Решение № 5540 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2833/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково, чрез юрк. Ванчева като процесуален представител, срещу решение 724 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело 851/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Я. М. Р. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на Я. М. Р. срещу заповед УТ-376 от 19.07.2024 г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ на оспорващата е наредено в качеството на собственик на строеж Стопанска постройка, находяща се в южната част на УПИ XII-303, кв. 22 по плана на [населено място], община Хасково, да премахне описания строеж като опасен за живота и здравето на обитателите на посочения имот и на съседните му УПИ X-305 и УПИ XI-306. С обжалваното решение административният акт е отменен като процесуално и материално незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, в предвидената форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ и в несъответствие с материалния закон. Излага съображения за липса на съобщаване на оспорващата за проведените огледи относно процесния строеж на 30.01.2024 г. и 21.02.2024 г., както и за недоказаност за реално извършен такъв на 10.04.2024 г. Приема, че в констативния протокол от 21.02.2024 г. не са детайлно отразени съществени факти относно състоянието на основата и носещата конструкция на стопанската постройка, като липсват и точни данни за нейното местоположение и размери. Обосновава извод за нарушение на материалния закон, тъй като комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ и административният орган не обсъждат възможността за поправяне и заздравяване на сградата. Според съда установяването на тези обстоятелства от приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза не може да замести липсата на такова изследване в хода на проведената процедура. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Упражняването на правомощието на кмета на общината да нареди премахването на строежи в хипотезата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: 1. поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение; и 2. не могат да се поправят или заздравят. Това правомощие може да се упражни от административния орган при спазване на предвидения в чл. 196, ал. 2 ЗУТ ред - проверка от нарочна комисия, която изслушва заинтересованите лица и отразява състоянието на строежа в констативен протокол. От данните по преписката се установява, че в Община Хасково постъпва сигнал от 26.01.2024 г. за рушащи се сгради на адрес [улица] [населено място]. На 30.01.2024 г. и 21.02.2024 г. от комисия по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, назначена със заповед 0073 от 20.11.2020 г. на кмета на община Хасково, са извършени проверки на имота на оспорващата. След състоялото се обследване на място на 30.01.2024 г. установяванията на комисията са отразени в констативен протокол от същата дата. В него не е отбелязано състоянието на процесния обект поради липса на осигурен достъп и е определена нова дата за проверка. С административната преписка е представен разписен лист, според който поземленият имот е собственост на оспорващата Я. М. Р. съгласно нотариален акт 73, том II, дело 495/1988 г. При второто посещение на имота от комисията е съставен констативен протокол от 21.02.2024 г., в който са описани местоположението и състоянието на строежа стопанска постройка. Отбелязано е за същия, че се намира в южната част на УПИ XII-303, кв. 22 по плана на [населено място] и е полуразрушен, с разрушена покривна конструкция и частично разрушени каменни зидове. Предвид състоянието и разположението на обекта са изложени съображения за възможност от срутване на каменни зидове и застрашаване живота на обитателите на съседните поземлени имоти. До оспорващата в първоинстанционното производство е отправено уведомително писмо за съставените при двете проверки констативни протоколи и за започнатата процедура по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, като същата е поканена в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да се яви в отдел Контрол по ЗУТ, дирекция Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции при Община Хасково, стая 36, за да бъде изслушана по случая, като е посочен телефон за връзка. Изпратеното до Р. писмо с рег. индекс 94Г-1598-2#2 от 29.02.2024 г. е получена лично от нея на 20.03.2024 г. видно от известието за доставяне. В указания срок от нея е депозирано писмено становище на 25.03.2024 г., съдържащо искане за прекратяване на производството. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установената в ЗУТ процедура е проведена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Протоколът от 21.02.2024 г., при който е установено състоянието на стопанската постройка, както и този от 10.04.2024 г. с предложението към кмета на общината, са съставени от комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, назначена с нарочна заповед на административния орган. Настоящият състав не споделя извода в обжалваното решение за липса на данни за местоположението и размерите на сградата, освен че се намира в южната част на УПИ XII-303, както и за отсъствието на констатации в протоколите на комисията относно носещата конструкция на сградата или нейната основа. Така формираните от съда мотиви за неустановяване на всички факти от значение за производството и за неясен предмет на заповедта не отговарят на събраните по делото доказателства. Стопанската постройка е точно индивидуализирана с конкретното й разположение в имота, като липсват данни и твърдения, че в южната му част се намират и други обекти, за да се приеме, че волята на органа е неясна и че се създава съмнение относно разпоредения за премахване строеж. Разсъжденията на съда за липса на констатации в протоколите на комисията относно конструкцията на сградата и основата на същата не означава неустановяване на обстоятелството относно нейното състояние предвид степента на разрушаване на останалите описани конструктивни елементи на строежа. При проверката на 21.02.2024 г. стопанската постройка е достатъчно индивидуализирана като разположение и състояние за целите на производството по чл. 196 ЗУТ. Ясно е посочено, че е полуразрушена, като констатациите на разрушената покривна конструкция и частично разрушени каменни зидове, което положение е определено като създаващо възможност от срутване и застрашаващо живота на собствениците и обитателите на съседните поземлени имоти, е потвърдено от заключението на вещото лице. Липсата на извършен от комисията оглед вътре в самия обект не опорочава процедурата до степен да обоснове извод за отмяна на оспорената заповед само на това основание, доколкото проведеното обследване е достатъчно ясно отразено и онагледено с приложения по делото снимков материал. За извършените проверки на 30.01.2024 г. и 21.02.2024 г., както и започналата процедура по чл. 196, ал. 2 ЗУТ заинтересованото лице е надлежно уведомено, като му е съобщено лично, че следва да се яви в 7-дневен срок за изслушване относно случая. След получаване на писмото от Р. е депозирано писмено становище на 25.03.2024 г. При тези данни настоящият състав приема, че не се констатират приетите от съда съществени нарушения на установената в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура, съответно не са налице основания за отмяна на акта като процесуално незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 ЗУТ изисква освен наличието на една или повече от изброените обективни предпоставки относно техническото и функционално състояние на сградата, същата едновременно с това да не подлежи на поправяне или заздравяване. Противно на изложеното в мотивите на решението на първоинстанционния съд, в констативния протокол от 10.04.2024 г. и в оспорената заповед изрично е визирано наличието на предпоставките по чл. 195, ал. 6 ЗУТ - във връзка с установеното състояние на сградата: полуразрушена, същата е станала опасна за здравето и живота на обитателите на процесния и съседните му имоти. Налице е и изрично позоваване на обстоятелството, че строежът не подлежи на поправяне и заздравяване. Посочената в констативния протокол от 10.04.2024 г. на комисията разпоредба на чл. 195, ал. 4 ЗУТ не означава, че направеното до компетентния орган предложение е за извършване на ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и възстановяване на постройката, а сочи на допусната техническа грешка в изписване на приложимата норма на чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Неправилно съдът приема, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като липсва изследване от комисията на възможността за извършване на ремонтни и възстановителни дейности. При направени установявания по отношение на стопанската постройка като застрашена от срутване, отправеното предложение за премахване на строежа като опасен за живота и здравето на обитателите инкорпорира в себе си и становище за неприложимост на хипотезата по чл. 195, ал. 4 ЗУТ за поправяне и заздравяване. Констатациите на административния орган са потвърдени и от заключението на вещото лице, което при извършения от него оглед установява, че строежът е в изключително лошо състояние, негоден за ползване, използвани са при извършени през годините ремонти на несъвместими строителни материали и не е поддържан от собственика, поради което същият не може да бъде поправен или заздравен. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и следва да се кредитира като пълно и компетентно изготвено. Изразеното несъгласие от страна на адресата на акта с направените от експерта констатации едва с отговора на касационната жалба е несвоевременно направено. Предвид изложеното е изключено прилагането на по-благоприятната мярка по чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Неотносими към предмета на спора са сочените от оспорващата производства по нейни искания за снабдяване с разрешение за строеж и разрешение за достъп до плевнята в нейния имот, съответно тези за издаване на скица от кадастралната карта. Предмет на изследване в производството по чл. 195, ал. 6, т. 1 във вр. с чл. 196 ЗУТ са единствено техническото състояние на сградата и възможността за нейното поправяне или заздравяване. Ирелевантно за законосъобразността на оспорения административен акт е обстоятелството относно законността или търпимостта на стопанската постройка, както и за промените в регулационните граници на имота. Визираното от жалбоподателката пред първата инстанция решение от 15.10.1992 г. по гр. дело 864/1992 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдена заповед 807/08.06.1992 г. на кмета на Община Хасково за одобряване на изменение в дворищната регулация на процесния имот, също не е относимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като касае извършени след постановяването на съдебния акт промени в границите на имоти по регулационния план, което е извън предмета на настоящия спор. Твърденията за неправомерни действия от страна на собствениците на съседни имоти, в резултат на които се завзема част от нейния и постройката се руши, не са подкрепени с доказателства, а те са и ирелевантни в конкретния случай. Предвид изложеното настоящият състав приема, че с оспорената заповед законосъобразно е наредено на Я. М. Р. да премахне установения строеж стопанска постройка като застрашен от срутване и опасен за живота на обитателите в обследвания и в съседните му поземлени имоти, както и поради невъзможността да бъде поправен или заздравен. Като приема обратното, съдът постановява обжалваното решение в противоречие със закона. Същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което оспорването на Я. М. Р. срещу заповед УТ-376 от 19.07.2024 г. на кмета на Община Хасково да се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното в писмено становище от 28.03.2025 г. искане от касатора, в полза на Община Хасково следва да бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции държавна такса за образуване на настоящото производство в размер на 70 лева, юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева (по 100 лева за първоинстанционното и касационното производство), както и внесен депозит за вещо лице в размер на 700 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение