Решение № 664 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2007 г.

Решение № 664 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на Щ. С. Д., чрез пълномощника му адв. Р. Б., срещу решението от 17.10.2006 г. по гр. д. № 1264/2004 г. на Софийски градски съд, IV-а състав. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът "Ф" АД, чрез пълномощника му юрк. Калчева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението от 22.12.2003 г. по гр. д. № 21252/2003 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлил предявените от Щ. С. Д. против "Ф" АД с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 5 500 лв., представляваща обезщетение за ползуване на собствения му имот за периода 1.01.2000 г. - 1.01.2003 г., и 500 лв. изтекли лихви. Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил процесния имот № 1* в землището на гр. А. по силата на договор за доброволна делба от 16.07.1998 г. Но не е установено, че ответното дружество е ползвало имота в процесния период. Жалбата е основателна. Въззивният съд не е съпоставил двете скици- от 1994 г. за имот № 3* приета във въззивната инстанция, и от 1999 г. за имот № 1*/след делбата на нивата/, а такава съпоставка би довела до заключение, че процесния имот № 1* предоставен в дял на ищеца при делбата, е част от имот № 3* този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза, приета във въззивното производство. Съдът не е обсъдил приложените във въззивната инстанция писма, изходящи от ответника, които преценени в съвокупност с показанията на свид. Константинова и писмо от Кметство Ахтопол от 5.09.2001 г., събрани в същата инстанция, биха довели до извод за ползуване на процесния имот от ответника през исковия период. Поради допуснатите съществени процесуални нарушения - чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.) въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.