Решение № 310 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6473/2007 г.

Решение № 310 от 7.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6473/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. И. А. срещу решение № 520 от 15.10.2007 г. на Плевенския окръжен съд, I-ви граждански състав по гр. д. № 80 от 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 440 от 10.05.2005 г. по гр. д. № 3* от 2004 г. на Плевенския районен съд в частта, с която упражняването на родителските права върху роденото от брака на касаторката с М. К. А. дете К са предоставени на бащата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно при постановяване на решението въззивният съд акцентирал изключително върху събраните пред районния съд доказателства- свидетелски показания и експертизи, дадени преди повече от 2 години. Не било взето предвид, че след прекратяване на брака касаторката е извоювала не малко успехи- създала е нов дом, започнала е собствен бизнес, с който успяла да си създаде нормален стандарт на живот. Тя била в състояние да даде личен пример на детето си как човек може да постигне целите си като се труди. Безспорно било, че за детето се полагали грижи- детето било нахранено, облечено, водено и връщано до детското заведение, но не се обръщало внимание кои са приятелчетата му, какво го вълнувало. Бащата предприел действия за преодоляване на проблема на детето с говора едва след завеждане на настоящото дело. Според касаторката, полаганите грижи за детето не били достатъчни, за да израсне то без комплекси и заобиколено от искрена майчина обич и внимание. Животът на детето без майчина ласка и уют, без безрезервната, истинска и неподправена подкрепа на майката, безспорно му влияело негативно. С молба от 25.02.2008 г. ответникът М. К. А. оспорва жалбата и моли решението на Плевенския окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и срещу решение на окръжен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното решение за предоставяне на родителските права върху роденото от брака на страните дете К на бащата, Плевенският окръжен съд е приел, че бащата е родителят, който по време на брака се е компрометирал в по-малка степен, който по-успешно се е справил с кризата след прекратяването на този брак и е създал по-благоприятна за отглеждането и възпитанието на детето емоционална и социално-битова среда. Приел е също така, че макар да е установено, че майката е започнала работа, нямало доказателства тя да си е осигурила такъв финансов и социален статус, че да може да се приеме, че тя има възможност да осигурява безпроблемно издръжката на детето и да се грижи адекватно за него. Счел е за неоснователна тезата на майката, че проблемите на детето с говора /т.нар. от психологическата експертиза "педагогическа запуснатост"/ са "заслуга" на бащата, тъй като по делото е установено, че тези проблеми датират от времето, преди развода на страните, когато основна грижа да отглеждането и възпитанието на детето е имала майката. Кредитирал е заключенията на приетите по делото съдебно-психологически експертизи, според които през последните години вследствие на положените педагогически и възпитателни усилия детето е компенсирало т.нар."педагогическа запуснатост", преодоляло е кризата от разпадането на семейството му, приело е наложеното от обстоятелствата статукво и макар, че е привързано към майка си, иска да остане да живее при баща си, който за него е носител на социална сигурност. Поради това, като е взел предвид, че на този етап детето има нужда от сигурност и стабилност и че самото дете е изразило желание да остане да живее при баща си, като същевременно е заявило, че не харесва М. К., с когото майката живее на съпружески начала, въззивният съд е решил да предостави упражняването на родителските права върху детето на бащата. Горепосоченото решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд е приел, че в интерес на детето е то да остане да живее при баща си. В продължение на повече от 3 години /от април 2005 г./ то живее с баща си, новата му приятелка и нейната дъщеря. Според заключенията на съдебно-психологическите експертизи, през тези години вследствие на положените педагогически и възпитателни усилия детето е компенсирало т.нар."педагогическа запуснатост", преодоляло е кризата от разпадането на семейството му и макар, че е привързано към майка си, иска да живее при баща си, който за него е носител на социалната сигурност. С оглед заключенията на тези експертизи, следва да се приеме, че евентуално решение за предоставянето на родителските права на майката би имало негативни последици върху психологическото състояние на детето /промяна на статуквото, с което детето било свикнало и разколебаване на чувството за сигурност, което то изпитва, живеейки при баща си/. За решаване на въпроса на кого да бъдат предоставени родителските права не без значение е и обстоятелството, че при отглеждането на детето бащата е подпомаган от собствената си майка и от приятелката си, която детето възприема и обича, докато майката не може да разчита на такава помощ от родителите си, които не живеят в гр. П. и не може да осигури приемлива среда на живот на детето, живеейки с него и с М. К., чиято компания според експертите-психолози детето не харесва. Ниската възраст /8 години/ и пола на детето /момиче/ в случая не са определящи за избора на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Определящ е интересът на детето, а той е свързан с осигуряване на добра социално-битова и психологическа среда на живот на това дете и поддържане на неговата психическа уравновесеност- неща, които според заключенията на съдебно-психологическите експертизи са осигурени на детето от баща му. Неоснователен е доводът на касаторката, че при постановяване на решението въззивният съд акцентирал изключително на събраните пред районния съд доказателства- свидетелски показания и експертизи, дадени преди повече от 2 години. Като въззивен съд, Плевенският окръжен съд е бил длъжен да вземе предвид при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, включително и тези пред първоинстанционния съд. Същият е сторил това, като същевременно правилно е отдал тежест на събраните пред него доказателства- заключения на психологически експертизи, касаещи състоянието на детето към дата, най-близка до датата на постановяне на решението на въззивния съд за предоставяне на родителските права. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението поради това, че въззивният съд не взел предвид, че след прекратяване на брака касаторката е създала нов дом, започнала е собствен бизнес, с който успяла да си създаде нормален стандарт на живот, че била в състояние да даде личен пример на детето си как човек може да постигне целите си като се труди. Съдът е отчел обстоятелството, че касаторката работи, че има доходи и постоянно жилище, но преценявайки това в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, правилно е достигнал до извода, че в интерес на детето е то да остане да живее при баща си. Неоснователно е и твърдението, че бащата не полагал адекватни грижи за детето /то било нахранено, облечено, водено и връщано до детското заведение, но не се обръщало внимание кои са приятелчетата му, какво го вълнувало/. Това твърдение на касаторката се опровергава от събраните по делото доказателства и по-конкретно от социалните доклади и от заключенията на съдебно-психологическите експертизи, според които бащата е осигурил на детето не само добри социално-битови условия на живот, но и много добра психологическа среда: детето живеело и се чувствало добре с баща си, новата му приятелка и нейната дъщеря, които много харесвало, а бащата полагал грижи както за физическото, така и за психологическото израстване и възпитание на детето/предприел е мерки за преодоляване на проблема, който детето е имало с говора си, за разлика от майката се интересувал от развитието на детето в детската градина, която то е посещавало/. Неоснователен е и доводът, че животът на детето без майчини ласка и уют, без безрезервната, истинска и неподправена подкрепа на майката, безспорно му влияело негативно. Това твърдение също противоречи на приетите по делото заключения на съдебно-психологически експертизи, според които към настоящия момент детето вече е преживяло психологическата криза от разпадането на брака между родители си и се чувства добре с баща си и желае да продължи да живее при него. Гореизложеното налага извод за правилност на решението в обжалваната му част, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) това решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия