Решение № 11984 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2015 г.

Решение № 11984 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8932/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на завеждащ консулската служба на Република България в Посолството в Прищина - Косово срещу решение № 4268/19.06.2015 г. по административно дело № 6025/2014 г. по описа на Административен съд София град. Претендира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда относно допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по издаване на обжалвания отказ от 30.05.2014 г. Въвежда твърдения за проведена съгласувателна процедура между компетентните органи: Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция национална сигурност и "Национален визов център" при Дирекция "Консулски отношения" при Министерство на външните работи. Твърди, че върху извлечението от Националната визова система ясно се разчитат становищата на компетентните органи. Оспорва се извода на съда относно липса на мотиви на обжалвания отказ. Същите се съдържали в представената към акта преписка. И на последно място сочи, че подадената молба от лице, гражданин на трета страна, с която то кандидатства за виза, не задължава административния орган да я издаде. В случая заявителят не бил ангажирал доказателства, че съпрузите обитават соченото семейно жилище; че канещото лице има средства за издръжка; че съпрузите говорят разбираем и за двамата език, че имат принос към едно домакинство и пр. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Раме Фанай, роден на 12.06.2014 г., гражданин на Косово, срещу отказ от 30.05.2014 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза тип "Д"/ на длъжностно лице при Посолството на Република България в Прищина - Косово по заявление за виза рег. № 1400379 от 18.01.2014 г. Ответникът по касационната жалба, чрез адв. Алекова представя отговор, в който взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че отказът се основава на чл. 26, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 от същия закон, тъй като заявителят е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни относно адреса, на който живее семейството. При извършена служебна проверка, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Възражението за допуснати от съда съществени процесуални нарушения е общо и неоснователно. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Предмет на оспорване пред Административен съд София град е отказ от 30.05.2014 г. за издаване на виза за дългосрочно пребиваване /виза тип "Д"/ на длъжностно лице при Посолството на Република България в Прищина - Косово по заявление за виза рег. № 1400379 от 18.01.2014 г., подадено от Раме Фанай - гражданин на Косово, роден на 12.06.1983 г. За да отмени обжалвания отказ, Административен съд София град е приел, че актът е издаден при липса на мотиви, послужили като фактическо основание. Изложил е, че в отказа не се съдържа наименование на органа, който го издава като длъжност; както и че няма доказателства, от които да е видно, че е изпълнена изискуемата съгласувателна процедура. Решението е правилно. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, АССГ е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: Със заявление за виза рег. № 1400379 от 18.01.2014 г. на Посолството на Република България в Прищина - Косово, Раме Фанай - гражданин на Косово, роден на 12.06.1983 г., е поискал издаването на виза вид "Д" за дългосрочно пребиваване на територията на Република България. Като доказателства към заявлението си прилага удостоверение за сключен в гр. Пловдив, на 18.10.2012 г. граждански брак с българската гражданка Русана Маринова Славкова и договори за наем на недвижим имот в гр. Кричим, считано от 06.11.2012 г. за 10 месеца и считано от 17.12.2013 г. На 30.05.2014 г. длъжностно лице в Посолството на Република България в Прищина - Косово е издало обжалвания отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза тип "Д"), в който като основание се посочва чл. 26, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Представена е разпечатка от Националната визова информационна система с отбелязани в тази система (с попълване в съответните графи) на основания да се откаже визата на жалбоподателя. Сочи се отрицателно становище на "Миграция"- Пловдив, на основание чл. 26, т. 3 ЗЧРБ, съгласуване с Дирекция "Миграция"- чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ. По делото е представена преписка по издаване на отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Република България на началник сектор "Миграция" при Областна дирекция на МВР - Пловдив, с който е отказано да бъде издадено разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България на жалбоподателя Раме Фанай. Мотивът е, че по повод подаденото заявление, от извършената проверка от служители на сектор "Миграция" на посочения в заявлението адрес на пребиваване се установило, че семейството е непознато на този адрес - приложена е докладна записка. Съгласно същата докладна записка на 19.12.2013 г. двама полицейски служители от ОДМВР - Пловдив, сектор "Миграция" извършили проверка на адрес: гр. Кричим, ул. "Александър Стамболийски" № 15, във връзка с установяване на българската гражданка Русана Маринова Славова, която осигурява жилище и издръжка на съпруга си Раме Фанай, гражданин на Косово, на посочения адрес. При извършената проверка на адреса лицата не били установени там. Обадили се по телефона, написан в молбата, от разговора разбрали, че говорят с роднина на лицата, който обяснил, че същите живеят на посочения в молбата адрес, когато са в България. От беседа със съседи установили, че такива лица не са познати и не живеят на този адрес, когато са в България. Заключено е, че с оглед фактите не могат да се потвърдят обстоятелствата в подадената молба. В хода на съдебното производство пред АССГ са събрани свидетелски показания на Валентин Йорданов Митков, които съдът правилно е обсъдил в съдебния си акт. Представя се и дубликат на удостоверението за сключен граждански брак, с дата на издаване 24.11.2014 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, която съответства на анализа на събраните доказателства, АССГ е направил правилни изводи от правна страна: Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 9г от ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР), приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., в сила от 4.08.2011 г.) визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България. В настоящия случай в административния акт се сочи, че е подписан от длъжностно лице в Посолството на Република България в Прищина - Косово. Правилни са изводите на съда и по отношение на изискването за форма: Отказът е на стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза. Като правно основание на отказа е изписана разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. Съгласно същата: Отказва се издаването на разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец или който е осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Императивна предпоставка за отказа съобразно така изписаната правна квалификация са данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. И касационната инстанция, както и първоинстанционният съд констатира, че по преписката, свързана с издаване на обжалвания отказ, органът не е събирал доказателства за данните по чл. 26, ал. 4, т. 1 - 8 ЗЧРБ. Липсата на доказателства за посочените данни, не дава възможност да се направи обосновано заключение относно целта на сключения брак. Правилно АССГ е приел, че приложената по друга преписка докладна записка установява единствено, че в момента на еднократното посещение на полицейските служители през деня от 10:50 до 11.30 ч. на 19.12.2013 г., четвъртък работен ден, на посочения адрес в Кричим не са се намирали жалбоподателят и съпругата му. Информацията от роднини и съседи в действителност е противоречива - едните казват, че двете лица живеят на адреса, когато са в България, а съседите, без да е уточнено кои, сочат, че лицата не са познати на адреса и не живеят на него. От една страна, приложената по делото докладна записка не е част от настоящата преписка, а касае друг акт, за издаването на който е извършена друга проверка. На следващо място, заключението в докладната записка не обосновава извод за наличие на данни, въз основа на които да се направи извод за приложението на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. Това, че лицето има сключен граждански брак с българска гражданка се установява от официалния документ - удостоверението за граждански брак. В тежест на административният орган е, въз основа на събрани доказателства, да анализира данни, от които да се направи обоснован извод, че този брак е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Касационната инстанция не споделя становището на представителя на Върховна административна прокуратура, че като правна квалификация на отказа следва да се приеме разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ във връзка с чл. 10, т. 23 от същия закон. Разпоредбите не са изписани като правна квалификация на отказа, а съдът не може да подменя волята на органа в частта относно приложената правна квалификация. Липсата на съответствие между правната квалификация на един акт и установените факти обосновава извод за незаконосъобразност на акта. По отношение на възражението на касатора относно приложението на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС: Бланковото позоваване на това тълкувателно решение е некоректно. След като органът твърди, че в административната преписка се съдържат мотивите на акта, дори и същите да са извън неговото съдържание, то същият изрично следва да посочи в кой нарочен документ се съдържат те. Съдът не констатира такъв документ да е част от преписката. Правилно АССГ е приел, че самостоятелно изявление като фактическа констатация на органа, издал отказа за виза, че бракът на кандидатстващия за виза е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване, не е направено в хода на административната преписка и при издаване на отказа. Следователно, правилен е извода на съда за липса на фактическо основание, формулирано от самия административен орган, както и доказване на съществуващи данни по делото относно това обстоятелство с оглед приложението на соченото основание. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. В частта по отношение на водените съгласувателни процедури и компетентността на конкретното длъжностно лице, касационната инстанция споделя извода на съда, че в тежест на административния орган е да докаже законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. При указана от съда тежест на доказване и непредставяне от страна на органа на всички относими и допустими доказателства за установяване на релевантните за спора факти, се обосновава заключение за незаконосъобразност на акта поради липса на доказателства, от значение за установяване на елементите от фактическия състав на правната квалификация, както и за законосъобразността на акта по всички нормативно заложени критерии. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски пред ВАС, но не са представени доказателства за направени такива, поради което и искането е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд