Решение № 4205 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2021 г.

Решение № 4205 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7832/2021 г., VIII о., докладчик председателят Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. Панчева, против решение № 722 от 17.05.2021 г., по адм. дело № 1393/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на О. И. от гр. Несебър е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02/121/07487/3/01/04/02 от 10.04.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София (ДФЗ). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че АУПДВ е издаден при спазване на процесуалните правила като Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е неприложим. Счита, че съдът е достигнал до неправилния краен извод, че обжалваният административен акт е трябвало да се издаде по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като нарушението представлявало основание за акт за налагане на финансова корекция, по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Иска се отмяна на решението. Ответникът - О. И., чрез адв. Минчев, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното: По делото не е било спорно, че О. И. е бил регистриран в ДФЗ с Уникален регистрационен номер (УРН) 518200, като подател на заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., ведно с бизнес план към него. На 20.11.2015 г. между ДФЗ и О. И. бил сключен Договор № 02/121/07487 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР. Според чл. 3 от договора, първоначално одобрената помощ била в размер на 21 347. 56 лв. Окончателното плащане по договора за безвъзмездна помощ било извършено на 16.12.2015 г. Срокът, за който ползвателят е следвало да изпълнява задълженията си по договора, бил три години от датата на получаване на окончателното плащане (арг. т. 4, 28 от договора, л. 43). Със Заповед № 371372 от 30.11.2018 г. началник отдел на Регионален технически инспекторат (л. 301) назначил проверка на място на кандидат с УРН 518200, с начална дата на проверката 03.12.2018 г. и крайна дата – 14.12.2018 г. Проверяващите установили, че машините, закупени с безвъзмездната помощ, са налични и функциониращи, съобразно одобрения проект. При административния контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес-плана, било установено, че ползвателят не е достигнал прогнозните стойности/нива, свързани с натовареност, капацитет, производствена програма (л. 309). За финансова 2016 година били реализирани приходи от продажба на продукция в размер на 9 823 лв. - 13, 29% изпълнение на бизнес плана за тази година. За финансова 2017 година били реализирани приходи от продажба на продукция в размер на 9 667. 38 лв. - 12, 99% изпълнение на бизнес плана за тази година. За финансова 2018 година били реализирани приходи от продажба на продукция в размер на 30 216. 50 лв. - 30, 25% изпълнение на бизнес плана за тази година. За трите пълни проверявани финансови години общото изпълнение на одобрения бизнес план бил в размер на 18, 81% от заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за всички проверявани години. За резултатите от извършената проверка на място земеделският производител бил уведомен с писмо изх. № 01-282-6500/703/17.12.2018 г. (л. 333). С писмо изх. № 01-6500/8825 от 12.11.2019 г. (л. 15) изпълнителният директор на ДФЗ открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, в което посочил, че след извършени административни проверки е установено, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения, не са постигнати целите на мярката за подобряване на цялостната дейност и конкурентноспособност на земеделските стопанства. Налице е неизпълнение на бизнес плана за проверяваните периоди на трите пълни финансови години, което доказва икономическа нежизнеспособност на проекта и същият не отговаря на определените изисквания съобразно чл. 16, ал. 1, ал. 5 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. На 10.04.2020 г. изпълнителния директор на ДФЗ издал спорния АУПДВ, с който на осн. чл. 27, ал. 3 и 7 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, на основание чл. 51, ал. 1, и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121, на основание т. 8. 1, във връзка с неизпълнение на т. 4. 14 от договора, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане общо в размер на 21 347. 56 лв., ведно с дължима лихва. По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, че общо осчетоводените приходи от производство на селскостопанска продукция от цялото стопанство на земеделския производител, съгласно предоставената информация по първични документи и обобщено по години са: за 2016 г. – 29 523. 60 лв.; за 2017 г. – 59 359. 59 лв.; за 2018 г. – 37 630. 