Решение № 10509 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2009 г.

Решение № 10509 от 25.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК. Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД против мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да утвърди цени на електрическата енергия, предложени от него със заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия вх. № Е-13-48-15/31.03.2009 г. и решение № Ц-023 от 25.06.2008 г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на електрическата енергия. Жалбодателят "ЕВН България Електроразпределение" АД счита, че в случая е налице мълчалив отказ от страна на ДКЕВР да утвърди цени на електрическата енергия, образувани от него и заявени за утвърждаване със заявление от 31.03.2009 г., който е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в нарушение на материално правни разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Моли съда поради това да отмени същия и върне преписката на административния орган с указания да разгледа преписката по същество. По отношение на обжалваното решение № Ц-023 от 25.06.2009 г. на ДКЕВР счита, че същото е неправилно като постановено при липса на компетентност, неспазване на установената форма за издаване на индивидуален административен акт, допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Моли съда да отмени обжалвания административен акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Претендират разноски. Ответникът Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) моли съда да остави без разглеждане жалбата против обжалвания мълчалив отказ като недопустима поради липса на оспорен акт. Моли жалбата, в частта й против решение № Ц-23/25.06.2009 г. да бъде отхвърлена като неоснователна, като подробно излагат становището за неоснователност на наведените доводи за незаконосъобразност на административния акт в жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Със заявление вх. № Е-13-48-15 от 31.03.2009 г. "ЕВН България Електроразпределение" АД гр. Пловдив, е направило искане до ДКЕВР за утвърждаване на цени за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните си мрежи средно и ниско напрежение. Към заявлението са приложени документи, обосноваващи предложението и предвидените от дружеството стойности за снабдяване с електрическа енергия. На 13.04.2009 г. ДКЕВР провела закрито заседание (протокол № 48), на което бил разгледан доклад относно анализ и оценка на информацията за отчетените резултати от електроенергийните предприятия по време на текущия ценови период. По т. 11.1 бил извършен анализ на информацията, предоставена в годишния финансов отчет за 2008 г. на дружеството, по т. 11.2 е разгледан отчета на инвестиционните и ремонтни програми за 2008 г. и постигнатите конкретни цели по отношение на лицензионната дейност, а по т. 11.3 постигнатите резултати от дейността, съгласно годишния финансов отчет и утвърдените ценообразуващи елементи през 2008 г. Заявлението на "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив и предложените цени били обсъдени от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на офертата и основните ценообразуващи елементи. Докладът на експертите (Е - ДК-211 от 22.05.2009 г.) е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.05.2009 г. (протокол № 64 от 25.05.2009 г.), след което е публикуван на страницата на комисията в интернет и е насрочено е открито заседание за разглеждането му с участие на енергийните дружества, синдикални организации и други ведомства. На 02.06.2009 г. ДКЕВР провел открито заседание, на което присъства и представител на "ЕВН България Eлектроснабдяване" АД, гр. Пловдив. Разгледан е доклада на специалистите от 22.05.2009 г. и е дадена възможност на представителите на дружествата да изразят становище по него (протокол № 71/02.06.2009 г.). След изслушване на заинтересованите лица на 04.06.2009 г. комисията провела закрито заседание, на което приела проект за решение относно цени на електрическата енергия от 01.07.2009 г. и насрочила на 09.06.2009 г. в сградата на комисията обществено обсъждане на проекта на решение, което било обявено на страницата на комисията в интернет и били поканени представители на заинтересованите страни (протокол № 72/04.06.2009 г.). На 09.06.2009 г. ДКЕВР провела обществено обсъждане на проекта за утвърждаване на цени на електрическата енергия, на което присъствали представители на министерства, ведомства, обществени и синдикални организации, на които е дадена възможност да изразят становище в 14-дневен срок от обсъждането (протокол от 09.06.2009 г.). На 25.06.2009 г. ДКЕВР провела закрито заседание, на което след като обсъдила и съобразила изготвените до момента доклади, становища, данните от проведеното обществено обсъждане и възраженията на заинтересованите страни и след обсъждане приела решение № Ц-23/25.06.2009 г., с което утвърдила, считано от 01.07.2009 г. цени на електрическата енергия, като с т. V. 5 от същото, предмет на оспорване, утвърдила цени без ДДС, по които "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив пренася електрическа енергия през електроразпределителните мрежи до всички потребители. Така определените цени били диференцирани съобразно напрежението, като за средно напрежение е определена цена 0,00811 лв/кВтч, а за тези с ниско напрежение - 0.04629 лв/кВтч. Определена била цена за достъп до разпределителната мрежа - 0,00527 лв/кВтч без ДДС. Мотивите към решението са приети на закрито заседание на ДКЕВР от 02.07.2009 г. (протокол № 85/02.07.2009 г.) ДКЕВР е регулирал цените електрическата енергия по метода "Горна граница на приходите". Необходимите годишни приходи за втората година от регулаторния периода са формирани на база ценообразуващите елементи съгласно информацията, съдържаща се в заявлението на "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив. Цените, предложени от жалбодателя за утвърждаване от ДКЕВР включват следните ценообразуващи елементи - необходими годишни приходи за първи ценови период - 344 054 хил. лв., инфлация - 7,8% и коефициент за подобряване на ефективността - 0; и въз основа това общо необходими приходи за дейността разпределение на електрическа енергия - 370 890 хил. лв. С обжалваното решение ДКЕВР е утвърдила цени на база необходими годишни приходи 323 092 хил. лв., прогнозни количества електроенергия за втори ценови период 7 534 507 МВтч (които са и предложените от жалбодателя), инфлация 7,8% и коефициент за подобряване на ефективността - 0, като не е възприела предложения от жалбодателя размер на необходими годишни приходи. Тази разлика според назначената по делото експертиза идва основно от цената на електрическата енергия за технологични разходи на входа, които са били 101,70 лв/МВтч и стават 88,58 лв/МВтч Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Последното съдът кредитира като неоспорено от страните и като взе предвид, че липсват доказателства, които да го опровергават. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Като орган, натоварен с регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има правомощие да регулира цените за пренос на електрическа енергия през съответни преносни и/или разпределителни мрежи, с изключение на цените за транзитен пренос (чл. 30, ал. 1, т. 7 от ЗЕ) като се ръководи от принципите, въведени с нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЕ и осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ). Анализът на текстовете налага изводите, че електропреносните дружества нямат правомощия по определянето на цените и комисията не е длъжна да приеме и утвърди предложените от тях цени за пренос на електроенергия (възприемането на обратното обезсмисля регулаторните функции на административния орган). Следователно непроизнасянето по направеното заявление на дружеството-жалбоподател не представлява мълчалив отказ по смисъла на закона (чл. 58, ал. 1 от АПК), поради което не подлежи на съдебен контрол. Освен това в случая не е налице отказ от произнасяне на административния орган, тъй като с решение № Ц-23/25.06.2009 г. ДКЕВР е утвърдила цени за пренос на електроенергия, т. е комисията е постановила изричен акт, който е породил правни последици и който може да бъде оспорен от лицата, за които е неблагоприятен. Поради изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В частта, в която се оспорва т. V. 5 от решение № Ц-23/25.06.2009 г. жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 13, ал. 2 от ЗВАС (отм.) срок за обжалване, против акт, които подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Ето защо, в тези части жалбата следва да бъде разгледана по същество. Жалбата е неоснователна. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 30, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. В тази смисъл нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава - са неоснователни. Обстоятелството, че с едно решение административният орган се произнася по искания на отделни и самостоятелни енергийни дружества, не съставлява нарушение на изискването на форма, тъй като актът съдържа всички необходими реквизити и в прерогативите на органа е да прецени дали да се произнесе с едно решение по отделни еднотипни искания или с отделни самостоятелни решения. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на административния акт (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, указания, протоколни решения), обсъдени са предложенията на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи възприетия от комисията начин на формиране и определяне на цените и техните стойности. Ето защо доводът на дружеството-жалбоподател, че решението не съдържа мотиви е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорената част е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените за пренос на електрическа енергия - чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, съобразно правилата на раздел IV "Ценово регулиране" от глава трета на ЗЕ и Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., издадено на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. В случая предвидената в чл. 27 - 34 от НРЦЕЕ процедура е спазена. Съгласно чл. 27 от НРЦЕЕ "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив е подало заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е включило информацията и приложенията, предвидени в чл. 28 от наредбата. В съответствие със задължението по чл. 30 от наредбата комисията е насрочила дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, която е оповестена по предвидения ред и е публикувано заявлението заедно с доклад на специалисти (чл. 30, ал. 2 от НРЦЕЕ). На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, с реквизитите по чл. 32 от наредбата, който е подложен на обществено обсъждане (чл. 31 от НРЦЕЕ). Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища. Ето защо, доводите на жалбоподателя, че на обществено обсъждане е предложен проект, различен от предложението, заинтересованите лица не са информирани за проекта и за нарушение на процедурата по чл. 14 от ЗЕ са неоснователни. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано по реда на чл. 34, ал. 3 от наредбата. Комисията е извършила корекция на цените за втория ценови период от регулаторния период чрез анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, като е приложен метода за регулиране "Горна граница на приходите", действащ от 01.01.2005 г. за енергийните предприятия, получили лицензия за снабдяване с електрическа енергия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ). Описаният механизъм на утвърждаване на цени налага извода, че само ДКЕВР като регулаторен орган разполага с правомощието да определя цените. Докладът на специалистите от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" подпомага комисията при вземането на решение, но не е задължителен за регулаторния орган, поради което доводът, че след като утвърдените цени не съответстват на посочените в доклада, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Възражението, че цените се определят от енергийните предприятия, а комисията ги регулира със задължителни указания без да ги променя също е неоснователно. Действително комисията дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да утвърди цени съобразно нормативно установените методи и изисквания. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦЕЕ комисията формира цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Възражението, че цените се определени по необективни критерии и е налице нарушение на принципите в разпоредбата на чл. 31, т. 1 и т. 2 от ЗЕ също е неоснователно. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите (чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ), т. е. комисията утвърждава ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. При утвърждаване цените на електрическа енергия за електроснабдителните дружества ДКЕВР използва регулаторния метод "горна граница на приходите" (§ 4 от ПЗР на НРЦЕЕ), който е свързан с качеството и ефективността на управление на електроснабдителното дружество. Необходимите приходи за ценовия период са определени на база необходимите приходи за предходния период съгласно формула, определена в чл. 4, ал. 1, б. "б" от НРЦЕЕ, индексът на инфлация за предходния отчетен период, съобразно нейното влияние върху разходите на предприятието. В случая индексът на инфлация приложен от ДКЕВР е идентичен с този предложен от дружеството, като не правена корекция с индекс Z (което е идентично с предложеното от жалбоподател), тъй като липсват отчетни данни за прогнозирания първи ценови период. В обжалваното решение ДКЕВР е утвърдила необходими годишни приходи като е приложила формулата по чл. 10 НРЦЕЕ, като е утвърдила необходими годишни приходи в размер на 323 092 хил. лв., като е съобразила че общите разходи за дейността на дружеството надвишават с 22% утвърдените експлоатационни, амортизационни и технологични разходи, утвърдените административни разходи и разходи с общо предназначение и разходи за амортизация са надвишени с 59,7%, но е налице икономия в разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, която е в процентно съотношение 40,4%. Утвърдените от комисията цени са формирани на база на необходимите годишни приходи, които съгласно чл. 10 от НРЦЕЕ са утвърдените от комисията необходими годишни приходи за съответната дейност. Това установява и вещото лице, което в приетото по делото заключение установява, че в случая ДКЕВР е упражнила правото си да ги класифицира като икономически необосновани. Следователно в случая е приложен избрания от комисията метод на регулиране, в съответствие с правомощието на административния орган в края на втория ценови период да измени необходимите годишни приходи, съответно на формиращите ги цени, вече утвърдени за действащия регулаторен период. В този смисъл са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и т. 4 от ЗЕ, а доводите на жалбоподателя за нарушение на правилата на цитираните норми са неоснователни. ДКЕВР е утвърдила на дружеството коригирани стойности на ценообразуващи елементи, като формулите, заложени в НРЦЕЕ и Указанията на Комисията са правилно приложени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение на електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Ето защо, доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона са неоснователни. Поради всичко изложено съдът стигна до извода, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваната част. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното и направеното искане "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив следва да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране сумата 100.00 лв. възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство и 100 лв. - внесе депозит за вещо лице или 200 лв. общо направени деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение