Решение № 82 от 15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 15/2014 г.

Решение № 82 от 15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 15/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 731/05.05.2011 г., постановено по т. дело № 529/2010 г. С това решение след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски градски съд № 46/11.06.2010 г. по гр. дело № 2126/2007 г. апелативният съд е осъдил молителя-ответник на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място] сумата 25 425 лева, представляваща неизплатени месечни наемни вноски за периода от м. януари до м. май 2005 г. по сключения между страните наемен договор от 15.12.2003 г. на недвижим имот, представляващ снек-бар "Зелен клуб", намиращ се в парк "О.", [населено място] ведно със законната лихва и следващите се съдебни разноски. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 328/24.04.2012 г. по т. дело № 777/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о. В молбата за отмяна молителят сочи доводи за наличие на отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, позовавайки се на противоречие на атакуваното въззивно решение с решение № 221/18.01.2013 г. по т. дело № 1270/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. по аналогичен спор между същите страни, с което е отхвърлен иска на наемодателя по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за неплатена наемна цена по същия договор за периода м. юли, м. август и м. септември 2004 г., предшествуващ процесния период. Поддържа становище, че решението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, тъй като между същите страни са постановени две съдебни решения по идентични дела, които си противоречат. Позовава се на направените от ВКС изводи в мотивите на решението, че в представената по делото нотариална покана от 21.12.2005 г. се съдържа извънсъдебно признание на управителя на дружеството-наемодател, че наемната цена за м. декември 2005 г., дължима до 03.12.2005 г., не е платена и че "остават дължими наема за м. декември 2005 г. и обезщетение за лишаване от ползуване /в размер на договорения наем/". Направено е искане решението на Софийски апелативен съд да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, тъй като с отказа си да издава фактури за извършени плащания на наемна цена в брой, наемодателят сам е създал пречки за доказване на изпълнението от страна на наемателя. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Л. Т. от САК поддържа становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като не е налице соченото основание за отмяна. Релевира доводи, че липсва идентитет между делата, защото исковите претенции обхващат различни периоди от време, а идентичността на доказателствата не обуславя идентичност на предмета на спора. Поддържа още, че при съпоставка на двата диспозитива се вижда съвсем ясно, че съдебните състави на САС и ВКС по двете решения са се произнесли по различен предмет, въведен в исковете като основание и петитум. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за настоящото производство в размер на изплатения адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2014 г. и списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания, доводите на страните и след проверка на данните по делото намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК представлява извънредно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни поради някоя от причините посочени изрично в ал. 1 на цитирания текст. Законът изброява изчерпателно основанията за отмяна, поради което те не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си решения. Посочената хипотеза е налице тогава, когато съществува обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени противоречиви решения - т. е. да са между същите страни и да имат един и същ предмет. За да е осъществен този състав е необходимо обаче, противоречието да бъде между диспозитивите, а не между съобразителната част на двете решения, тъй като съгласно т. 18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползува диспозитива, но не и мотивите на самото решение. Не е налице обективно тъждество на делата при уважаване на частичен иск, тъй като силата на пресъдено нещо по него се разпростира върху съдебно предявената част от вземането, като за останалата непредявена част - липсва пресъдено нещо и съответно идентитет на образуваните по отделните части на това вземане дела. В настоящия случай е налице субективен идентитет между страните по двете искови производства, но липсва обективна тъждественост между делата по отношение на предмета предвид различния исков период на претендирания наем. Предмет на спора по настоящото дело е заплащане на наемна цена за периода от м. януари до м. май 2005 г., а решение № 221/18.01.2013 г. по т. дело № 1270/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., на което се позовава молителя, е постановено по иск за заплащане на наем за месеците юли, август и септември 2004 г. Възможно е за отделните периоди да се постановят различни съдебни решения в зависимост от установеното субективно материално право, конкретните факти и обстоятелства по всяко едно от делата, осъщественото от страните доказване, както и предприетата защита от страна на ответника. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Що се отнася до правилността на постановения съдебен акт, чиято отмяна се иска, този въпрос не е предмет на контрол в настоящото производство. Както вече беше изложено отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК не е фаза от исковия процес /който в случая е приключил, тъй като делото е разгледано на три съдебни инстанции/, а самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебния решения само на изчерпателно изброените от закона основания. При този изход на делото в полза на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 200 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 19.05.2014 г. Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд