Решение № 1331 от 7.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Г. Антонов, гр. Луковит и от Общински съвет Луковит, чрез пълномощника си адв. Асланян, срещу решение 238/11.12.2020 г., постановено по адм. дело 1/2020 г. по описа на Административен съд Ловеч. В касационната си жалба Г. Антонов счита решението за обосновано и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски. В приложено писмено становище оспорва касационната жалба на Общински съвет Луковит. В касационната жалба на Общински съвет Луковит се развиват доводи за неговата неправилност и необоснованост. Иска отмяната му. В приложено писмено становище оспорва касационната жалба на Г. Антонов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът приема същата за основателна. Производството пред Административния съд Ловеч се е развило по жалба на Г. Антонов, гр. Луковит против Решение 7 на Общински съвет - Луковит по протокол 3/29.11.2019 г., с което Общински съвет - Луковит на основание чл. 34, ал.1 във връзка с ал .2, т .2 от ЗМСМА е решил общия размер на възнагражденията на общинските съветници в Общински съвет - Луковит за мандат 2019-2023 г. за участието им в заседанията на Общинския съвет и неговите комисии за един месец да е 10% от средната брутна заплата в общинска администрация Луковит за съответния месец. С обжалваното решение административният съд е уважил предявената жалба като е отменил Решение 7 на Общински съвет Луковит по протокол 3/29.11.2019 г. и е осъдил Община Луковит да заплати на Г. Антонов сумата от общо 40 лева разноски по делото. За да стигне до този извод Административен съд - Ловеч е приел, че Общински съвет - Луковит е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, постановяваща, че актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в 7-дневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на община и по друг подходящ начин. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното съдебно решение за неправилно, а касационната жалба за основателна. Съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България, Общинският съвет е орган на местното самоуправление в общината, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са регламентирани неговите правомощия, а в ал. 2 е постановено, че в изпълнение на тези правомощия, Общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Общински съвет - Луковит е приел Решение 7 по протокол 3/29.11.2019 г., с което основание чл. 34, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗМСМА е решил общия размер на възнагражденията на общинските съветници в Общински съвет - Луковит за мандат 2019-2023 г. за участието им в заседанията на Общинския съвет и неговите комисии за един месец да е 10% от средната брутна заплата в общинска администрация Луковит за съответния месец. От приложените към касационната жалба писмени доказателства е видно, че оспореното решение е било обявено на интернет-страницата на Община Луковит на 06.12.2019 г. Представената с жалбата разпечатка от интернет-страницата на общината, не е била представена в хода на първоинстанционното производство и не е била съответно обсъдена от първоинстанционния съд, но в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е бил длъжен да окаже съдействие на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, както и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. На проведеното открито заседание, съдът не е указал на ответника по делото, че в административната преписка не се съдържат доказателства за разгласяване на приетото от общинският съвет решение по предвидения в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА начин. Видно от приложената с касационната жалба справка, се установява, че същото е публикувано на 06.12.2019 г. в Рубрика Решения на сайта на Общински съвет - Луковит (л.28-30). В този смисъл, не може да се приеме, че Решение 7 по Протокол 3 от 29.11.2019 г. по Протокол 23/14.12.2016 г. на Общинския съвет-Луковит не е разгласено, при положение, че информирането на населението е станало по един от предвидените в закона и Правилника за организацията и дейността на общински съвет - Луковит начини. Наред с изложеното от материалите по делото е видно, че по тази точка от дневния ред, председателят на общинският съвет е докладвал становищата на трите групи, от които се състои съвета и в този смисъл е налице както предварително обсъждане на предложеният проект, така и включването на тази точка от дневния ред в съответствие с разпоредбите на чл. 53 и чл. 55 от Правилника за организацията и работата на общинският съвет и чл. 34 от ЗМСМА. С оглед на изложеното, неправилен е изводът на Административен съд Ловеч, че в случая по делото не са налични данни обжалваното решение на Общински съвет - Луковит да е било разгласено по начините описани в чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА на населението на община Луковит. Ето защо, решението следва да бъде отменено като неправилно. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, в състав на трето отделение,