Решение № 5046 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10393/2017 г.
ВАСV отделение19.04.2018 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 91/09.06.2017 г., по адм. дело № 64/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И. А. К. срещу заповед № Д-05/21.12.2016 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. ОСЪЖДА И. А. К., с адрес в гр. [населено място], [улица] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор разноски по делото в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 5046 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10393/2017 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител, против решение № 91/09.06.2017 г., по адм. дело № 64/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание, навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – И. А. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 91/09.06.2017 г., по адм. дело № 64/2017 г. Административен съд – Сливен е отменил заповед № Д-05/21.12.2016 г. на председателя на ДАМТН, с която на И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, чл. 93, ал. 1, чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител за нарушения по чл. 21, чл. 24, ал. 4 и чл. 28, ал. 1 от същия закон, вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжност "главен инспектор" в Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор – Югоизточна България", ГД "ИДТН", при ДАМТН, с ранг III младши. АС е приел за установено, че с доклад Z-4978/14.09.2016 г. от инж. Н. К., Главен директор на ГД "ИДТН" е уведомен председателят на агенцията, че при извършен преглед на досиетата в архива и на записите в регистрите в РО ИДТН ЮИБ – гр. Сливен, е установено, че К. системно е нарушавал служебните си задължения и е злоупотребявал със служебното си положение. Счита, че същият е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и чл. 24, ал. 4 от ЗДСл, чл. 19, ал. 1 от ЗПУКИ, като предлага да бъдат предприети мерки по реда на Глава пета от ЗДСл. Със Заповед № А-677 от 19.09.2016 г. на Председателя на ДАМТН е разпоредено да се образува дисциплинарно дело срещу служителя и е свикано редовно заседание на съвета, по повод образуваното дисциплинарно дело № 5/2016 г., което да се проведе на 23.09.2016 г. от 15. 00 часа в кабинета на главния секретар и председател на съвета. На проведеното заседание членовете на дисциплинарния съвет единодушно решили да отложат вземането на решение за наличие на допуснати от К. дисциплинарни нарушения, като следващото заседание да се проведе на 10.11.2016 г. от 9. 30 часа. На проведеното заседание на 10.11.2016 г. дисциплинарния съвет е приел, че фактите и обстоятелствата по извършените нарушения са изяснени и не е необходимо изслушването на К.. Видно от протокол № 2/10.11.2016 г. дисциплинарният съвет приема за установено, че на 15.04.2016 г. К., в качеството си на главен инспектор в РО ИДТН - Югоизточна България, е извършил първоначален технически преглед и е издал Ревизионна книга на площадков газопровод с ГРП № 2 (отклонение пред ГРП № 1) с рег. № Сл ГИ [номер]. СПО е монтирано в текстилно предприятие в гр. [населено място], "Индустриална зона [наименование]", собственост на [фирма] - гр. [населено място] и е изградена от [фирма] - гр. [населено място], със собственик на капитала и управител В. Д. К., която е майка на И. К.. Видно от протокол за извършена обща проверка относно техническото състояние и безопасна експлоатация на СПО от 25.08.2016 г. е установено, че за описаното съоръжение не са налични и съхранявани технически досиета и не се водят ремонтни дневници за извършените периодични наблюдения, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 251, ал. 1 и чл. 253, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. Дисциплинарният съвет квалифицира извършеното от К. като нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител, а именно: неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), конкретно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, съгласно която е въведена забрана за участието на държавни служители при обсъждането, подготовката, вземането и изпълнението на решения, когато той или свързани с него лица по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. На 09.06.2015 г. К. е подал декларация по чл. 12, т. 2, във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ДК № 1170/09.06.2015 г.). В нея е декларирал наличието на частен интерес към дейността на [фирма], чиито управител е неговата майка. Независимо от това обстоятелство, Дисциплинарният съвет е приел, че на 15.04.2016 г. К. не е изпълнил задължението си да не участва при вземането на решение, когато свързани с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, а вместо това е извършил необходимите изпитвания и издал Акт за първоначален технически преглед от 15.04.2016 г. на "Промишлена газова инсталация към машина за пране на вълна", с което е въвел СПО в експлоатация, като от документацията му е станало известно, че изпълнител на ОМР на съоръжението с повишена опасност е [фирма] - гр. [населено място], чиито 75% от капитала на дружеството е собственост на неговата майка. Посочено е, че Регионален отдел ИДТН ЮИБ е с обща численост от девет служители - началник на отдел и осем инспектори. Няма пречка, при отвеждането на К. от извършването на първоначалния технически преглед на СПО, което е изградено от свързаното с него лице, този технически преглед и въвеждането в експлоатация на съоръжението да бъде извършено от друг инспектори. Според Дисциплинарния съвет описаното представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 12, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 251, ал. 1 и чл. 253, ал. 1 и ал. 1 НУБЕПРГСИУПГ, а именно: неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В т. 3 и т. 4 от протокола Дисциплинарният съвет е установил извършени нарушения от К., но е приел предвид, че действията са извършени от служителя в периода 2012 г. - 2014 г. и е налице пречка за търсене на дисциплинарна отговорност, изразяваща се в изтичането на сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Дисциплинарният съвет е приел, че с действията си К. е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл. 21, ал. 1, чл. 24, ал. 4 и чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител, вр. с чл. 12, ал. 1 КПСДА и на основание чл. 96, ал. 3 от ЗДСл след проведено гласуване, с пълно мнозинство решава да се наложи дисциплинарно наказание "Уволнение" на служителя за допуснати нарушения на чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 във връзка с чл. 21, чл. 24, ал. 4 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл, вр. с чл. 6, ал. 4 и чл. 12, ал. 1 КПСДА. След провеждане на административното производство е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед № Д-05/21.12.2016 г. на председателя на ДАМТН, с която на И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". От правна страна съдът е приел, че действително към преписката е приложен договор за строителство подписан между [фирма] и [фирма], с управител В. К. – майка на К., с предмет "Изграждане на вътрешна газова инсталация-линия за пране на вълна в [фирма], съгласно приложена оферта", както и фактури за извършено плащане, от които не се установява идентичност на изградената по договора инсталация и процесната поради които не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкциониране по дисциплинарен ред и оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. Според АС в случая не били налице доказателства, които да сочат конкретните задължения от обхвата на длъжностната характеристика, които К. не изпълнява добросъвестно и коректно. При липсата на доводи за конкретни действия или бездействия на служителя, насочени към нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, не можело да се направи извод, че същият не изпълнява задълженията си точно, безпристрастно и в съответствие със законите. Сочи, че административният орган е нарушил принципа на съразмерност при издаването на административния акт, което представлявало несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК и било основание за неговата отмяна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. При правилно установени факти по делото съдът е извел неправилни правни изводи. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АС, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването й не са допуснати съществени административно - производствени нарушения. В административната преписка се съдържа (л. 46) сключен договор за строеж от 14.01.2016 г. между "Индустриална Зона [наименование]", собственост на [фирма] и [фирма] с управител – В. К. (имената ? са изписани в договора), която е майка на наказания служител. Ето защо са необосновани заключенията на АС за липса на идентичност между изградената по договора инсталация и процесно изградената. Договорът е приложен във връзка с направено искане от [фирма] за извършване на регистрация на 2 бр. газопроводни съоражения, поради което К. е бил запознат със съдържанието на договора, тъй като е извършил първоначалния технически преглед. К. на 15.04.2016 г. е извършил изпитвания на "Промишлена газова инсталация към машина за пране на вълна" и е издал акт за първоначален технически преглед и ревизионна книга за съоръжение с повишена опасност, което е изградено от дружество, чиито управител е майка му, без затова да уведоми прекия си ръководител, дал е заключение за годността на инсталацията и е въвел същата в експлоатация. Предвид факта, че служителят е подал на 09.06.2015 г. декларация (л. 67-68) за конфликт на интереси по чл. 12, т. 2, вр. чл. от ЗПУКИ, посочвайки, че има частен интерес към дейността на дружеството [фирма], с управител В. Д. К. – негова майка, може безспорно да се заключи, че е било налице нарушение на чл. 21, ал. 1, чл. 24, ал. 4 от ЗДСл, съобразно който при възлагане на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните му задължения и неговите частни интереси, служителят следва своевременно да уведоми своя служител, като неуведомяването от своя страна е довело до неизпълнение на служебни задължения както е посочено в оспорения административен акт - чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Извършеното от К. осъществява и състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл., както е посочено в оспорената заповед - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно на чл. 12, ал. 1 от КПСДА, забраняващ на служителя да участва при обсъждането, подготовката, вземането и изпълненито на решения, когато той или свързани с него лица са заинтересувани от съответното решение. В случая въвеждането в експлоатация на СПО, изградено от свързаното лице, представлява вземане на решение, от което е заинтересувано свързаното лице. И двете дисциплинарни нарушения са извършени умишлено - К. е знаел, че е налице, свързаност и заинтересованост на свързаното лице и не е предприел посочените по - горе действия по уведомяване на прекия ръководител и отстраняване от вземането на решение. Неправилни са и доводите на съда за несъразмерност на наказанието. Издаденото от служителя разрешение за пускане на съоръжение в експлоатация касае такова с повишена опасност, каквото е процесната газова инсталация, поради което се споделят доводите на касатора, че такова разрешение за пускане в експлоатация, издадено при заинтересованост от страна на служителя, би могло да застраши живота и здравето на опериращите със съоръжението при повишена опасност. Отделно от това с деянието си служителят е осъществил състава на две дисциплинарни нарушения - по чл. 89, ал. 2, т. 1 и по чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл. и поради тези факти наложеното най - тежко дисциплинарно наказание - уволнение съответства на тежестта на извършеното. Решението като неправилно следва да бъде отменено и в место него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което оспорването да бъде отхвърлено, тъй като липсват основания по чл. 146 АПК за отмяна на заповедта. Предвид изхода на спора и своевременно претендирани разноски от страна на касатора на ДАМТН следва да се присъдят заплатените адвокатски възнаграждения за две съдебни инстанции в размер на 2 000 (две хиляди) лева, платими от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение