Решение № 452 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 963/2011 г.

Решение № 452 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 963/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Е. Н. Р. чрез адв. Ст. И. против влязлото в сила решение № 195/16.04.2010 г. на Софийския апелативен съд, VI състав постановено по т. д. № 2/2010 г. по описа на този съд. С това решение е оставено в сила разпореждане № 849/14.05.2009 г., постановено по гр. д. № 374/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е признато и допуснато изпълнение на решение /гражданска присъда/ № 678/30.01.2009 г. на Р. Вълча съд, Румъния, постановено по дело № 5765/288/2008 г., с което родителските права по отношение на малолетната Н. Стойка Р., [дата на раждане] г. в Б., Испания, [ЕГН], са предоставени за упражняване на майката Е. Стойка като ответника по делото и баща на детето Е. Н. Р., [ЕГН] с настоящ адрес РБ, [населено място], обл. П., е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетната си дъщеря в размер на 150 леи, считано от 29.07.2008 г. до навършване на пълнолетие. Молбата за отмяна е подадена на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 3 ГПК. За да обоснове хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молителят сочи, че вследствие нарушение на правилата по връчване на съобщения /чл. 38, изр. 1 ГПК, чл. 43, ал. 1 ГПК, чл. 44, ал. 1 ГПК/ не е узнал за постановеното от Пазарджишкия окръжен съд разпореждане, което го е лишило от възможността да участва в съдебното производство пред САС и да представи доказателства. Твърди, че съдът не е имал основание да постанови връчване на съобщението по чл. 47 ГПК, както и това, че и тази процедура не е била изпълнена по предвидения от закона ред. С оглед на това счита че не са били налице основания за назначаване на особен представител, който да го представлява в производството пред Софийския апелативен съд. Твърди също така, че Решение № 678/30.01.2009 г. на Румънския съд [населено място], постановено по д. № 5765/288/2008 г., по отношение на което екзекватурата е допусната, не е било влязло в сила и е отменено на 11.12.2009 г. с решение № 270/А/11.12.2009 г. на Румънския съд - Вълча. С тези твърдения обосновава хипотезата на чл. 303, т. 3 ГПК. Моли решение № 195/16.04.2010 г. на САС, VI състав, по д. № 2/2010 г. и потвърденото с него разпореждане на Пазарджишкия окръжен съд да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пазарджишкия окръжен съд. Ответникът по молбата Е. Стойка - румънска гражданка чрез адв. С. С., оспорва молбата за отмяна в писмен отговор и молба - становище по делото. Счита, че същата е недопустима, доколкото не е подадена в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, както и неоснователна по същество. Твърди, че молителят е узнал за разпореждането на Пазарджишкия окръжен съд № 849/14.05.2009 г., от определение, постановено на 23.07.2009 г. по гр. д. № 2834/2008 г. на Пазарджишкия РС, образувано по искова молба на молителя срещу ответницата, с пр. осн. чл. 71, ал. 2 СК и чл. 82, ал. 1 СК, където разпореждането е било представено и по повод на което производството по делото е спряно. Иска молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. По допустимостта на молбата: Съгласно чл. 305, ал. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението, чиято отмяна се иска в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. От представеното от ответната страна определение за спиране по гр. д. № 2834/2008 г. на ПРС, не може да се направи категоричен извод, че молителят е бил запознат с разпореждане № 849/14.05.2009 г. на Пазарджишкия районен съд. Липсват данни за връчване на определението. Представеното известие за доставяне е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Дори да се приеме, че молителят е узнал за разпореждането, по делото липсват данни относно това кога същият е узнал за постановеното от Софийски апелативен съд решение, с което разпореждането за екзекватура е било потвърдено и което е предмет на молбата за отмяна. С оглед на това, следва да се приеме, че за решението, чиято отмяна се иска, молителят е узнал на датата 4.02.2011 г., както твърди в молбата за отмяна, и която дата предшества датата на протокола на ДСИ при РС [населено място] от 9.02.2011 г., от който може да се направи извод, че молителят е уведомен за постановеното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Доколкото молбата за отмяна е депозирана пред Пазарджишкия окръжен съд на 1.03.2011 г., предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на това основание за отмяна тримесечен срок е спазен. Молбата за отмяна на осн. чл. 303, т. 3 ГПК е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото отменителният акт, на който молителят се позовава и който му е бил известен като постановен по негова молба-жалба - Определение № 270/а/ е от 11.12.2009 г. Следователно към датата на подаване на молбата за отмяна, този срок е изтекъл. В тази част молбата е процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество. Независимо от това следва да се отбележи, че соченото от молителя обстоятелство, че е признато и допуснато изпълнение на решение, което не е влязло в сила, а в последствие по жалба е било отменено, не попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Условието, решението, чиято екзекватура се иска, да е влязло в сила е такова за уважаване на молбата за екзекватура, поради което същото е относимо в производството по чл. 622, 623 ГПК, а не в настоящото производство. Следователно дори и да се приеме, че молбата за отмяна на това основание е допустима като подадена в срок, същата е неоснователна. В останалата част молбата е основателна: Връчването на разпореждане № 849/14.05.2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд е извършено в нарушение на процесуалните правила, което е лишило молителя от участие в процеса пред Софийският апелативен съд. Съобщението, с което разпореждането е следвало да се връчи, не е оформено по предвидения в чл. 44 ГПК начин. Липсва дата на връчването, не е ясно от кого е извършено. Дори да се приеме, че същото е възложено на служител от [община] /чл. 42, ал. 1 ГПК/, въз основа на направеното във съобщението отбелязване не може да се направи категоричен извод, дали това е лицето положило подпис на съобщението - Д. М. или името му фигурира в някакво друго качество. Уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК също не съдържа отбелязване на качеството на лицето, което го е залепило на вратата на гаража. Отделен остава въпросът, че по делото са представени данни, че гараж в дворното място на молителя липсва. С оглед на това съдът неправилно е пристъпил към назначаване на особен представител, който е бил призован и е представлявал молителя в производството пред въззивната инстанция. По този начин страната вследствие нарушаване на процесуалните правила е била лишена от участие в производството пред Софийски апелативен съд да прави възражения и да сочи доказателства. С оглед на изложеното молбата за отмяна на Решение № 195/16.04.2010 г. на САС на осн. чл. 303, ал. 5 ГПК е основателна и решението следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.