Решение № 6120 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2014. г.

Решение № 6120 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12741/2014. г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юджин Ивов Дайлиев срещу решение № 4590 от 3.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10949/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 243 от 11.10.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 161 по описа на 2011 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците КЗД, Христина Велчева Митрева и РУ "СО" гр. Ямбол оспорват касационната жалба. Останалите ответници по делото не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение. Настоящата инстанция счита касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно, по следните съображения: АССГ е потвърдил решението на КЗД, с което е установено, че ответниците по жалбата на Дайлиев, изброени в диспозитива на същото, не са извършили дискриминация по признаци "лично и обществено положение" при упражняване правото му на труд по чл. 4 от ЗЗДискр, по чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от с. з., както и че не са извършили спрямо същото лице нарушение на чл. 17 и 19 от ЗЗДискр, поради което е оставена без уважение жалбата на Дайлиев като неоснователна и недоказана. Фактическата обстановка е правилно установена, а мотивите на АССГ, обосновали отхвърлянето на жалбата срещу постановеното от КЗД решение изцяло се споделят. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗЗД не представлява дискриминация определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. В случая е безспорно установено, че през пролетта на 2010 г. в РУ "СО" гр. Ямбол е обявен конкурс по чл. 90 от КТ за заемане на длъжността началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол", която длъжност временно е изпълнявал жалбоподателят. Изискванията са били предварително обявени от работодателя, едно от които е не по-малко от 5 години трудов стаж като контролен орган, от които не по-малко от 3 години в системата на социалното осигуряване. От явилите се четирима кандидати, между които и Дайлиев, двама са били допуснати до участие, а той и още един служител са били отстранени поради липса на изискуемия се специален стаж. Установено е, че трудовият стаж на Дайлиев като съвместяващ длъжността финансов контрольор е 2 години и 3 месеца, а като заместник на финансов контрольор в периодите на отсъствието му - 93 дни. Относно обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнявал временно длъжността до провеждането на конкурс в продължение на 4 години и половина, е прието, че не покрива изискването за трудов стаж като контролен орган предвид нормата на чл. 28, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, изброяваща изчерпателно кои длъжности се считат за контролни. При тези доказателства правилно е прието както от КЗД, така и от съда, че в настоящия случай е налице обективна причина за недопускането на Дайлиев до участие в обявения конкурс, като спрямо него не е проявен акт на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като не се установява жалбоподателят да е бил поставен при различни, по-неблагоприятни условия в сравнение с другите кандидати или пък за него да е въведено друго изискване при кандидатстване. Факт е, че освен него още един кандидат е бил отстранен от участие поради същата причина - липса на изискуемия се стаж като контролен орган. В тази връзка защитната теза на Дайлиев, че временното заемане на длъжността, за която е кандидатствал да заеме като титуляр, автоматично означава, че този му трудов стаж се приравнява на такъв като контролен орган, не може да бъде споделена предвид посочената по-горе разпоредба от правилника на НОИ, където същата не е изброена като такава със специфични контролни функции. Затова, при липса на данни за различно третиране на жалбоподателя в сравнение с другите трима кандидати, при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса, АССГ законосъобразно и обосновано е отхвърлил жалбата в тази й част. Не е доказано по делото и оплакването на Дайлиев за осъществен тормоз на работното място. Същият многократно е сезирал различни институции със сигнали в тази насока, които са били предмет на проверка. Факт е, че е имало недоразумения между него и бившата директорка на РУ "СО" гр. Ямбол Ирина Димитрова, но както правилно е приел съдът, същите не сочат еднозначно, че жалбоподателят е бил поставен във враждебна, обидна или застрашителна среда или пък да е накърнено неговото достойнство при упражняване правото му на труд. Доказателства за конфликти на Дайлиев с други служители в управлението също се намират по преписката. Правилно не са кредитирани показанията на св. Илиев, който единствен е твърдял, че Димитрова "искала да изгони" жалбоподателя, като както КЗД, така и съдът убедително са обосновали извода си съответно с липса на конкретност и на заинтересованост на неговите показания. Заключение за осъществен тормоз на работното място спрямо Дайлиев не може да бъде мотивиран и с наложеното му от Димитрова дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", отменено от последващия директор поради това, че същият е счел, че вменените дисциплинарни нарушения "не се доказват по безспорен начин". Представеното в касационното производство решение на ВКС за отмяна на дисциплинарното уволнение на Дайлиев също не може да обоснове категоричен извод за упражнен тормоз спрямо него. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от АССГ решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото жалбоподателят следва да се осъди да заплати на КЗД и на РУ "СО" гр. Ямбол по 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, а на ответницата Митрева разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,