Решение № 10624 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2019 г.

Решение № 10624 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7253/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите, чрез пълномощник, срещу Решение № 95 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 674/2018 г. по описа на Административен съд П., с което е уважен иска на В. М. от [населено място], [община], [област] срещу НАП за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 874 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване и отмяна на наказателно постановление № F295647/22.05.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП – П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Релевират се доводи за неправилност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението, решаване на спора по същество, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – В. М., чрез пълномощника си адв. Р. М., депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба, което защитата поддържа и в открито съдебно заседание. Моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение № 1 на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд П. е уважил иска на В. М., предявен срещу НАП с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и е осъдил ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 874 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по оспорване и отмяна на наказателно постановление № F295647/22.05.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП – П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2018 г., до окончателното й изплащане. Присъдил е също така, в полза на ищеца направените по делото разноски в размер на 310 лв. От анализа на приложените по делото писмени доказателства съдът е установил от фактическа страна, че наказателно постановление № F295647/22.05.2017 г., с което на г-н Михалков е наложено административно наказание е отменено, като незаконосъобразно, с Решение № 514 от 18.10.2017 г., постановено по НАХД № 01138/2017 г. по описа на РС – П., потвърдено с Решение № 4 от 25.01.2018 г., постановено по КНАХД № 637/2017 г. от АС – П.. Приел е за установено, че в първоинстанционното производство по оспорване на НП адв. Р. М., упълномощена да представлява жалбоподателя, не е представила договор за правна защита и съдействие с договорено и посочено адвокатско възнаграждение. Такъв договор е представен с исковата молба на 14.12.2018 г. и от съдържанието му съдът е установил, че страните са договорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 437 лв. за всяка съдебна инстанция, като същото е дължимо след окончателното решаване на спора, но не по-късно от два месеца, считано от датата на връчване на окончателното съдебно решение. Към така представения договор е приложена разписка за платена сума от 874 лв. При тази фактическа установеност АС – П. е направил извод, че искът е основателен, тъй като са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен, акт на администрацията, издаден при упражняване на административна дейност, и доказан - налице е имуществена вреда, доказана с представените по делото писмени доказателства. При този изход на правния спор съдът е приел претенцията за заплащане на разноските в обезщетителното прозиводство за основателна и е осъдил ответника да заплати на ищеца и понесените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 310 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради което ще следва да се отмени, а спорът – да се реши по същество. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, но въз основа на това е направил погрешни правни изводи, които не се споделят от настоящия съдебен състав. Предявеният в настоящия процес иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно текста държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице, в условията на комулативност, посочените от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред на държавен/общински орган или негови длъжностни лица, издаден/извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 3. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да установи наличието на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма в условията на комулативност. Не е спорно, че в конкретния случай е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, т. е. налице е и изискуемата се от закона пряка причинна връзка. Не са налице обаче доказателства за наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено, в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, адвокатско възнаграждение. Както се посочи по-горе, в производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, а в случая това не е направено. Вярно е, че правната защита на ищеца, както пред РС, така и пред АС – П. е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за липсата на сторени разноски не се променя от представените с исковата молба пред АС – П. (в производството по реда на ЗОДОВ) заверено копие на договор за правна защита и съдействие с дата 03.07.2017 г.; заверено копие на протокол /разписка/ към този договор и незаверено копие на разписка с дата 05.06.2017 г., с които се претендира установяване на заплащане от страна на ищеца за осъщественото процесуално представителство. Тези документи не установяват извършено плащане в хода на делата за осъществена по тях правна защита. Представянето на документи за получени суми извън рамките на производството, за което е сключен договор между страните, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При тези съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени, а предявеният иск – да се отхвърли. Неоснователен и недоказан е и акцесорният иск за лихва върху посочената от ищеца главница. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените от ищеца разноски се явява също неоснователна. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело се явява неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, т. е. не е приложим в конкретния случай. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение