Решение № 5572 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14341/2013 г.

Решение № 5572 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14341/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петя Стефанова Тодорова срещу решение № 5117 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 5886/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 303/1.06.2012 г. на председателя на Националния статистически институт (НСИ) за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност "старши експерт". Независимо, че длъжността продължава да съществува като нормативна определена позиция в новото щатно разписание на длъжностите, числеността на служителите, които я заемат в рамките на цялата администрация, е намалена от 46 на 42, както и общата й численост. Отделът, където е работила Тодорова, вече не съществува като наименование, а новосъздаденият, който е поел дейността му според заключението на вещото лице, е от 8 щатни бройки вместо от 11 щатни бройки. Намален е и броят на служителите, които са ангажирани с изпълнението на длъжността "старши експерт" в него - от 5 служители на 3. Един от тях има идентична длъжностна характеристика с тази на жалбоподателката, а при другите двама се установява сходство в част от функциите, отговорностите и изискванията, както и различия в уменията и компетентностите. При тези доказателства законосъобразно и обосновано съдът е счел, че съкращаването е последица не от премахване на длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, а от намаляване на броя на лицата. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите и преценката за това кои от тях ще бъдат преназначени и кои ще бъдат съкратени е направена от органа по назначаването по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. АССГ е обсъдил и доводите на жалбоподателката във връзка с увеличената численост на самата дирекция с 3 щатни бройки, дължащо се на включването на отдел от друга дирекция. Наличието на 3 вакантни щатни бройки, но за други длъжности, също е предмет на анализ в съдебното решение, като изложените мотиви в тази посока изцяло се споделят. Правилен е и изводът на решаващия съд относно неприложимостта в конкретния случай на чл. 87а от ЗДСл, тъй като извършеното вътрешно преструктуриране на администрацията не попада в нито една от посочените в разпоредбата хипотези. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва се остави в сила. Въпреки този изход на делото неоснователно е искането на ответника за присъждане на направените разноски в касационното производство поради липса на доказателства за реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение от 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,