Решение № 6860 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16318/2009 г.

Решение № 6860 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16318/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Имвед Мохамед Мохамед, гражданин на Ирак против Решение № 136/5.11.2009 г., постановено по адм. дело № 203/2009 г. на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-23/24.08.2009 г. на зам.-началника на Гранично полицейско управление гр. Елхово, при РД "Гранична полиция" - Елхово, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде прогласена за нищожна. Ответникът по касационната жалба - зам.-началникът на Гранично полицейско управление гр. Елхово, редовно призован, не се явява и представлява, ангажирано е становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на Имвед Мохамед Мохамед, гражданин на Ирак, против Заповед № ОЧ-23/24.08.2009 г. на зам.-началника на Гранично полицейско управление гр. Елхово, при РД "Гранична полиция" - Елхово, с която, на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на РБ". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В чл. 39а от ЗЧРБ са изброени видовете принудителни административни мерки, в това число и принудително отвеждане до границата на Република България - т. 2. В хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ компетентният административен орган по чл. 44 от същия закон действа при условията на обвързана компетентност, след като констатира основание за наличие на принудителната административна мярка. Той няма право на преценка нито относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, нито относно вида й. Нормите, регламентиращи мерките за административна принуда и процедурата по налагането им са императивни и задължителни за органа. За прилагането им е необходимо само установяване на визирания в хипотезата на нормата юридически факт - обстоятелството, че чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В рамките на съдебното обжалване на жалбоподателя е предоставена възможност да обори установените в административното производство факти. По делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, не са ангажирани доказателства, оборващи фактическите констатации на административния орган. Напротив, събраните такива обосновават извода, че са налице обстоятелства, съответни на материалноправното основание за издаване на административния акт. Съдът намира за неоснователни наведените доводи за нищожност на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Борба с организираната престъпност", "Гранична полиция" и "Охранителна полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от т. 3 на Заповед рег. № 775/16.06.2009 г. на директора на РД "Гранична полиция" - Елхово, последният е оправомощил комисар Славчо Стоянов Янев - началник на Гранично полицейско управление гр. Елхово да издава заповеди за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 и чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а в негово отсъствие - зам.-началника на ГПУ гр. Елхово. Оспорената заповед е издадена на 24.08.2009 г., а съгласно заповед рег. № 1087 от 29.07.2009 г., директора на РД "Гранична полиция" - Елхово е разрешил на комисар Славчо Стоянов Янев - началник на ГПУ гр. Елхово да ползва 20 дни платен отпуск за времето от 3.08.2009 г. до 28.08.2009 г. и е разпоредил заместването му от Иван Илчев - зам.-началника на ГПУ гр. Елхово. Това налага извода, че Заповед № ОЧ-23/24.08.2009 г. на зам.-началника на Гранично полицейско управление гр. Елхово е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,