Решение № 8284 от 3.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните гр. Варна чрез гр. юриск.Е.Радева срещу решение 6709/10.11.2022 г., постановено по адм. д. 8731/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ОДБХ-Варна срещу Решение Ж-436/17.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено производството пред Комисията по нейна жалба срещу Водоснабдяване и канализация Варна ООД. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано- касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Намира, че в кръга на компетентност на КЕВР е контролът върху отчитането и фактурирането на доставените от водоснабдителните дружества количества вода, за което се базира на конкретни текстове от действащото законодателство, които твърди, че съдът е нарушил. Моли съдебното решение и решението на КЕВР да бъдат отменени, а административната преписка- върната на Комисията за ново произнасяне. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Варна, не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Радева по делото е депозирана молба- становище по същество с допълнително изложени в нея доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Денков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на оспореното с нея съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Водоснабдяване и канализация Варна ООД / ВиК Варна /, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпил отговор на касационната жалба с развити в него доводи за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране е образувано по жалба на Областна дирекция по безопасност на храните- гр. Варна, с която е оспорено количеството потребена вода, нейното фактуриране, както и измереното количество от водоснабдителната система на ВиК ВарнаООД, отразено като задължение на ОДБХ Варна във фактура 1111646093/31.03.2022г. относно водоползването на обект Лечебница гр. Аксаково за периода 09.02.2022г. 30.03.2022г. Оплакванията са за нарушения на закона и на общите условия за предоставяне на услуги от страна на ВиК Варна, изразяващи се в завишаване на начисленото количество потребена вода / над сто пъти спрямо обичайното до този момент месечно потребление, съответно- погрешно определяне на дължимата сума за този период. В ангажираното пред КЕВР становище ВиК Варна се позовава на фактически затруднен достъп до водомера , водещ до трудности при определяне на реалното потребено количество вода за този обект, за което е предвидена смяна на измервателния уред с такъв с дистанционно отчитане. Последния визуален отчет на водомера датира от 20.09.2021г., като за следващите отчетни периоди са начислявани прогнозни количества на база предходни отчети. Извършена е проверка на място, за която е съставен констативен протокол, в който не са намерени основания за преразглеждане на начисленото количество водопотребление- с КП от 30.03.2022г. са установени действителни показания на водомера - 9043 куб.метра. Не са констатирани и течове в обекта след водомерния възел. В дружеството-ВиК оператор не е постъпвало заявление от ОДБХ-Варна за експертиза от страна на потребителя по реда на чл.34, ал.3 и ал.4 от Наредба 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи / Наредба 4/2004г./ В оспореното пред АССГ решение Ж- 436 от 17.08.2022г.КЕВР е приела, че е компетентна да разглежда жалби по ЗЕ и Закона за регулиране на водноканализационните услуги /ЗРВКУ/ по отношение на регулирането на цените, достъпността и качеството на предоставяните В и К услуги, но извън законоопределената й компетентност е да се произнася по изразеното несъгласие с начисленото количество вода по конкретна фактура, съответно по определената за плащане по фактурата цена, тъй като това не е в правомощията й по чл.6, т.1 и т.2 от ЗРВКУ. Според КЕВР специалният ЗРВКУ не й предоставя правомощие да се произнася по облигационни спорове, свързани с дължимост на начислени суми за предоставени ВиК услуги, доколкото съгл. чл.45 от Наредба 4/2004г. и чл.66 от Общите условия е определено, че спор между потребител и ВиК оператор се решава или чрез преговори между страните, или по съдебен ред пред съответния граждански съд. Поради това с оспореното решение КЕВР на основание чл.41, ал.4, т.1 от Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация е прекратил образуваното пред нея административно производство поради липса на компетентност и е изпратил копие от решението си на председателя на Асоциацията по ВиК Варна във връзка с правомощията му по чл.198в, ал.5,т.6 от Закона за водите и чл.42, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация. С обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на ОДБХ- Варна срещу Решение Ж-436/17.08.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране със съответните правни последици. За да стигне до този правен резултат и след възприемане изцяло на установената от КЕВР в акта й фактическа обстановка, АССГ е заключил, че оспореното решение на КЕВР е законосъобразно като прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като правилен е преценен решаващият извод, че КЕВР не е компетентна да разгледа жалбата по отношение изразеното несъгласие с начислените количества питейна вода, тъй като този въпрос не попада в предмета на регулиране по ЗРВКУ, а съставлява спор между ВиК оператора и потребителя като равнопоставени страни по договора за предоставяне на услугата. В тази връзка съдът е развил съображения за реда, по който ОДБХ-Варна следва да се защити в случая. Според него това е редът, предвиден в Закона за измерванията / чл.44 /, в Наредба 4 от 17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, в Наредба 4/2004г./ чл.30-35 / и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор- ВиК Варна. Базирайки се на разпоредбата на чл.198в, ал.5,т.6 от Закона за водите, чл.42 и чл.43 от Правилника за организацията и дейността на Асоциациите по водоснабдяване и канализация и чл.66 от Общите условия, АССГ е приел, че спорът за начисленото количество потребена питейна вода, съответно за размера на дължимата цена за услугата в процесния период, е от компетентността евентуално на Председателя на съответната ВиК асоциация или на общия съд. Касационната жалба е основателна. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Изводът на първоинстанционния съд, че Комисията за енергийно и водно регулиране не е е компетентна да се произнесе по жалбата на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна против ВиК Варна в частта относно начисленото им количество потребена вода е формиран в противоречие със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. В нарушение на ЗЕ и чл. 142-149 от Наредба 3/2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката / НЛДЕ/ неправилно съдът е приел, че Комисията е спазила административно-производствените правила при постановяване на решението в останалата му част. В чл. 10, ал. 1 и 2 ЗЕ е предвидено, че регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Комисия за енергийно и водно регулиране, която е независим специализиран държавен орган. Съгласно чл. 22, ал.1 т.1 ЗЕ, както и чл. 142-149 от НЛДЕ, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. С решенията си по чл. 22 ЗЕ по жалба на засегнат субект КЕВР извършва специализиран административен контрол спрямо дейността на ВиК операторите. Във връзка с него Комисията е компетентна да дава задължителни указания по прилагането на закона. ЗРВКУ урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от ВиК операторите, съгласно чл.1 от закона. Доставката на вода по смисъла на този закон е именно водоснабдителна услуга, а съгласно чл.5, ал.1 от същия закон именно КЕВР осъществява регулирането на ВиК услугите, включително, но не само, цените и качеството на ВиК услугите съгласно чл. 5, ал.1 и ал.3 и чл.6, ал. 1 ЗРВКУ. Освен това Комисията одобрява общите условия на договорите за предоставяне на В и К услугите на потребителите чл.6, ал.1, т.5 и осъществява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в закона чл. 6, ал.1 т.6. Своевременното и надеждно измерване на количествата доставена вода на потребителите има отношение както към качеството на водоснабдителните услуги, така и към цените, които потребителите следва да заплащат; то е свързано и с изпълнение от страна на ВиК операторите на одобрените от КЕВР общи условия. В константната си практика Върховният административен съд е приемал, че жалби по повод начислените количества доставена вода на потребители от страна на ВиК оператори са допустими за разглеждане по чл.22 ЗЕ от страна на КЕВР, тъй като са свързани с възложените на Комисията регулативни правомощия /в този смисъл Решение 8263 от 18.06.2014 Г. по адм.д.. 6680/2013 Г., ІV отд. На ВАС, Решение 377 от 10.01.2013 Г. по адм.д. 9643/2012 Г., ІV отд. На ВАС Решение 12640 от 23.10.2017 Г. по адм.д. 11305/2016 Г., ІV отд. На ВАС и др./ Безспорно КЕВР няма правомощия да се произнася относно права и задължения, произтичащи от облигационни правоотношения и не може да разпорежда изпълнение или неизпълнение на възникналите в тази връзка за страните задължения, нито да разпорежда анулиране на фактури. Подведомствени на Комисията за енергийно и водно регулиране са споровете между лицата по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, които касаят изпълнението на административните задължения на съответните оператори, произтичащи от изпълнението на посочените по-горе нормативни текстове и на одобрените от КЕВР общи условия. Подадената пред КЕВР жалба е за неизпълнение именно на такива административни задължения. Във връзка с тях Комисията е компетентна да прецени дали измерването на количеството потребена вода, начислена на касатора, е извършено в съответствие с общите условия и действащата нормативна уредба. Комисията е компетентна да установи евентуални допуснати нарушения от ВиК оператора и да даде задължителни указания по приложението на закона в кръга на нейните правомощия, без да е необходимо да се намесва в облигационното правоотношение между страните. Именно поради това на потребителите са предоставени възможности за защита както по административноправен ред, така и по гражданскоправен ред и тези възможности не се изключват взаимно. Обстоятелството, че председателят на съответната асоциация по водоснабдяване и канализация има правомощия при уреждане на подобен спор, не лишава КЕВР от правомощията й на регулаторен орган в случая. Доводите на касаторите, по чиято жалба е започнало производството пред КЕВР, за отчитане на показанията на водомера,без за това да е уведомен и поканен да присъства потребителят, са останали необсъдени както от Комисията, така и от съда. Без обсъждането на тези доводи е невъзможно да се направи преценка правилно ли е определено количеството потребена вода и правилно ли е определена цената на действително потребената вода. Като не е съобразил задълженията на КЕВР, посочени по-горе и е приел, че тя правилно е отказала да разгледа жалбата относно измереното количество вода, съдът е постановил неправилно решение. Липсата на отговор по същество на жалбата в тази част прави невъзможно произнасянето по същество и по въпроса за цената на водата, поради което изводът на съда в тази връзка е необоснован. Това налага отмяна на съдебното решение , отмяна на решението на КЕВР и връщане на преписката за ново произнасяне на компетентния административен орган. При новото разглеждане Комисията следва да разгледа изцяло и по същество жалбата на ОДБХ-Варна, като формира изводи относно всички спорни факти, а именно : Съобщен ли е от ВиК оператора на потребителя деня за месечно отчитане на водомера на процесния обект и как, дали и по какъв начин е доказано, че е отказан достъп за измерване до водомера, изправен ли е бил водомерът и доказана ли е неговата годност, указано ли е на потребителя, че при съмнение за изправността му, водомерът подлежи на метрологичен контрол съгласно чл. 34, ал.3 от Наредба 4/2004г. За целта Комисията следва подробно да обсъди представените от ВиК Варна справки по преписката, а при необходимост да даде указания на страните за събиране на допълнителни доказателства, с цел пълно изясняване на спора от фактическа страна. От правна страна, след надлежно изясняване на фактическата обстановка, Комисията следва да формира изводи спазени ли са нормативните текстове и общите условия при начисляване на спорното количество вода и съответно определяне на цената за него. Комисията дължи отговор на всички поставени в жалбата на потребителя въпроси, тъй като те са в кръга на нейната компетентност. При този изход от спора, на касатора се дължат разноски за двете инстанции, които възлизат общо на 270 лв 100 лв юрисконсултско възнаграждение за първата съдебна инстанция и 170 лв за касацонната инстанция, от които 70 лв държавна такса и 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,