Решение № 9351 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2019 г.

Решение № 9351 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10752/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Кънев против решение № 298 от 11.07.2019 г., постановено по адм. д. № 333/2019 г. от Административния съд – Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен частично предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществените вреди, а именно за разликата над 50 лева до претендирания размер от 300 лева. Твърди се неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното от административния съд решение в обжалваната му част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение за претърпените материални вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на незаконосъобразно наказателно постановление. Административният съд – Стара Загора, също така е присъдил частично сторените разноски по делото за сумата от 70 лв. Пред настоящата касационна инстанция, жалбоподателят претендира присъждане на пълния размер на направените пред първоинстанционният съд разноски за разликата от 70 лева до претендирания размер от 360 лева, както и присъждане на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Стара Загора, не оспорва касационната жалба с писмен отговор. В съдебното заседание редовно призована, не се представлява. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор пред административния съд и в срока за касационното обжалване на първоинстанционното решение. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № 18-1228-002966 от 1.08.2018 г., издадено от началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Стара Загора. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че със соченото в исковата молба НП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева във връзка с извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, което е отменено с решение № 155/20.03.2019 г., постановено по НАХД № 515/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Установено е, че във връзка с обжалването на НП, ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г. в полза на адвокат П. Кънев, който от своя страна е осъществил процесуалното представителство на жалбоподателя по делото. Въз основа на установеното, съдът е приел, че по отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди са налице и трите кумулативни предпоставки за уважаването му. Съдът обаче е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 50 лева, която е приел за съответна на размера на причинената вреда като за разликата до пълният предявен размер е приел иска като неоснователен. Съдът е постановил, че въз основа на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на ВАС е прието, че направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималният такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв е една от възможностите на страната да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона. Съдът е установил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е за процесуалното представителство на жалбоподателя в производство пред първоинстанционния съд, което не е било с фактическа и правна сложност и е проведено в едно съдебно заседание. С оглед на това административният съд е постановил, че следва да се има предвид реалния обем на предоставената защита, поради което е определил съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 обезщетение в размер на 50 лева. В съдебното производство пред Административния съд – Стара Загора, също така било направено искане от страна на ищеца за присъждане на направените разноски по делото, възлизащи на сумата от 360 лева. По това искане съдът е постановил, че претендираните разноски са основателни до размера от 60 лева, както и направените разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява като неправилно решението на административния съд в обжалваната част. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона – "справедлив и обоснован". Съдът правилно е обърнал внимание на института на обезщетението от непозволено увреждане, който не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга и не следва да бъде определян размер под минималния, предвиден в цитираната разпоредба от Наредбата. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Необоснован е изводът на съда, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съществено надвишава обичайния размер на дължимото възнаграждение за предоставената адвокатска услуга. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 7.01.2019 година. Към тази дата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в сила в редакцията й към ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 година. Приложимите разпоредби от Наредбата са чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2. Според приложимите разпоредби, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 300 лева, т. е. точно толкова, колкото е уговореното и заплатено между жалбоподателя и адвоката в договор за правна зашита и съдействие. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ. Неправилно първоинстанционния съд, като основание за намаляване на размера на иска е приел единствено цитираната наредба. В случая се касае до исково производство развиващо се по правилата на ГПК и АПК и оспорване на иска по размер е допустимо, но то следва да бъде установено в процеса. Никъде в закона не е предвидено като предпоставка за присъждане на вреди (макар и причинени от направени разноски по оспорване на НП) фактическото присъствие в съдебното заседание и неговата продължителност. Достатъчно е да е изпратен отговор или писмена защита от страната, показваща извършването на определена дейност по правна защита. Възражението за прекомерност на хонорара също не може да се приеме, тъй като определената сума не е завишена и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. В ТР № 1 от 11.12.2018 г. на ВКС т. д № 1/2017 г. е посочено, че при несъответствие между размера на възнаграждението за адвокатска защита и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът има право да намали договорения хонорар до определен в закона минимум, но преценката следва да бъде мотивирана. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната част, и вместо това да бъде постановено друго, с което ОД на МВР – Стара Загора да бъде осъдена да заплати на Х. Кънев допълнително 250 лева ведно с лихвата за забава и допълнително 290 лева, представляващи разноски, сторени пред първата съдебна инстанция в производството по реда на ЗОДОВ. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора се дължат разноски в претендирания размер от 360 лв. за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение