Решение № 248 от 23.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 978/2016 г.

Решение № 248 от 23.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 978/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Р. С. Щ. за възобновяване на нохд № 936/2013 г. на Пазарджишкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда поради неучастието му в наказателното производство. Отправя се искане делото да бъде върнато на досъдебното производство, за да може да осъществи правото си защита в пълен обем. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е основателно, тъй като производството е протекло изцяло в отсъствие на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С присъда № 155/17.06.2013 г. по нохд № 936/13 г. Пазарджишкият районен съд признал подсъдимия Р. Щ. за виновен по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. На осн. чл. 53, ал. 2, б. "б" от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението- СУМПС № [ЕИК]/ 18.12.2012 г. Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила на 1.07.2013 г. Върховният касационен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК. Осъденият Щ. е узнал за постановената присъда на 1.07.2016 г., когато е задържан от органите на МВР заради управление на МПС след употреба на упойващи вещества. Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило във ВКС на 28.07.2016 г., т. е в рамките на шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. Видно е от материалите по делото, че осъденият Щ. не е знаел за образувано срещу него наказателно производство. По време на ДП той е търсен на постоянния му адрес, но не е намерен. Получени са сведения от близките му, че живее и работи във Франция, но те не могат да посочат адрес за кореспонденция. Бил е обявен за общодържавно издирване с телеграма № ...../ 15.04.2013 г., но не е бил открит. Привличането му като обвиняем и предявяването на разследването са извършени в негово отсъствие, с участие на служебен защитник. Съдебното производство също е протекло в отсъствие на подсъдимия Щ., тъй като не е бил намерен на постоянния адрес, за да бъде призован, а издирването му не е дало резултат. Предвид на така изложените данни е очевидно, че осъденият Щ. изобщо не е бил информиран за образуваното досъдебно производство, за привличането му като обвиняем, за внасянето на делото в съда с обвинителен акт, за проведеното съдебно производство и постановената присъда. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК изисква делото да бъде възобновено когато осъденият не е участвал в наказателното производство, освен ако той се е укрил след предявяване на обвинението в ДП и поради това не е било възможно да се изпълни процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК, както и когато тя е изпълнена, но той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая е ясно, че не може да се обсъжда хипотезата на укриване, доколкото искателят не е имал познание за обвинението срещу него. Той е бил лишен от правото да участва лично в наказателния процес, поради което са налице основания за възобновяване на производството и отмяна на постановената по него присъда. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Не е необходимо произнасяне по мярката за неотклонение, тъй като не са налице основанията по чл. 423, ал. 4 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение