Решение № 500 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2250/2011 г.

Решение № 500 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2250/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдените А. Ш., С. С. и Д. Н. за отмяна или ревизия на присъда № 70 от 11.02.2011 г., по НОХД № 3725/2007 г. на Плевенски районен съд /РС/, потвърдена с въззивно решение от 14.06.2011 г. на Окръжен съд /ОС/ - Плевен, по ВНОХД № 464/2011 г., по реда на възобновяването. В депозираното искане се релевират оплаквания за налични основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от наказателно-процесуалния кодекс. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при реализирания от съдебните инстанции доказателствен анализ, изразяващи се в кредитиране на показанията на свидетелите на обвинението; в игнориране на заявеното от разпитаните лица, които оневиняват сочените за извършители на престъпното посегателство; и в липса на мотиви по отношение на съществуващите противоречия в доказателствата, необсъдени по изискуемия се начин. Декларира се дерогиране на материалния закон, обективирано в ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на А. Ш., С. С. и Д. Н., при недоказаност на престъпната съставомерност на инкриминираното престъпление и неговото авторство. При условията на алтернативност се аргументира и явна несправедливост на наложените на осъдените наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с поставен акцент на необходимостта от редуциране на определения срок и последващо правоприлагане на института на чл. 66 от НК спрямо Н.. В открито съдебно заседание на 27.10.2011 г. А. Ш., С. С. и Д. Н., редовно призовани не се явяват лично пред настоящия състав, като те се представляват от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения защитата поддържа искането за възобновяване, по предложените в него доводи и моли за упражняване на правомощията на ВКС, лимитирани в чл. 425, ал. 1, т. т. 1 или 3 от НПК. Частният обвинител и граждански ищец И. К., уведомен не участвува в инициираната от осъдените лица, съдебна процедура. Прокурор при ВКП пледира за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 70 от 11.02.2011 г. на Плевенски РС, обявена по НОХД № 3725/2007 г., А. Ш., С. С. и Д. Н. са признати за виновни в това, че на 24.02.2003 г. в гр. Плевен, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил "Деу Рейсърс" с ДК № С 3249 СС и след предварителен сговор, отнели чужди движими вещи /мъжка чанта и пари/, на обща стойност 2 358 лева, от владението на И. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е осъществено от Ш. при условията на повторност, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК /за С. С. и Д. Н./ и чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК /за А. Ш./, подсъдимите лица са осъдени на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. Със същия съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 45 от ЗЗД е уважен и предявеният от И. К., и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъпното деяние имуществени вреди, която А. Ш., С. С. и Д. Н. следва да заплатят солидарно в полза на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 464/2011 г. на ОС-Плевен, финализирал с решение на 14.06.2011 г., с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдените лица е неоснователно. При реализираната извънредна съдебна проверка, ВКС не констатира претендираното несъблюдаване на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и не установи пороци в доказателствената дейност на първата и въззивна инстанция, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни характеристики, и неговото авторство. Акцентираните доводи за превратно тълкуване на доказателствата по делото са несъстоятелни. Приобщените гласни и писмени доказателствени средства са ценени според критериите за правдивост поотделно и комплексно, с оглед характера и особеностите на използвания способ за доказване, предвид процесуалния статус на разпитаните свидетели и наличните данни за взаимоотношенията им с осъдените лица, съобразно със съдържимата се в източника на доказателства конкретика на фактите и при отчитане на съществуващата корелация с доказателствената съвкупност. Обективна е интерпретацията на свидетелските показания на И. К. - жертва на престъплението, които поради своята последователност, убедителност и истинност, са предпоставили заслужен кредит на доверие. Пострадалият пресъздава с подробности и в детайли фактологията на инкриминирания акт, сочеща на времевите и пространствени параметри на деянието, на механизма на осъществяване на неправомерните действия и на предмета на посегателство, като е категоричен, че Д. Н., А. Ш. и С. С. са съпричастните към престъплението лица. Прецизно и точно е описано противозаконното отнемане на 24.02.2003 г., в гр. Плевен, на притежаваната от К. мъжка чанта с лични документи и пари /22 350 лева, разпределени в отделни секции/, намираща се в паркирания пред гаража му собствен микробус "Форд", от Д. Н.; последвано от вземане на сумата от 2 350 лева; захвърляне на чантата на земята; качване в находящия се в непосредствена близост лек автомобил, марка "Д. Р. ", с ДК № С 32 49 СС, в който го чакали А. Ш. и С. С.; и бързо отдалечаване от мястото на инцидента. При предприетото от жертвата на посегателство преследване, И. К. успял да визуализира извършителите, безусловно идентифицирани от него в хода на проведеното в досъдебното разследване разпознаване и при депозирания разпит в съдебната фаза на наказателния процес. Достоверността на разказа на пострадалия К. е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с останалата доказателствена маса. Инкорпорираните фактически данни чрез разпита на участващите при процесуално-следственото действие по чл. 169-171 от НПК поемни лица и на свидетелите Н. Ж., И. А., установяващи принадлежността на послужилото при осъществяване на неправомерния акт моторно превозно средство "Д. Р. ", с ДК № С 32 49 СС; и словно отразената информация в приложената служебна бележка № 30760/5.10.2009 г. на СДВР - Пътна полиция, с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза за инкриминираното престъпление и неговото авторство. Промяна в изведеното заключение не внасят дадените от Д. С., Л. В. и В. П. пред първостепенния съд показания, коментирани с юридически усет в атакуваната присъда. Житейски абсурдни като казуистика, будещи недоумение със своята примитивна еднопосочност, и изтъкани от вътрешни противоречия и неточности в конкретиката си, те очертават очевидна неистинност на заявеното и индицират на тенденциозно осигуряване на алиби на осъдените. Алогично звучат твърденията на посочените лица, че на инкриминираната дата инцидентно са били в компанията на Д. Н., А. Ш. и С. С.; прекарали са нощта в интимна близост в хотели в София и Ботевград, за което съхраняват ясен спомен през изтеклите осем години; като С. и В. услужливо предлагат грижливо пазените от тях фактури за престоя им в комплекс "Александрия. "- гр. София. Лансираната версия не намира опора при преценката й в кореспондираща връзка с комплексния доказателствен материал и е категорично опровергана от изисканата и получена справка от ЕТ "Виктория-Йорданка Петрунова", собственик на хотел "А. ", която създава сериозни съмнения в автентичността на представените от тези свидетели документи за разплащане. Видно от съдържанието на визираното писмено доказателствено средство, в книгата за регистрация на хора, посещаващи комплекса не фигурират имената на осъдените Н. и Ш., и на придружаващите ги Д. С. и Л. В., като изрично се удостоверява издаване на фактури само на фирми, а на физически лица по изключение /при поискване/ и се уточнява, че такива не са изготвяни за периода от 23 до 25.02.2003 г.. Очертаната несъответност в доказателствата е преодоляна с демонстриран професионализъм в обсега на реализирания от контролираните инстанции мисловен процес, словно материализиран в изискуемата се от разпоредбите на чл. 305 и чл. 339 от НПК форма, което обосновава некоректност и на релевираното оплакване за липса на мотиви в съдебния акт В рамките на приетите за доказателствено обезпечени фактически положения е формираното вътрешно убеждение на първостепенния и въззивен съд за инкриминираното престъпно деяние и съпричастността на осъдените лица, колебания в което не провокира голословното волеизявление на защитата за недоказаност на повдигнатото от прокурора обвинение. Декларативно поднесеното възражение в тази насока препятства произнасяне по изискуемия се обстоятелствен начин и с необходимата аргументация. Не е дерогиран материалният закон при лимитиране на правната квалификация на инкриминираното престъпление и при диференциране на наказателната отговорност на Д. Н., А. Ш. и С. С., при условията на предписания в чл. 54 от НК регламент. Правилно съдебните инстанции по същество са формулирали субсумиране на очертаното неправомерно поведение на осъдените от състава на чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК /за С. С. и Д. Н./ и чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК /за А. Ш./. Посочените лица са участвували в извършеното на 24.02.2003 г. престъпно посегателство, насочено срещу охраняваната лична собственост, чрез действия по прекъсване на владението на упражняващия вещни права върху чантата с пари субект /И. К./ и по установяване на своя фактическа власт, представляващи в своята хронология изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на чужда движима вещ. Изследваните прояви на предварителна подготовка, изразяваща се в организация на съучастниците, в полагане на усилия за намиране на превозно средство и за транспортиране до мястото на престъплението, категорично обуславят съзнателно обмислена и волево мотивирана задружна престъпна дейност, индицираща на съдържанието на пряк умисъл, като форма на вина и предпоставяща консумиране на визираните в нормата чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5 от НК квалифициращи признаци. При съблюдаване тежестта на престъплението, личната опасност на извършителите и в съответствие с принципа за справедливост са индивидуализирани и санкционните последици за Д. Н., А. Ш. и С. С., като вид, размер и начин на изтърпяване. Отдадено е нужното значение на очертаващите специфичния облик на неправомерното посегателство характеристики/механизъм на изпълнителното деяние, отличаващ се с показна аругантност и реализиран чрез съвместните действия на група лица; каузален принос на участващите в усложнената престъпна дейност; стойности измерения на инкриминирания предмет; и кумулиране на няколко квалифициращи обстоятелства при извършеното престъпление /по т. т. 4 и 5, а за Ш. и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 от НК/. Внимателно и с поставен акцент на съдебното минало е анализирана личността на съпричастните към престъпния акт против собствеността лица. Отчетени са данните за честотата на този вид общественоопасни деяния според официалната статистика за общата престъпност и продължителността на досъдебното и съдебно разследване в аспекта на предявените от чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ изисквания за разумни срокове на провеждане и финализиране на наказателния процес, последното от които обусловило санкции, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Характерът на поведенческите изяви на осъдените лица при осъществената кражба; установеното чрез справките за съдимост грубо незачитане на обществения ред и правопорядък, убедително обективирано в предхождащите и последващи инкриминираното престъпление влезли в сила присъди, санкциониращи други посегателства против собствеността; и социалният резонанс на този вид престъпни деяния, интерпретирани в контекста на необходимото постигане на визираните в чл. 36 от НК специална и генерална превенция, не обосновават намаляване на наложените на Д. Н., А. Ш. и С. С. наказания и правоприлагане на чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 348, ал. 5, т. т. 1 и 3 от НПК. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на осъдените лица за отмяна или ревизия на обявената и влязла в сила присъда № 70/11.02.2011 г. на Плевенски РС, при лиминираните в процесуалните норми на чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК предпоставки, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение