Това важи и за даденото на същия указание в т. 4 от акта, да прехвърли собствеността върху огнестрелното оръжие и боеприпасите в срок от една година от изземването на физически и юридически лица имащи разрешения за придобиване, което е регламентирано в чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В отказа е посочена и последицата при непрехвърляне на собствеността, а именно отнемане на оръжието и боеприпасите в полза на държавата, която също е регламентирана в чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Доколкото последиците от отказа за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие, посочени в т. 2 и т. 4 от него, са нормативно установени, то административния акт е законосъобразен и в посочената част. Неизлагането на подробни мотиви от първоинстанционния съд, досежно законосъобразността на акта в тази част, в случая не води до неправилност на решението. Като е отхвърлил жалбата на Гънчев срещу отказ с рег. № 281 з-119 от 06.07.2017 г. на началника на РУ на МВР - Карлово при ОД на МВР - Пловдив, чрез посочване в диспозитива на решението на номера на акта, датата на издаването му и органа, който го е издал, АС - Пловдив се е произнесъл по законосъобразността на оспорения акт в неговата цялост. Обстоятелството, че съдът погрешно е цитирал в диспозитива на решението си част от съдържанието на отказа не води до недопустимост на решението, а съставлява очевидна фактическа грешка. Видно от т. 1 от административния акт, с него на Г. Гънчев е отказано издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, а не както е посочил съдът - за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. При нужда констатираната очевидна фактическа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК, по почин на съда или по искане на страните. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,