Решение № 10880 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комиисията за енергийно и водно регулиране, против решение 27980 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 4829/2024 г. по описа Административен съд - София-град, с което е било отменено решение Ж -334 от 10.04.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и преписката е била върната на КЕВР за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на приложимия материален закон. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отхвърли жалбата против оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Даяна Груп ЕООД с писмен отговор, както и в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба. Изразява становище , че от страна на КЕВР единствено са били описани в тяхната последователност безспорните по делото факти, без конкретно обяснение защо касаторът счита, че при тяхната установеност следва да се приемат за изпълнени всички нормативни изисквания които законодателят поставя на електроразпределителното дружество. Изразено е несъгласия с изложеното от касатора на стр. 5, че вторият вариант на присъединяване би довел до влошаване на показателите за качество. Позовава се на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, за да опровергае това твърдение. Желае да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответната страна - "Електроразпределение Юг" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна в процеса, а по съществото на спора я намира за - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т.3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срока визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, я счита за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Даяна Груп ЕООД, гр. Сливен срещу решение Ж -334 от 10.04.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. Е-13-362-136/28.11.2023г., подадена от Даяна Груп ЕООД, гр. Сливен срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отменено постановеното от КЕВР решение Ж -334 от 10.04.2024г. и преписката е върната с указания за повторно провеждане на производството. За да постанови оспорения резултат съдът е приел за основателен довода на жалбоподателя, че при наличие на два, посочени от самия мрежов оператор способа за присъединяване и установяване, че единият не би могъл да бъде реализиран поради изчерпване на капацитета на п/ст ТЕЦ Сливен, същият с оглед добросъвестно и пълно реализиране на вменените му задължения е бил длъжен да предложи обективноосъществим вариант, какъвто самият мрежов оператор е посочил, че съществува през п/ст Сливен градска, каквото е било според АССГ и предложението на отказалия съгласуване преносен оператор. При така възприетото съдебният състав е счел, че направените от КЕВР изводи, на база на правилно възприетите фактически установявания е необосновано и в противоречие с вмененото на мрежовите оператори задължение да представят действително възможни и осъществими варианти за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа. По изложените съображения решаващият съд е направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган и го е отменил, като е върнал преписката за повторно произнасяне на КЕВР съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания. Настоящият касационен състав намира Решението на Административен съд София-град за валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, по която липсва спор между страните, съдът е извел правилни и надлежнообосновани правни изводи за неоснователност на подадената жалба, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение Ж -334 от 10.04.2024г. на КЕВР е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона, но при неправилно приложение на материалния закон. Присъединяването на обекти на производители на електроенергия от възобновяеми източници не е безусловно задължение на оператора на електроразпределителната мрежа. Необходимо е изпълнението на предвидените в закона изисквания, при наличието, на които може да се извърши присъединяване. Съгласно чл. 23 /отм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., действащ към момента на депозиране на процесните искания от дружеството жалбоподател/ от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ /редакция към ДВ, бр. 17/2015 г. /. В чл. 23, ал. 2 от ЗЕВИ е посочено, че заявления по ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ. При становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина за присъединяване, а след изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район, операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката. По силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, условията и начинът за присъединяване на обекти за производство от възобновяеми източници се извършват по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ - Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). Самата действала към онзи момент Наредба урежда два вида процедури за присъединяване, обусловени от вида на обекта дали става въпрос за електроцентрала за производство на електроенергия от възобновяеми източници или за всякакъв друг вид такава. За последните е предвидена процедурата по чл.53 и сл. от Наредбата. За обектите по ЗЕВИ е предвидена тази за присъединяване по чл.80 и сл. от същата Наредба. Според ал.1 на посочената норма лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW и до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW заявления за присъединяване по образец на оператора в посочен от тях район и ниво на напрежение, одобрени по чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ. Доколкото в конкретния случай става въпрос за електроцентрала с мощност 2 MW, правилно заявлението е било депозирано пред електроразпределителното дружество. Основен момент в процедурата е редът и сроковете за реализирането й след издаване на становище за допустимост. Според разпоредбата на чл.80, ал.13, (предишна 12) от Наредбата (отм.), при издаване на становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата на издаване на становището за допустимост. При извършването на проучването операторът на съответната електрическа мрежа прилага изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5. Алинея.14 на същата норма предвижда, че при необходимост от съгласуване условията за присъединяване от оператора на разпределителната мрежа с оператора на преносната мрежа срокът за издаване на становище се удължава със срока за съгласуване с преносното предприятие. Макар да липсва подобна обосновка за необходимостта от съгласуване на проекта с ЕСО ЕАД, страните не спорят по този въпрос. В този случай предоставянето на положително становище от оператора на преносна мрежа - ЕСО ЕАД е задължителна предпоставка за реализиране на процедурата по присъединяване на електрическата централа. Такова не е било съгласувано от страна на ЕСО, като видно от обективирания в тяхното писмо изх.ЦУ-ЕСО-80651, причина за това е пропуск на самия мрежов оператор, тъй като тази информация се публикува от ЕСО, публичнодостъпна е и следва да е била съобразена от ЕР Юг ЕАД. Посочено е , че в предложението му не са били взети предвидтехническите и експлоатационните възможности на съоръженията в п/ст ТЕЦ Сливен, посредством която транформираната енергия следва да бъде трансформирана от средно на високо напрежение. В този случай е било недопустимо, позовавайки се на собствения си пропуск ЕР ЮГЕ АД да постанови оспорения отказ. За разлика от разпоредбата на чл.55, ал. 1 и ал. 2 на Наредба 6 от 24.02.2014 г. (отм.), според която мрежовият оператор може мотивирано да откаже да присъедини електрическа централа към съответната електрическа мрежа при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, като посочва причините за отказа и необходимите мерки за тяхното отстраняване, както и за осигуряване на условия за присъединяване на централата съобразно плановете за развитие на мрежата, то в разпоредбата на чл.80, ал.16 от Наредбата (отм.), като единствена причина за отказ се разглежда хипотезата, според която заявената мощност е с по-голяма мощност от останалия капацитет за района, при съответното ниво на напрежение, операторът предлага останалия капацитет на производителя, а той е длъжен да му отговори в 7-дневен срок, като при приемане на предложения му по-малък капацитет, се счита, че декларира своето желание за намаляване на заявената/инсталираната мощност на обекта. Това е така, поради предвидения механизъм за предварително одобрение на заявените мощности съгласно разпоредбата на чл.80, ал.5 ал.10 от Наредбата, като според ал.11 на същата норма операторът на съответната електрическа мрежа не разглежда подадени заявления след изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район и ниво на напрежение. Неразгледаните заявления се връщат на заявителя, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване. Т.е., при логическото тълкуване на цитираната норма става ясно, че задължението за присъединяване не е безусловно, но отказът се явява изключение, което следва да бъде надлежно обосновано. В тази връзка е именно задължението на мрежовия оператор да посочи не само причините за прекратяване на производството, но и необходимите мерки за тяхното отстраняване. Подобно съдържание в изпратеното до Даяна груп ЕООД писмо (л.60 )категорично липсва и то при наличие на достатъчно данни по преписката, за съществуващ втори вариант за присъединяване, към чието предлагане и за чието разглеждане е призовал и операторът на преносната мрежа в своя отказ за съгласуване изх.ЦУ-ЕСО-80651/15.08.2023г. Практическата осъществимост на последния правилно е била обоснована от страна на първоинстанционния съд с назначената по делото експертиза. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция при наличните по административната преписка доказателства, събрани в хода на административното производство и допълнителните доказателствени средства използвани и приобщени от първоинстанционния съд, приема за необосновани и противоречащи на материалния закон изводите на Комисията за енергийно и водно регулиране, че от страна на ЕР ЮГ ЕАД са извършени съобразно законовите изисквания всички действия, вменени на мрежовия оператор при провеждане на производството по Искане за проучване за присъединяване, поради което жалбата на Даяна груп ЕООД срещу Решение Ж-334 от 10.04.2024г. на Комисията се явява основателна и правилно е довела първоинстанционния съд до извод за отмяната му. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и допуснати от съда нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, изложил е подробни мотиви по всички спорни факти и е изяснил всички обстоятелства по делото. Възраженията на касационния жалбоподател са били детайлно обсъдени и подложени на обстоен правен анализ. По делото не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на така изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото пред касационната инстанция разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение без ДДС. ДДС в тежест на касатора не следва да бъде присъждано, тъй като заплатилата го страна ответника Даяна груп ЕООДе регистрирана по ДДС и същата не е представила доказателства, че не се е възползвала от правото на данъчен кредит за тези суми, единствено в който случай би било налице основание за присъждане и на данъка. В случай на приспадането му дружеството би се оказало в ситуация да го е оползотворило двукратно, което е недопустимо. Така заплатената сума от 1500,00 лева без ДДС не надвишава значително минимални размер, предвиден за процесуално представителство по този вид дела, поради което не се явява прекомерна въпреки възражението на касатора в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение