Решение № 13648 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2010 г.

Решение № 13648 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5414/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 6396/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на МБАЛ "Токуда Болница София" АД срещу заповед за прилагане на санкция № РД-13-625 от 03.07.2009 г. на директора на СЗОК. Срещу това решение е подадена касационна жалба от МБАЛ "Токуда Болница София" АД гр. София с оплакване, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено, излага подробни доводи за твърдяните касационни основания. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, но по същество неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество счита следното: Основателно е касационното възражение за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният съд е проследил подробно административната процедура по издаване на оспорената заповед. Изложил е подробни мотиви относно компетентността на органа, както и процесуалните предпоставки за действията му в условия на обвързана компетентност, доколкото медицинското заведение не е оспорило констатациите в медицинския и финансовия протокол по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Съдът обаче, неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на ЗЗО и Националния рамков договор за 2006 г. във връзка с осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на актовете на НЗОК, респ. РЗОК, с които се прилагат предвидените в нормативните актове санкции, както и цитираната в мотивите на решението съдебна практика на ВАС. Арбитражната комисия, създадена при условията на чл. 75, ал. 2 от ЗЗО, действа в рамките на административното производство за по-цялостно изясняване на спора чрез представители на РЗОК и на районната съсловна организация на лекарите, респ. денталните лекари. Издаденият от комисията акт (решение или протокол) е процесуална предпоставка за произнасянето на административния орган - директора на РЗОК по налагане на санкция на инспектираното медицинско заведение. Но това не означава, че констатациите на Арбитражната комисия, когато потвърждават констатациите по медицинския протокол, са необорими, или, че липсата на възражение от страна на проверяваното медицинско заведение срещу актовете на контролните органи и липса на производство пред Арбитражната комисия обезсмисля атакуването на акта за прилагане на санкции пред съда. В рамките на съдебното производство по оспорване на заповедта на директора на РЗОК за прилагане на финансова неустойка, засегнатата страна може да докаже твърденията си за липса на нарушения, като се защитава чрез законоустановени процесуални действия, включително чрез проверка на данните от страна на вещо лице - експерт, както е процедирано в настоящия случай. По делото са приети две подробни експертизи на назначеното по делото вещо лице д-р Милен Милев, който излага констатациите си за всяко ИЗ, отразено в медицинския протокол, за което на МБАЛ "Токуда Болница София" АД е наложена санкция за неизпълнение на изискванията по съответните клинични пътеки. Съдът, въпреки приетото от страните и неоспорено заключение (основно и допълнително) не е обсъдил по същество всеки отразен клиничен случай, а е изложил общи, формални мотиви, че само Арбитражната комисия може да направи преценка относно констатираните нарушения - дали има такива, дали са маловажни, дали са спазени изискванията за оказване на медицинска помощ и т. н. Подаването на възражение не е процесуална необходимост за атакуване на административния акт по съдебен ред, който извод следва от разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, регламентиращ възможността санкцията да бъде оспорена по реда на АПК, без да се визират други процесуални предпоставки. По изложените съображения настоящата инстанция счита за основателни възраженията в касационната жалба за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е необосновано, не са обсъдени събраните по делото писмени доказателства, липсват мотиви по основните възражения на жалбоподателя относно твърденията му за липсата на нарушения, което обуславя допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до порочност на постановеното решение. Решението, предмет на настоящото касационно производство следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като бъдат спазени указанията в настоящото решение за излагане от съда на мотиви по съществото на спора, при цялостна преценка на писмените доказателства и възраженията на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,