Решение № 3783 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2016 г.

Решение № 3783 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13188/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, едната е подадена от "П. - Х." АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от изпълнителния директор В. М., а другата е от "Б. - 2006" АД, със седалище адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния директор С. С.. И двете касационни жалби са подадени срещу решение № 257 от 04 октомври 2016 г., постановено по адм. дело № 131/2016 г., по описа на Административен съд С., с което са отхвърлени жалбите и на двете търговски дружества против заповед № УТ - 025 от 13 април 2016 г. на кмета на О. С. и същите са осъдени да заплатят на О. С. сумата, в размер на 600, 00 лв. (шестотин лева), представляващо юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на "П. - Х." АД се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ от АПК. Прави се искане за отмяната му като вместо него съдът се произнесе по същество на спора. В касационната жалба на "Б. - 2006" АД се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора. Ответникът - кметът на О. С. е депозирал само писмен отговор на касационните жалби, чрез пълномощника си юрисконсулт Н. С., в който е развил съображения за тяхната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Другите ответници - М. С. Щ. - И. и А. С. П. не са изразили в с. з. становище по основателността на касационните жалби. М. С. Щ. - И. при представяне на отговора й по касационните жалби, с оглед изискванията на чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 163, ал. 2 от АПК, е изразила становище за тяхната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че двете касационните жалби са неоснователни. И двете касационни жалби са подадени в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд С. е образувано по две жалби, подадени съответно от "П. - Х." АД и от "Б. - 2006" АД срещу заповед № УТ - 025 от 13 април 2016 г. на кмета на О. С., с която на осн. § 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, във връзка с чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР и решение № 351 от 08 декември 2009 г., постановено по гр. дело № 482/2008 г., по описа на Районен съд С. е одобрено попълването на кадастралната основа с нанасяне границите и поставяне на планоснимачен № 282 /имот № 003278, представляващ ливада в местността "Райковското"/ на новозаснетия имот в кв. 18, по плана на с. Т., О. С. по кафяво нанесеното на приложената към заповедта скица. Съдът е разгледал на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК законосъобразността на оспорения административен акт и е установил, че при издаването му не са допуснати твърдените от жалбоподателите нарушения досежно неговата нищожност или незаконосъобразност. Прието е, че заповедта е издадена при спазване на материално-правните изисквания, залегнали в Наредба № 3 от 28 април 2005 г. и в Закона за кадастъра и имотния регистър. Първоинстанционният съд е отхвърлил и двете жалби, идентични по съдържание, като неоснователни. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК, са направени въз основа на приобщения доказателствен материал по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Установено е, че административното производство е започнало по заявление на М. С. Щ. - И. за допълване на кадастралната основа с нанасяне на граници и номер на имот 282, съобразно приложената скица (л. 54 от първоинстанционното дело). Лицето е приложило решение № 258 от 11 ноември 2010 г., постановено по гр. дело № 316/2010 г., по описа на Окръжен съд С., с което е потвърдено решение № 351 от 08 декември 2009 г., по гр. дело № 482/2008 г., по описа на Районен съд С. и решение № 903 от 19 април 2010 г., по гр. дело № 482/2008 г., по описа на Районен съд С., с които на осн. чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на "П. - Х." АД, че М. С. Щ. - И., Р. И. Щ. и А. С. П. са собственици на ливада в местността "Райковското", представляващо имот № 003278, по картата на землището на с. Т., област С. и на осн. чл. 109 от ЗС акционерното дружество е осъдено да предаде владението върху посочения имот на неговите собственици-ищци. С нормата на чл. 297 от ГПК, законодателят изрично е въвел, че влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. България. В настоящия случай, с влязлото в сила съдебно решение на Районен съд С. (цитирани по-горе) е разрешен спора за собственост между част от страните, участващи в настоящия съдебно-административен спор - "П. - Х." АД и М. С. Щ. - И. и А. С. П. относно описания в решението недвижим имот, в полза на двете физически лица, като имота е индивидуализиран и впоследствие е нанесен върху скицата, приложена към заповедта, предмет на първоинстанционния съдебен контрол. П. А. съд С. е достигнал до изводите, че заповедта на кмета е издадена на основание параграф 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, според която до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри към тях, одобрени по реда на отменените в Закона за единния кадастър на Н. Р. Б. и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ., бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с Наредбата по чл. 31 от ЗКИР; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. Проведената процедура, както инстанцията по същество правилно е установила, е проведена съобразно чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР. Изискването на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, във връзка с ал. 1 от същия нормативен акт (в приложимата му редакция) е, че одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР (също в приложимата й редакция), когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. Неоснователни са релевираните и от двамата касационни жалбоподатели оплаквания, че с оглед нормата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките, които се съдържат в КК и КР, следва да се установяват с акт, който се подписва от съставителя и пряко заинтересуваните лица. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., но приложима към разглеждания казус), акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Целта на този акт е да се демонстрира посредством поставянето на подпис, липсата на спор за материално право. В случая, това не е необходимо, с оглед безспорното обстоятелството, че при наличието на разрешен спор за материално право по общия исков ред, по който е налице влязло в сила съдебно решение, актът за непълноти и грешки не следва да се подписва от пряко заинтересуваните лица, тъй като се касае за изпълнение на съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. Процесният съдебен акт е постановен по повод установяване на собствеността и предаване владението на ответниците в настоящото производство. В тази връзка, развитите от касаторите доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователни. След като е налице разрешен спор в патримониума на коя страна - физическа или юридическа, принадлежи правото на собственост, то правилно и обосновано Административен съд С. е постановил обжалвания съдебен акт, обосноваващ законосъобразността на извършеното одобрение и изменение в КК и КР от кмета на О. С.. Изложените несъгласия от касаторите не води до повторно установяване на вече доказани по съдебен ред собственически права. Обжалваното решение не страда от релевираните в двете касационни жалби пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, единствено от страна на процесуалния представител на кмета на О. С., за присъждане на направените пред настоящата касационна инстанция, разноски, съдът счита, че следва да бъде уважена, в размер на 200, 00 лв. (двеста лева). Сумата следва да се възложи поравно в тежест на "П. - Х." АД и " Б. - 2006" АД. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,