Решение № 13887 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2020 г.

Решение № 13887 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Напоителни системи" ЕАД, срещу Решение № 2311/29.04.2020 г., постановено по адм. дело № 12308/2019 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 305/25.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Отделно от това счита, че съдът не е съобразил заключението по назначената ССчЕ, която е установила различен размер на таксите. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АССГ. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 305/25.09.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 5 635, 41 лв. и лихва в размер на 1118, 96 лв., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззетите водни количества, отчетени по рейки и отразени в дневника на НС и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради липсата на извършено плащане на търговецът е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г., съгласно приложимите Тарифи. Изложени са мотиви, че при извършени проверки по документи, обективирани в констативни протоколи, било установено несъответствие между представените от жалбоподателя декларации за иззетото количество вода за процесните периоди и действително отнетият при водовземането обем, отчетен чрез монтирано измервателно устройство, които изводи се потвърдили и от заключение по назначена ССчЕ. Съдът е приел, че отразеното в констативните протоколи от извършените проверки - КП № ПВ2-24/12.03.2018 г. и КП №ПВЗ-19/20.02.2017 г., не е опровергано и не е правено фактическо възражение срещу установените количества. В заключение е прието, че законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 1 във вр. с чл. 194б, ал. 4 ЗВ директорът на Басейнова дирекция е издал АУПДВ с коригирани данни относно размера на ползвания годишен воден обем и при липса на доказателства таксата да е била платена в сроковете по чл. 194б, ал. 2 ЗВ, респективно в чл. 15, ал. 1 от Тарифата за таксите от 2011 г. и чл. 21, ал. 1 от Тарифата за таксите, в сила от 01.01.2017 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0,001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неможе да бъде споделена тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който те са изчислени и на относимите доказателства, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативните протоколи от извършените проверки - КП № ПВ2-24/12.03.2018 г. и КП №ПВЗ-19/20.02.2017 г., които са връчени на дружеството заедно с уведомлението по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО-02-52