Решение № 4216 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2009 г.

Решение № 4216 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лъчезария Иванова Павлова, чрез пълномощник, адвокат Офелия Тодорчева от АК Плевен против решение № 443 от 15.07.2009 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 163/2009 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № РД-12-2331/24.09.2008 г. на кмета на Община Плевен за одобряване на оценката на предоставената за ползване на Венцислава Радева Миразчийска земеделска земя от 600 кв. м в м. "Нежовец", землище Плевен, поземлен имот № 56722.735.103 в размер на 493 лева. Със същото решение се оставя без разглеждане жалбата й срещу заповед № РД-15-1422/24.09.1998 г. на кмета на Община Плевен, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и прекратено производството в тази част. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и бъде постановено друго, с което бъде разгледана жалбата срещу заповед № РД 15-1422/10.04.1998 г. по същество. Ответникът, Кметът на Община Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни, Венцислава Радева Миразчийска, Венетка Варадинова Симеонова, Донка Варадинова Тодорова, Цветан Варадинов Илиев и Юлия Иванова Здравкова не се представляват и не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заповед № РД 15-1422 от 1998 г. на кмета на общината е връчена на Цветан Варадинов Илиев. Съгласно удостоверението за наследници на Велика Цветанова Цветкова, бивш собственик на имота, той е един от наследниците на това лице и подавал молба до кмета на общината съдържаща искане за имота, придружено с нотариален акт за собственост и отговор, сочещи че е предприемал действия по отношение на имота и с уведомяването му административния орган е изпълнил задълженията си, поради което заповедта е влязла в сила като необжалвана. Следователно втората заповед, с която е утвърдена оценката е издадена при наличие на материални предпоставки за това. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Лъчезария Иванова Павлова срещу заповед № РД 12-2331/24.09.2008 г. на Кмета на Община Плевен, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ одобряваща оценка на 600 кв. м на имот, находящ се в м. Нежовец, землище Плевен, предоставен за ползване на Венцислава Радева Миразчийска. Възраженията са били за незаконосъобразност поради обстоятелството, че предходната заповед по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не била връчвана, поради което не е влязла в сила, което е материална предпоставка за издаване на настоящата заповед. Обжалваната заповед е издадена на правно основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ което не е годно за издаването й, а е следвало да бъде довършена процедурата по реда на § 62 от ПЗРППЗСПЗЗ редът за което вече е изчерпан и не може да бъде заместен с използваната процедура. В хода на съдебното производство е приета за съвместно разглеждане и жалба против заповед № РД 15-1422/24.09.1998 г. на кмета на Община Плевен, издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за същия имот. Съдът от данните по приложената преписка и доказателствата по делото е приел жалбата срещу заповед № РД 15-1422/1998 г. на кмета на общината за недопустима като просрочена. Жалбоподателката е могла да узнае за нея от обнародването на планът на новообразуваните имоти и от връчването на заповед № РД 12-2331/24.09.2008 г. в преписката за издаването на която се съдържала и предходната. По отношение на оценката съдът е приел, че смесването на правното основание е без значение и издадената заповед е такава на основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за която са спазени всички материални предпоставки и поради неоспорване на стойността в нея е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Основните доводи в жалбата са насочени срещу изводите на съда, приел жалбата срещу заповед № РД 15-1422/1998 г. на кмета на общината за просрочена. В производството по трансформиране на правото на ползване в право на собственост е приложим реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и включва от страна на административния орган издаване на заповед по § 62, ал. 3 за признаване на правото на собственост, след влизане в сила на която се издава и заповед по § 62, ал. 4 за оценка. При бездействието на административния орган за издаване на горните заповеди няма пречка те да бъдат издавани и след влизане в сила на планът на новообразуваните имоти, но не по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ относим за придаваемите части и подобренията в тях. Посочването на грешно правно основание в случая не опорочава заповедта, още повече че в някои от хипотезите по § 31 оценките са по един и същи нормативен ред с оценката по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ както е в настоящият случай и правилно съдът е приел, че действителното правно основание на заповедта за оценка е § 62, ал. 4 от ПЗРППЗСПЗЗ. Материална предпоставка за издаването на заповедта по § 62, ал. 4 ПЗРППЗСПЗЗ е влязла в сила предходна заповед по § 62, ал. 3. По делото е представена заповед № РД 15-1422/10.04.1998 г. на Кмета на Общината, издадена на основание § 62, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ, с която на Венцислава Радева Миразчийска се признава правото за придобиване на собствеността върху предоставения за ползване земеделски имот - парцел 34 в местността Нежовец III по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с площ от 600 кв. м. Заповедта е връчена на Цветан Варадинов Илиев на 28.04.1998 г. едни от наследниците на Величка Павлова Цветкова. По делото са представени доказателства, от които се вижда, че по повод реституцията на процесния имот същият наследник е предприемал действия до кмета на общината като е представял документи за него. Предвид тези факти и разпоредбата на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали наследници следва да се приеме, че заповед № РД 15-1422/1998 г. на кмета на общината е редовно връчена на всички наследници на Величка Иванова Цветкова. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи на облекчен режим за наследниците на бившите собственици и/или ползвателите които имат общи интереси в земеделската реституция във връзка с упражняване на правата им и действията по възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Изхождайки от тези общи интереси на наследниците следва да се приеме, че и съобщаването на един от тях на издадените актове и действия на органите по земеделската реституцията е валидно извършено действие и по отношение на всички наследници. Този извод се налага от специфичността на административните производства по ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, регламентиращи издаването на поредица административни актове във взаимна връзка, изразяваща се в това, че влизането в сила на предходния акт е материална предпоставка за издаването на следващия, както е и в настоящия случай. Уведомяването на заинтересованите собственици и ползватели за издаването на заповедите по § 62, ал. 3 и 4 от ПЗРППЗСПЗЗ по аргумент от чл. 14 от ППЗСПЗЗ следва да се приеме за изпълнено и с уведомяването на един от тях като наследници, както е извършено в настоящия случай. Съдът неправилно е приел, че уведомяването може да бъде извършено по друг начин чрез съобщаване на други актове в други производства, например в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ без да има доказателства по делото за конкретно узнаване на съдържанието на обжалвания акт, но изводите му като краен резултат с оглед мотивите на настоящето решение са правилни за просрочие на жалбата против заповедта издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. След като тази заповед е влязла в сила, следващата заповед за оценка на имота е законосъобразна с оглед материалните предпоставки и приложимия закон за оценката, както правилно е приел и съдът. При служебната проверка на решението се констатира, че съдът е приел за съвместно разглеждане и жалба срещу друг административен акт, което е основание за отделянето на производствата и спиране на едното до приключване на преюдициалното, но това в случая не е съществено нарушение на процеса, водещо до отмяна на решението, тъй като страните са едни и същи и според чл. 177 от АПК решението има еднакво действие за тях и по двете жалби. При изложените съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,