Решение № 1743 от 16.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 4720 от 11. 07. 2022 г. по адм. дело 12782/ 2021 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-30-295/ 31.03.2021 г., издадена от същия административен орган, с която на А. Гаврилова е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ ремонт на покрив с отваряне на капандури и преустройство на част от таван в ателиета , находящ се на трети етаж (подпокривно пространство) на сграда, разположена в УПИ IV-10, кв. 371, м. ГГЦ-6-IIч. по плана на гр. София, като възстанови фактическото положение преди да бъде издадено и реализирано отмененото разрешение за строеж 155/30.12.2003 г. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано. Моли оспореното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за премахване да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответницата А. Гаврилова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Действително, касаторът сочи като основание за отмяна на оспореното решение единствено необоснованост, но съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следа да извърши и служебна проверка за съответствието на обжалвания съдебния акт с материалния закон. Следователно в случая проверката за правилността на оспорения съдебен акт обхваща както основанието за отмяна, посочено от касатора, така и съответствието на решението с материалния закон. Ето защо доводът на ответницата по касационната жалба, че такава проверка не може да бъде извършена без съответно искане от страна на касатора, е неоснователен. Заключението на административния съд за издаване на заповедта от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, се споделя от настоящата инстанция. Изводите на решаващия съд за отмяна на административния акт поради противоречие с материалния закон и неговата цел, обаче са неправилни и не се обосновават от доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. По делото е установено, че с оспорената заповед на жалбоподателката пред първата инстанция и ответник в настоящото производство е нередено да премахне незаконен строеж, представляващ ремонт на покрив с отваряне на капандури и преустройство на част от таван в ателиета , находящ се на трети етаж (подпокривно пространство) на сграда, разположена в УПИ IV-10, кв. 371,м. ГГЦ-6-IIч. по плана на гр. София. Строителството е извършено през периода 2005г. - 2006 г. и представлява ремонт и отваряне на капандури на покрива на сградата и преустройство на подпокривното пространство с изграждане на 2 ателиета и канцелария с обща площ от 48,10 кв.м. За строежа са одобрени проекти и е издадено разрешение за строеж 155/ 30.12.2003 г. от главния архитект на район Триадица , Столична община в полза на в полза на ответницата в настоящото производство и жалбоподател пред първата инстанция А. Гаврилова, които обаче а отменени по жалба на Имо реал ЕООД с решение 5512/28.09.2018 г. по адм. дело 8938/2017 г. на Административен съд София- град, влязло в сила с решение 9858/ 26.06.2019 г. по адм. дело 885/ 2019 г. на Върховния административен съд. При тези факти изводът на административния съд за постановяване на заповедта в нарушение на материалноправни разпоредби и на целта на закона е незаконосъобразен. Обратно на възприетото от решаващия съд, настоящата инстанция стигна до извода, че предпоставките на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са изпълнени и издадената заповед е постановена при спазване на материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж. Строежът е извършен преди разрешение за строеж 155/30.12. 2003 г. да влезе в сила, т.е. преди строителството да е разрешено по съответния ред. Следователно в противоречие с изложените от административния съд съображения, следва да се приеме, че строежът е изпълнен без съответни строителни книжа, тъй като разрешението за строеж не е придобило стабилитет и не е породило правно действие. Освен това с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на разрешението за строеж разпоредените с административния акт права и задължения отпадат с обратна сила, поради което извършеното строителство се явява без строителни книжа и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,т. 2 ЗУТ. С оглед времето на извършване строежът не попада приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и в съответствие с целта на закона, чийто смисъл е да се премахне строителство, изградено без строителни книжа и съставляващо потенциална опасност за живота и здравето на гражданите. Поради това като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което противоречи на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства и следва да бъде отменено. С оглед изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение относно отсъствие на основания за отмяна на заповедта (доводите на жалбоподателката пред първата инстанция, че премахването на строежа би засегнало устойчивостта на сградата имат отношение към изпълнението на административния акт), на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на А. Гаврилова против заповед РА-30-295/31.03.2021 г. на главния архитект на Столична община, да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, направеното искане и обстоятелството, че жалбоподателят в касационното производство се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответницата по касационната жалба А. Гаврилова следва да заплати на Столична община - юридическото лице, в чиято структура е административният орган, сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,