80 лв. Приходите включват продажба на тикви, череши, вишни, сливи, лук, дини и картофи. Реализираните приходи за 2016 г. са в размер на 39, 68% изпълнение от заложените в производствената и търговска програма приходи от продажба на продукция. За 2017 г. реализираните приходи са в размер на 79, 78% изпълнение от заложените в производствената и търговска програма приходи от продажба на продукция, а за 2018 г. – 37, 68%. Средноаритметичното изпълнение за периода 2016-2018 г. с ДДС, спрямо заложеното в бизнес плана е в размер на 50, 87%. За да отмени АУПДВ № 02/121/07487/3/01/04/02 от 10.04.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения, относими към вида на акта и реда за неговото издаване. Съдът е приел за приложима хипотезата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и е направил извод, че като е приложил реда по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП административният орган е издал незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, респ. съставлява основание за отмяна на финансовата помощ в хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори, което представлява основание за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Отделно от изложеното, според съда, периода за мониторинг е три години (т. 4, 28 от договора и § 1, т. 2, б. "б" на ДР на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013 г.), считано от датата на окончателното плащане по договора – 16.12.2015 г. и изтича на 16.12.2018 г. по делото е установено, че административното производство по издаване на процесния АУПДВ, е образувано на 12.11.2019 г. /с изпращането на писмо изх. № 01-6500/8825 от 12.11.2019 г. (л. 15), към който момент, тригодишният мониторингов период е изтекъл, поради което съдът е приел, че прилагането на "досегашния ред" за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП е недопустим. Решението е правилно. Споделят се от настоящата инстанция изводите на първоинстанционният съд, че при издаването на АУПДВ е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП - ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Правната регламентация, която е приложима след 28.06.2019 г. разграничава хипотезите, при които за дължимост на подлежаща на възстановяване финансова помощ се издава АУПДВ съгласно чл. 166 ДОПК и в кои случаи – решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. При установеното по делото, че ползвателят на помощта и адресат на процесния АУПДВ е извършил нарушение на финансовите показатели по одобрения за финасиране бизнес план се налага извод, че се касае за т. нар "индикатори", за които представляват нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. В такива случаи се издава решение за финансова корекция, а не АУПДВ, както е направено в настоящият случай. Непостигането на посочените в бизнес плана и одобрени финансови показатели е неизпълнение на одобрените индикатори, поради което е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция чрез издаване на решение по чл. 73, ал. 1 от с. з. Предвид изложеното правилно решаващият състав е приел, че административният орган не е следвало да издава АУПДВ, а решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ при наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, с оглед установените нередности, свързани с финансовите показатели на одобрения бизнес план. Споделят се също и изложените мотиви на съдебния акт относно неприложимостта на § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. Периодът на мониторинг съгласно § 1, т. 2, б. "а" от Правилата на процесния договор от 25.02.2015 г. е изтекъл на 16.12.2018 г., поради което издаденият след това АУПДВ е незаконосъобразен и на това основание. Началото на процедурата по издаване на АУПДВ е положено с изпращането до бенефициера на уведомително писмо изх. № 01-6500/8825 от 12.11.2019 г. Уведомителното писмо е възприето като начало на процедурата по установяване на вземането и от административния орган така както е посочено в АУПДВ. Процедурата е започнала и е приключила след края на мониторинговия период за дружеството и затова § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ., бр. 2/2018 г.), е неприложим. В процесния АУПДВ, изпълнителния директор на ДФЗ се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ се установява с издавен на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание е приложимо само ако не е налице основание по чл. 6 на същата норма за издаване на решение за налагане на финансова корекция по ред на чл. 73 ЗУСЕСИФ. В конкретния случай са налице установени нарушения свързани с финансовите показатели на бизнес-плана, който е част от договора за подпомагане, то възстановяването на изплатените суми следва да бъде направено въз основа на решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В този смисъл е постоянната практика на Върховен административен съд видно от решение № 12343/02.12.2021 г. постановено по адм. д. № 5610/2021 г.; решение № 12719/14.12.2021 г. постановено по адм. д. № 4883/2021 г.; решение № 51/06.01.2022 г. постановено по адм. д. № 6179/2021 г. и много други. По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ответникът по касационната жалба е претендирал разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение