Решение № 8053 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2014 г.

Решение № 8053 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 4453 от 30.06.2014 г., по адм. дело № 3132 по описа за 2014 г. на Административен съд София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответната страна - Амир Басим Абдулджабар, придружен непълнолетен, гражданин на Ирак, чрез процесуалния си защитник, в писмени бележки изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145 и следващите от АПК, Административен съд София град по жалбата на Амир Басим Абдулджабар, придружен от майка си непълнолетен гражданин на Ирак, е отменил решение № 2727 от 3.12.2013 г. (връчено на чужденеца на 26.02.2014 г.) на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното: за изявлението на кандидата за закрила не е дадено съгласие от негов родител или попечител, с което е нарушено правилото на чл. 4 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС), съгласно който лицата от четиринадесет години до навършване на осемнадесетгодишна възраст са непълнолетни и извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители; нарушена е и разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), съгласно която всяко ненавършило пълнолетие дете има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси - обстоятелство, което не било разяснено на Абдулджабар; не е осъществено и задължителното процесуално изискване на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗД - на непълнолетния чужденец не е бил назначен настойник по Семейния кодекс и не е представен доклад от социален работник. По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението на съда, като краен резултат, е правилно и законосъобразно. Видно от доказателствата по делото, административното производство пред ДАБ е започнало по молба за предоставяне на закрила, подписана от кандидата и приподписана от майка му. Същия ден майката на молителя е подала допълнителна молба, в която самостоятелно е заявила, че желае синът й да бъде регистриран. Чрез писмени указания с превод чужденецът е запознат относно реда за подаване на молбата; процедурата, която ще следва; правата и задълженията му, както и със списъка за организации, работещи с бежанци и чужденци и предоставящи правна и социална помощ. Касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че административният орган се е произнесъл по една недопустима молба, тъй като същата не била потвърдена от майката на търсещия закрилата Тагрид Уахиб. Видно от приложената по делото молба, майката на Абдулджабар се е подписала върху молбата, с което е потвърдила съгласието за търсената закрила. Това е направено и с отделна молба, с която е заявила съгласието й синът й да бъде регистрирана в ДАБ. Освен това, майката е присъствала на проведените интервюта в административното производство и е преподписвала всички документи в административното производство. Ето защо съдът счита, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 4 от ЗЛС. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неизпълнение на изискванията на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗД. Съгласно ал. 4 на цитираната норма съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгл. чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на непълнолетния чужденец е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените непълнолетни се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95), Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т. н. Този принцип, макар и изрично да не е закрепен в ЕКПЧ се съблюдава и в съдебната практика на ЕСПЧ (решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия и посочено по делото Rahimi срещу Гърция, решение от 5.04.2011 г.). Съгласно цитираната практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат специални грижи за тях. В тълкуването на посочения принцип неназначаването на социален работник, както и липсата на доклад или становище от социален работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на непълнолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт. Правилно е прието също в обжалваното решение, че е налице и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД. От представените доказателства не се формира извод в хода на административното производство на непълнолетното лице е разяснено правото му на правна помощ. Това задължение административният орган не е изпълнил и е лишил лицето от възможността, ако желае да ползва такава в производството. С оглед изложеното, решението на Административен съд София-град е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение