Решение № 15709 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2010 г.

Решение № 15709 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12266/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 18.05.2010 г. постановено по адм.. № 1129/2010 г., Върховния административен съд, седмо отделение е отхвърлил оспорването на "Омъ- 99 " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 419/10.11.2009 г. на Съвета за електронни медии в частта, с която е определено да заплати държавна такса в размер на 50 лв. във връзка с изменение на индивидуална лицензия за радиодейност № 441 - 00255/11.01.2001 г. като неоснователна. Срещу решението е подадена касационни жалба от " Омъ- 99" ЕООД с наведени оплаквания за отмяната по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 предл. 1 и 3 АПК. Ответникът Съвет за електронни медии изразява становище за неоснователност на касационна жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира мнение за правилност на съдебния акт. Върховния административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резулата, съдът е приел за законосъобразно, решението, предмет на обжалване на посоченото за издаването му основание - 32, ал. 1, т. 9 и т. 16 и чл. 125б Закона за радиото и телевизията и чл. 5, ал. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност. След като по безспорен начин е установено изменение на лицензията на дружеството- касатор, което е лицензиран оператор за радиодейност с определена лицензия за създаване и разпространение на програма с наименование " радио Романтика" с музикален профил, по отношение на наименованието от "Омъ- 99" ООД на " Омъ- 99" ЕООД, както и на лицата упражняващи контрол върху управлението т. е. са изменени и индивидуализиращите данни за оператора обосновано е прието че се дължи заплащането на такса за това изменение - чл. 102, ал. 3, т 4 ЗРТ. Съгласно сочената разпоредба радио и телевизионните оператори заплащат такса за изменение и допълнение на лицензията, съответно за промени в регистрираните обстоятелства. Размерът, сроковете и начините на плащане се определят, съгласно чл. 102, ал. 6 от закона, с Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност. Тарифата, по силата на законова делегация, се приема от Министерския съвет. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Тарифата за извършване на промени в издадена индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност, свързани с регистрираните обстоятелства в търговския регистър, се събира такса в размер на 50 лв. С оглед на така установеното нормативно предписание, таксата, определена в т. II на решение № 418 от 10.11.2009 г. е била дължима и законосъобразно определена по размер. Правилно съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя за недължимост на таксата, поради неосъществяване на лицензираната дейност. След като лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от Закона за радиото и телевизията каквито данни не са налице, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона, както правилно е прието. Установено е било, че лицензията е действаща, независимо дали осъществява или не разрешената дейност, поради което законосъобразен е извода, както на административния орган, а така също и от съда за задължителността на предвидената такса от 50 лв.. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 4 от закона не изключва дължимост на такса при неосъществяване на дейността на лицензирания радиооператор. При тази фактическа обстановка като е приел за законосъобразно оспореното решение в атакуваната му част, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите на съда кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и постановено въз основа на тях. Като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 и 3 АПК, решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав