Решение № 8518 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13241/2012 г.

Решение № 8518 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13241/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на "Некст Солар" ЕООД, гр. София, представлявано от Иван Георгиев Иванов, в качеството му на управител, чрез адв. Иво Георгиев Василев, против Решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, В ЧАСТТА по Раздел II, т. 2. С подробно изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила се иска отмяната му. Претендират се направените в производството съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. По делото са представени писмени бележки. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и с представено писмено становище, оспорват жалбата с доводи за недопустимост на производството в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК. Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна с подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Прави искане за прекратяване на образуваното производство и алтернативно за отхвърляне на оспорването като неоснователно, както и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, чрез процесуалния представител, в депозирани подробни писмени бележки заявява оспорване на жалбата поради нейната недопустимост и неоснователност. Претендира присъждане на разноските направени в съдебното производство. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, за да се произнесе по допустимостта на жалбата, взе предвид следното: Предметът на регулация с оспореното решение са цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи в съответствие с Раздел IV Ценово регулиране, чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, като с оглед допуснатото законово изключение в съответствие с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, ДКЕВР е определила временни цени. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия текст ДКЕВР утвърждава цените по ал. 1 като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. В случая се отнася до регулиране на цени на оператори на електропреносна и електроразпределителни мрежи, които макар и временни по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, обуславят извод за издадено решение по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, което представлява индивидуален административен акт по изрично законово определяне. По възраженията за недопустимост на производството, съдът смята, че са неоснователни. Жалбоподателят обосновава правен интерес с твърдението и представени в тази връзка доказателства, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници. По конкретно дружеството "Некст Солар" ЕООД е производител на електрическа енергия от фотоволтаична електрическа централа, с обща инсталирана мощност от 1058.40 kWp, находяща се в общ. Сливен, с. Блатец, местност "Големи дюзлюк", ПИ № 020094, въвело е в експлоатация електроцентралата и е сключило договор за изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от нея. В съответствие с § 1, т. 41а от ДР на ЗЕ - "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа; б) физическо или юридическо лице - ползвател на газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, което доставя или получава доставки по газопреносна и/или газоразпределителна мрежа. В производството жалбоподателят се легитимира като "производител" на електрическа енергия, който в съответствие с § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ е лице, произвеждащо електрическа и/или топлинна енергия, или газ от възобновяеми източници, или извършващо добив на природен газ. Обжалваемостта на конкретния административен акт по чл. 13, ал. 7 от ЗЕ е допустима доколкото е установено засягане на права, свободи или интереси, пряко и непосредствено за жалбоподателя в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 от АПК. В случая определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на операторите на тези мрежи, пряко и непосредствено засяга жалбоподателите в качеството му на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползватели на мрежата, по която осъществява преноса на произведената от тях енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Относно извода за допустимост на обжалването настоящият съдебен състав съобразява и изискванията на Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, като с чл. 37, ал. 16 е указано, че решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а съгласно ал. 17 се изисква от Държавите - членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. В съответствие с § 1а от ДР на ЗЕ този закон въвежда изискванията на цитираната Директива 2009/72/ЕС. С оглед изложените съображения, жалбоподателят "Некст Солар" ЕООД, гр. София има правен интерес от оспорване на процесното решение не изцяло, а само в посочената в уточняваща молба конкретна част, а именно - Раздел II, т. 2 и жалбата е процесуално допустима само в тази част. Жалбоподателят е от кръга на субектите определени в чл. 147, ал. 1 от АПК, неговите права или законни интереси са нарушени или застрашени от обжалвания административен акт и за него той поражда задължение за заплащане на цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо. Разгледана по същество, е основателна. Видно от приложените към административната преписка доказателства - дружеството жалбоподател е сключило договор за изкупуване на електроенергията произведена от фотоволтаична електроцентрала, с обща инсталирана мощност 1058.40 kWp, находяща се в общ. Сливен, с. Блатец, местност "Големия дюзлюк", ПИ № 020094, с "ЕВН България Електроснабдяване" АД и е въвело същата в експлоатация, видно от приложеното разрешение за ползване. Преференциалните цени, които са приложими спрямо произведената от електроцентралата електрическа енергия са определени с Решение № Ц - 10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР. Съгласно атакуваното решение, Дружеството - жалбоподател ще дължи цена за достъп по Раздел II, т. 2 от същото, върху произведената от централата електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г., а именно 139,82 лв./МВтч. Административното производство по издаване на процесното решение е започнало по отделни заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи ("Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД) до ДКЕВР, в качеството си на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Видно от наличната по преписката документация, на 14.09.2012 г. ДКЕВР на закрито заседание е разгледала доклад с Вх. № Е-ДК- 584/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Според текста на обжалваното решение, производството по издаването на решението е започнало по искане на операторите на електроразпределителните мрежи и оператора на преносната мрежа, подадени на 13.09.2012 г. Както констатира ДКЕВР в обжалваното решение, към подадените заявления дружествата не са приложили конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, като същите са посочили, че към момента на подаване на заявленията, цялата необходимата информация и конкретни данни не могат да бъдат събрани. Това обстоятелство (забавянето да представят информацията), според ДКЕВР, обосновавало искането на операторите да бъдат определени временни цени, които да действат до определяне на окончателни такива. Според ДКЕВР, с подадените заявления органът е бил сезиран да определи цени, а именно цени за достъп до съответните мрежи, които са част от условията на договора за достъп, на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В обжалваното решение ДКЕВР изрично посочва, че вече е определила цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за текущия регулаторен период с Решение № Ц - 17 от 28.06.2012 г., които цени са дължими от потребителите в качеството им на ползватели на мрежите. ДКЕВР приема, че при определянето на временните цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, органът следва да използва служебно известните му данни, като квалифицира за такива предоставяната отчетна информация от дружествата, както и информацията, изисквана от лицензиантите във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност, включително и информацията, получена от други официални източници. В обжалваното решение обаче, административният орган не посочва конкретно служебно известните му данни, които е използвал за определянето на цените за достъп. Също така без да се позовава на нормативно определените методи за изчисление на регулирани цени, ДКЕВР определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, единствено съобразно датата на въвеждане в експлоатация, размера на инсталираната мощност и вида на възобновяемия източник, като цената е определена като относителен дял от съответната преференциална цена за изкупуване. ДКЕВР не посочва в решението си критериите, въз основа на които е приела определянето на различните цени за различните видове електроцентрали, както и защо такива цени не се дължат от другите производители на енергия от възобновяеми източници, неползващи преференциалната цена. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, ДКЕВР има право да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, като регулирането се извършва съгласно наредба, по изрична законова делегация, и при спазване на принципите, визирани в чл. 23 и чл. 31 от ЗЕ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ в правомощията на комисията е да осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. С Раздел IV Ценово регулиране от ЗЕ са определени правомощията на комисията относно предмета, принципите, методите, правилата и реда на ценово регулиране, както и изискванията към енергийните предприятия свързани с това регулиране. Изрично е посочено с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. С чл. 32, ал. 4 от ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставена законова възможност на комисията да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. В тези случаи комисията е обвързана да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3, с които се определят методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените. Регулирането на цените на електрическата енергия е определено с Наредбата за регулиране цените на електрическа енергия (Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г.). С наредбата не е предвидена възможността за определяне на временни цени, каквато възможност е предвидена с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, предвид на което определяща е законовата уредба. Въз основа на цитираната нормативна уредба настоящият съдебен състав приема, че приемането на процесното решението от ДКЕВР е в кръга на предоставените й законови правомощия по регулиране цените на електрическа енергия, а в проведеното административно производство по издаването му не се установяват особено груби нарушения от степен, която да обуславя нищожност на административния акт. Принципите за регулиране на тези цени за заложени в действащата Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) (приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., Обн. ДВ. бр. 17 от 2 Март 2004 г., изм. ДВ. бр. 62 от 31 Юли 2007 г., изм. и доп. ДВ. бр. 42 от 5 Юни 2012 г.). Правилно, в обжалваното решение, ДКЕВР извежда правомощието си за определяне на временните цени за достъп на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, тъй като дружеството е едновременно производител и потребител на електрическа енергия. Цитираната от ДКЕВР разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ в обжалваното решение обосновава извода, че цената за достъп е част от условията на договора за достъп, уредени в тази нормативна разпоредба. Тази разпоредба определя цената за достъп до мрежата като част от условията на договора за достъп, който производителите следва да сключат с операторите на мрежите. Обжалваното решение на ДКЕВР обхваща практически всички категории електрически централи от ВЕИ (ползващи преференциални цени за изкупуване), въведени в експлоатация в електроенергийната система в последните години. По отношение на тях обаче не е налице хипотезата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, тъй като всички централи за производство на електрическа енергия от ВЕИ, сключват на основание чл. 64, ал. 2, т. 1 Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.; изм. с Решение № 2535 от 21.03.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 27 от 29.03.2005 г., в сила от 29.03.2005 г.; изм. и доп., бр. 25 от 5.03.2008 г.) сделка за достъп до съответната електропреносна или електроразпределителна мрежа преди въвеждането им в експлоатация - чл. 84, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В тази връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е въведено задължение за производителите на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, да изпълнят изискванията на чл. 84, ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. Посочените разпоредби са приети със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) и са в сила от 17.07.2012 г. Двумесечният срок за сключването на договори за достъп по чл. 84, ал. 2, във връзка с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е изтекъл на 17.09.2012 г. Съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в случай на неизпълнение на задълженията по ал. 1, е дадена възможност на операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на електроразпределителна мрежа, да сезира комисията, която определя условията за достъп до сключването на договор. Заявителят "ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, както и останалите електропреносни и електроразпределителни предприятия са сезирали ДКЕВР с искане основано на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 от ППЗР на ЗИД на ЗЕ, да бъде определена като част от условията за достъп, цената за достъп на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, която да бъде определена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ като "временна цена", с оглед необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и НРЦЕЕ. В случая от енергийното предприятие не са представени документи и доказателства относно образуването на "цени за достъп" за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и от ДКЕВР не са изискани документи относно исканото ценово регулиране. Също така не се установяват фактически данни относно липсата на сключени договори за достъп между жалбоподателя като производител на електрическа енергия от ВЕИ и оператора на електроразпределителната мрежа - заинтересована страна по делото. Обжалваното решение на ДКЕВР е немотивирано. Съгласно чл. 59 от АПК и чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, административния акт следва да бъде мотивиран, като включително трябва да бъдат посочени фактическите основания за неговото издаване. В обстоятелствената част на решението ДКЕВР не излага информацията, необходима за приемане на такова решение, финансовите анализи, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежата и "другите източници на информация". Нещо повече, в обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация. Поради това ДКЕВР приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите. Новите цени за достъп са определени като процент от друга цена, а именно преференциалната цена на електрическата енергия, което противоречи на законовата разпоредба цените да отразяват обоснованите разходи на енергийните предприятия, чл. 36 и чл. 37 от Устройствения правилник. Правомощията и функциите на ДКЕВР в качеството и на държавен регулатор, регламентирани в ЗЕ (чл. 30, чл. 32) и в НРЦЕЕ (чл. 3, чл. 34) включват правото да може да утвърждава цени на електрическа енергия на базата на анализ и оценка на предоставената релевантна информация и данни, посочени в чл. 28 от НРЦЕЕ във връзка с чл. 5, които са различни от предложените от енергийното предприятие, като осигури баланс на интересите на всички участници по веригата - пренос и снабдител и потребители. По изложените съображения решението на ДКЕВР в оспорените му части е незаконосъобразно, произнесено в нарушение на материалния закон и принципите на ценово регулиране, както и на установената форма - не са посочени юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право да регулира цените на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменено. Предвид на изложените съображения обжалваното Решение № Ц-33/14.09 2012 г. на ДКЕВР, следва да се отмени в частта, с която са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, по Раздел II, т. 2. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК същите следва да бъдат присъдени. Дружеството "Некст Солар" ЕООД е направил разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лева. Освен това е направил разноски и за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като са представили и доказателства, че са реално изплатени. Направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и при липса на други основания за намаляването му, се преценява като неоснователно. Ето защо ответникът следва да заплати на "Некст Солар" ЕООД и сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,