Решение № 12917 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2017 г.

ВАСII отделение27.10.2017 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 140/2016 г. по описа на Административен съд-С.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12917 от 27.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8335/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Р. Б. М. от гр. М. против решение № 192/26.05.2017 г., постановено по адм. дело № 140/2016 г. по описа на Административен съд-С., с което е отменена Заповед № А-5 от 18.04.2016 г. на кмета на О. М. за изменение на ПУП-ПЗ и РУП за допълващо застрояване в УПИ IV-48-Обществено обслужване в кв. 27 на гр. М.. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по жалба на незаинтересувано лице, както и за неправилност. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално отмяната му като неправилно и необосновано. О. М. С. Т. от гр. М. оспорва жалбата. Кметът на О. М. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно (отменената заповед е издадена по негово заявление) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорването за допустимо, а заповедта за незаконосъобразна, поради предвидените с нея градоустройствени показатели в отклонение от нормативно установените. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросът за допустимостта на оспорването е разрешен с определението по адм. дело № 11050/2016 г. по описа на ВАС, второ отделение, което е задължително за по-долния съд, съгласно чл. 235, ал. 2 АПК. Липсва основание за промяна на приетите с него съображения, доколкото вещите лица М. и К. потвърждават заключенията си за намалени разстояния между предвижданата пристройка и съществуващата сграда през пешеходната връзка. Обосновани са направените от първоинстанционния съд установявания относно всички правнозначими факти, както и достигнатите правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. С оспореното изменение на плана за застрояване са допуснати градоустройствени показатели, които не съответстват на предвидените в чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии за смесена централна зона в малки и много малки градове, в които попада гр. М., а са със стойности за средни градове. Това нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Обжалваното решение е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да остане в сила. При този изход на спора разноските са в тежест на касатора, но не се присъждат в полза на ответника М. Т. по направеното от него своевременно искане, защото доказателствата за плащане на адвокатското възнаграждение са постъпили в съда след приключване разглеждането на делото в о. с. з. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1