Решение № 917 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2011 г.

ВАСI отделение18.01.2012 г.докладчик т Виолета Ковачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 21.03.2010 г., постановено по адм. дело № 2090 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд (СГС) - АО, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Анка Алинска" като правоприемник на ЕТ "Костадин Алински" срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 54 от 28.01.2005 г. на ръководител-екип при ТДД - София-област, потвърден с решение № 803 от 01.04.2005 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция - град София, в частта, с която е начислен по реда на чл. 55 вр. с чл. 119, ал. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) ДДС в размер на 19 940,41 лв. за данъчния период 01.11. - 04.11.2004 г. и лихви за забава в размер на 366,46 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ данъчен ревизионен акт (ДРА) № 54 от 28.01.2005 г. на ръководител-екип при ТДД - София-област, потвърден с решение № 803 от 01.04.2005 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция - град София, в частта, с която на ЕТ "Анка Алинска" в качеството й на правоприемник на ЕТ "Костадин Алински" е начислен по реда на чл. 55 вр. с чл. 119, ал. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) ДДС в размер на 19 940,41 лв. за данъчния период 01.11 - 04.11.2004 г. и лихви за забава в размер на 366,46 лева. ОСЪЖДА директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - град София, да заплати на ЕТ "Анка Алинска" - гр. София, направените по делото разноски в размер на 75 лева. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 917 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Анка Алинска" - гр. София, чрез пълномощника й - адв. Б. Петров, срещу решение от 21.03.2010 г., постановено по адм. дело № 2090 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд (СГС) - АО, III-з състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Анка Алинска" като правоприемник на ЕТ "Костадин Алински" срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 54 от 28.01.2005 г. на ръководител-екип при ТДД - София-област, потвърден с решение № 803 от 01.04.2005 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция - гр. София, в частта, с която е начислен по реда на чл. 55 вр. с чл. 119, ал. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) ДДС в размер на 19 940,41 лв. за данъчния период 01.11 - 04.11.2004 г. и лихви за забава в размер на 366,46 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че се дължи начисленият с ДРА ДДС по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Счита, че съдът е подходил формално и механично е възпроизвел информацията от ДРА, като не е отчел извършеното поемане на търговското предприятие на починало лице и това, че към момента на дерегистрацията на дружеството активите не са били налични, тъй като поемателят е станал собственик на приетите активи, респективно длъжник спрямо правата на третите лица - кредитори на починалия търговец, след 28.10.2004 г., когато е вписано поемането на търговското предприятие на ЕТ "Костадин Алински" от ЕТ "Анка Алинска". В този смисъл наличните стоки в оборот като част от активите на предприятието на починалото лице са станали собственост на поемателя и към датата на дерегистрацията - 04.11.2004 г., предприятието на ЕТ "Костадин Алински" е изпразнено от икономическо съдържание и в неговия патримониум не съществуват каквито и да било налични активи, тъй като цялото имущество, видно от решение № 2 от 28.10.2004 г. на СОС, е преминало към предприятието на ЕТ "Анка Алинска". По тези съображения моли да бъдат отменени обжалваното решение и издаденият ДРА в обжалваната част, като се присъдят и дължимите разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Бонев, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон - по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за основателна. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 54 от 28.01.2005 г. на ръководител - екип при ТДД - София-област, потвърден с решение № 803 от 01.04.2005 г. на директора на Регионалната данъчна дирекция - град София, в частта, с която на ЕТ "Анка Алинска" като правоприемник по наследство на ЕТ "Костадин Алински" е начислен по реда на чл. 55 вр. с чл. 119, ал. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) ДДС в размер на 19 940,41 лв. за данъчния период 01.11 - 04.11.2004 г. и лихви за забава в размер на 366,46 лева. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е начислен ДДС по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) за процесния период на база наличните активи на ЕТ "Костадин Алински" по последната оборотна ведомост и счетоводен баланс от 2004 г. (представени по делото). Посочил е също, че жалбоподателят в съответствие с носената от него доказателствена тежест не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че стойността на наличните активи на заличения ЕТ е била различна към релевантния във времето момент - на дерегистрацията. Приел е, че не е оборена доказателствената сила на фактическата констатация на ДРА по чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), приложим в дадения случай, поради което е приел за законосъобразни изводите в ДРА за дължимост на определения данък. Така постановеното решение е неправилно. По делото е установена следната фактическа обстановка: На 29.09.2004 г. вследствие на катастрофа е починало лицето Костадин Николов Алински с ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, регистриран като ЕТ с фирма "Костадин Алински" и съответно регистриран като данъчен субект в ДП "Самоков" с регистрация по ЗДДС от 23.04.2001 г. След смъртта на лицето предприятието на търговеца е поето от майката на лицето като единствена наследница (след отказ на бащата от наследство) в качеството й на ЕТ "Анка Алинска". Това обстоятелство е вписано в регистъра за еднолични търговци и техните клонове при Софийския окръжен съд с решение от 28.10.2004 г., като съответно е вписано и прекратяването на дейността на търговеца, както и заличаването му в търговския регистър. Следователно основателно е възражението в касационната жалба, че от този момент всички активи и пасиви на предприятието на заличения търговец са преминали в патримониума на поемателя - ЕТ "Анка Алинска". Към този момент съгласно действащата разпоредба на чл. 117 ЗДДС (отм.) смъртта на физическото лице - едноличен търговец, не е предвидена като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС, както впоследствие това е направено с изменението и допълнението на ЗДДС и въвеждането на нова т. 4 към чл. 117, ал. 1 ЗДДС (ДВ, бр. 108 от 2004 г.). В ал. 2 на действащата към този момент разпоредба на чл. 117 ЗДДС (отм.) е предвидено само, че независимо от това, че не са налице основанията за задължителна дерегистрация по ал. 1, то задължение за прекратяване на регистрацията възниква, когато за регистрираното физическо лице - едноличен търговец, е открита съдебна процедура за заличаване - в срок 14 дни от датата на подаване на заявлението за заличаване. В случая не се спори, че заявлението за заличаване на регистрацията е подадено в този срок - на 4.ХI.2004 г. Към тази дата обаче заличеният търговец не е имал налични активи, тъй като те вече са били преминали към фирмата на поемателя - ЕТ "Анка Алинска". Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.): освен когато този закон предвижда друго, към датата на дерегистрацията се приема, че лицето извършва доставка на налични активи по смисъла на ЗСч, поради което следва да се начисли данък върху пазарната им цена, ако биха били предмет на облагаема доставка. С оглед посоченото по-горе, след като към този момент фирмата на заличения по ЗДДС търговец не е имала налични активи, тъй като те са прехвърлени по силата на поетото наследство към друга фирма, то не е следвало върху тях да се начислява ДДС по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.). Това разбиране е залегнало и в следващото изменение на отменения ЗДДС (ДВ, бр. 108 от 2004 г.), където в новата т. 4, ал. 6 на чл. 119 изрично е уредена хипотезата за неприлагането на фикцията на ал. 3 в случаите на смърт на регистрирано по ЗДДС лице - едноличен търговец. Предвид изложеното и при липса на основание за начисляване на ДДС върху наличните активи по реда на чл. 119, ал. 3 ЗДДС (отм.) следва обжалваното решение да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният ДРА. С оглед изхода на делото следва да бъде осъдена ответната страна - директорът на ДОУИ - гр. София, при ЦУ на НАП, да заплати на ЕТ "Анка Алинска" направените по делото разноски в размер на 75 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - I отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 119, ал. 3