Решение № 2044 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2017 г.

Решение № 2044 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Началника на РДНСК - Югозападен район (РДНСК - ЮЗР), чрез процесуалния му представител юрк. Чинкарова, и на Главния архитект на О. Б., срещу решение № 883 от 7.06.2017 г., постановено по адм. дело № 508/2016 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отменена Заповед № ДК - 10 - ЮЗР - 79 от 18.07.2016 г. и е отменено, потвърденото с нея Разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г. на Главния архитект на О. Б. за "Преустройство и разделяне на самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.179.1.2 (апартамент), находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.179,1, имот с идентификатор № 04279.612.179 по кадастралната карта (КК) на гр. Б., УПИ III - 2772, 2773, кв. 111 по плана на Централна градска част, гр. Б., от апартамент/жилище в 2 броя апартаменти/жилища и нов санитарен възел и одобрените на 11.04.2016 г. инвестиционни проекти за преустройството". В касационните жалби жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че неправилно АС - гр. Б. е приел, че е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и съответно, че за преустройството, за което е издадено разрешение за строеж, е било необходимо съгласието на собствениците в етажната собственост и решение на общото събрание на етажните собственици и нотариално заверено съгласие на непосредствените съседи. Твърдят и незаконосъобразност на извода за наличие на непремахнат незаконен строеж. Ж. Н. на РДНСК ЮЗР претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. О. Е. Д. Ташкова с представено писмено становище излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски по представен списък. О. А. И. Иванов и Н. И. Ч. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби са неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни - адресати на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби е неоснователни. С оспорената пред Административен съд - гр. Б. Заповед № ДК - 10 - ЮЗР - 79 от 18.07.2016 г. са отхвърлени жалбите на Б. Д. Х., Д. С. Х. и Е. Д. Т. срещу разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г. и е оставено в сила това разрешение за строеж. С Разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г. на Главния архитект на О. Б., издадено на А. И. И. и наталия И. Ч. е разрешено "Преустройство и разделяне на самостоятелен обект с идентификатор № 04279.612.179.1.2 (апартамент), находящ се в сграда с идентификатор № 04279.612.179.1, имот с идентификатор № 04279.612.179 по кадастралната карта (КК) на гр. Б., УПИ III - 2772, 2773, кв. 111 по плана на Централна градска част, гр. Б., от апартамент/жилище в 2 броя апартаменти/жилища и нов санитарен възел и одобрените на 11.04.2016 г. инвестиционни проекти за преустройството". По жалба срещу Заповед № ДК - 10 - ЮЗР - 79 от 18.07.2017 г. на Е. Т. е постановено оспореното решение на АС - гр. Б.. Административен съд - гр. Б. е приел, че оспорената пред него заповед на Началника на РДНСК ЮЗР и оставеното с нея в сила разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г. са незаконосъобразни, постановени при неправилното приложение. Приел е, че изводите в оспорената заповед са съответни на закона в частта на чл. 185, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗУТ, но относно неправилни в частта относно приложението на чл. 185, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като от изслушаното по делото допълнително заключение на тройната съдебно-техническа експертиза и приобщения по делото Констативен акт № БЛ554 - 2 - I от 22.05.2008 г. и Заповед № ДК - 02 - БД - 116 от 20.12.2008 г. е установено, че вертикалния канализационен клон К2 за отвеждане на водите от новопроектирания с допуснатото преустройство нов санитарен възел, разположен на тераса на втория етаж, и отразен като съществуващ на одобрения "ВиК" проект за издаване на разрешението за строеж, е част от предходен незаконен строеж "Преустройство на съществуваща тераса на втори жилищен етаж в тоалетна и баня", който не е бил премахнат. Приел е, че от приобщените доказателства е установено, че посоченият клон К2 е старата канализационна тръба, която е била затапена след премахване на тоалетното тяло и приведена във вид негоден за употреба. Установил е, че този клон К2 на канализационното отклонение е разположен по североизточната фасада на жилищната сграда - по външната стена на стълбищната клетка, вдясно от входа й на първото ниво. Приел е, че доколкото канализационния клон К2 е част от установен стар незаконен строеж, а не съществуващ такъв и не се касае за монтаж на водопроводна и канализационна инсталация, продължение на съществуваща такава, в който случай законът изключва съгласието на останалите собственици в етажната собственост, то за спорния строеж е следвало да има такова съгласие. Приел е и че поставянето на тръба по фасадата на сградата, която е обща част съгласно § 5, т. 55 от ДР на ЗУТ, в това число и през първия етаж засяга помещение на собствениците на първия етаж, и е необходимо и съгласието и на този непосредствен съсед на строежа, както и решение на общото събрание за това, както и нотариално заверено съгласие на непосредствените съседи. Приел е и че доколкото канализационния клон К2 е част от стар незаконен строеж, за чието премахване е издадена влезнала в сила заповед, то е пречка за издаване на Разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г., поради наличие на законова забрана за издаване на разрешение за строеж, докато не бъде премахнат наличен в имота незаконен строеж. Поради това е приел, че не са били налице предпоставки да бъде оставено в сила разрешението за строеж, а същото е следвало да бъде отменено, като издадено в противоречие с чл. 185, ал. 1, т. 5 вр. Ал. 2 и чл. 148, ал. 7 от ЗУТ. Оспореното решение на Административен съд - гр. Б. е правилно. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ "Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон", а по ал. 8 на тази разпоредба е предвидено, че "Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж". Т. е. преценката за законосъобразност на издадено разрешение за строеж се прави относно всички негови части, включително всички части на одобрения инвестиционен проект, които пък са неразделна част от разрешението за строеж. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателите, че разрешението за строеж е за преустройство на апартамент и е неотносима преценката за законосъобразното прокарване на канализационното отклонение. Частта В и К от одобрения проект, е част от издаденото разрешение за строеж, и като такава също подлежи на преценка за законосъобразност. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1 - 5 "Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Н. е спорно в настоящия случай, че процедираното преустройство, за което е издадено разрешението за строеж отговаря на изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 1 - 4 и по тези хипотези не е необходимо съгласието на останалите етажни собственици. Спорен е въпросът относно това дали е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, която също изключва съгласие, а именно - се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици. В тази връзка е законосъобразен извода на АС - гр. Б., че тази хипотеза не е налице в конкретния случай, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че прокарваната инсталация - канализационно отклонение К2 не е нова на първо място. Установява се, че същата е част от стара незаконно изградена канализация, за която е наредено премахването й с влезнала в сила заповед. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че от представени констативни протоколи от 2011 г. се установява, че старата канализация за преди изградена тоалетна и баня на терасата е била премахната. Напротив от представените констативни протоколи се установява, че канализацията не е била напълно премахната, каквото е изискването на закона, а само е била приведена във вид негоден за използване. Това е така, тъй като се установява, че старата тръба е само затапена и е премахнато тоалетното седало, самата канализационна тръба е останала и е съществуваща на място по фасадата на сградата. Именно тази наредена за премахване, но непремахната канализация е отбелязана на одобрение инвестиционен проект като съществуваща. Тя не е съществуваща, а е част от непремахнат незаконен строеж. Тук е законосъобразен извода на АС - гр. Б., че това е била пречка за издаване на разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г. съгласно чл. 148, ал. 7 от ЗУТ и съответно на това основание издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно и е следвало да бъде отменено от Началника на РДНСК - ЮЗР. На следващо място законосъобразни са изводите на АС - Б., че не е налице и втората предпоставка по чл. 185, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, тъй като канализационното отклонение минава през обща част, която засяга помещения на отделни собственици. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС ограждащите стени са общи части, а видно от събраните доказателства спорната канализационната тръба е вкопана във фасадната стена на сградата и съответно е законосъобразен извода на АС - гр. Б., че засяга помещения на първия етаж. В тази връзка не е била налице всички предпоставки на чл. 185, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗУТ, а са били налице предпоставките на чл. 185, ал. 2 от закона, съответно е било необходимо решение на общото събрание, съгласия на непосредствените съседи. Поради изложеното е законосъобразен извода на АС - гр. Б. за незаконосъобразност на разрешение за строеж № 90 от 19.04.2016 г. и съответно за незаконосъобразност на Заповед № ДК - 10 - ЮЗР - 79 от 18.07.2016 г. на Началника на РДНСК ЮЗР, с която е оставено в сила. Воден от горното настоящия състав намира, че оспореното решение на АС - гр. Б. е законосъобразно, постановено при правилното приложение на закона. При този изход на спора по искането на жалбоподателя Началника на РДНСК ЮЗР за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника по касация Е. Д. Т. за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,