Решение № 2647 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2012 г.

Решение № 2647 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9527/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1544/14.06.2012 г., постановено по адм. дело № 207/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен РА № 181102835 от 26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, с който на "Фурнари" ЕООД, гр. Русе са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2009 г. в размер на 3158,04 лв. главница и 485,96 лв. лихва за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза, като е игнорирал дадените от експерта обяснения относно хронологична ведомост на сметка 621 - Разчети за лихви. Намира, че осчетоводените разходи за лихви са в размера, посочен в Главната книга и в РА, поради което не е налице основание тази стойност да е различна в ГДД. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу атакувания РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Фурнари" ЕООД, гр. Русе в срока по чл. 163, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК не депозира писмен отговор, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна по адм. дело № 207/2012 г. е РА № 181102835 от 26.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, с който на "Фурнари" ЕООД, гр. Русе са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2009 г. в размер на 3 158,04 лв. главница и лихва за забава в размер на 485,96 лв. За да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на атакувания РА административният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, съпоставил е същите със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, в резултат на което е формирал извод, че обжалваният РА е материално незаконосъобразен. С него на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата от 31 580.44 лв., представляваща разликата между осчетоводените в разходните сметки суми по главна книга за 2009 г. и общата сума на разходите по ОПР и ГДД. Органът по приходите е приел, че разходите, които не са включени в Главната книга не са документално обосновани, поради което с общата им сума, възлизаща на 31 580.44 лв., следва да се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството за 2009 г. и да се начисли дължимия за довнасяне корпоративен данък. Съдът е приел, че от кредитираното като обективно и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установява, че вписванията в представената в хода на ревизията Главна книга и Оборотна ведомост не съответстват на намиращите се в дружеството първични счетоводни документи, които кореспондират със счетоводните регистри и ГФО за 2009 г. Относно сметка 621 Разходи е уточнил, че в счетоводството на жалбоподателя има два регистъра за 2009 г., които са с различно съдържание. Единият от тях е представен в ревизионното производство и е с дебитен оборот от 34328,97 лв., формиран от част от представените първични счетоводни документи. Другият е с дебитен оборот от 109930,26 лв. и отразява движението на средствата по посочената банкова сметка. Последният точно съответства на всички първични счетоводни документи - банкови извлечения и е отчетен при съставяне на финансовия отчет за 2009 г. Експертът е посочил, че представените в ревизионното производство Главна книга и Оборотна ведомост не кореспондират с намиращите се в дружеството първични счетоводни документи по отношение на оборотите по сметка 621 - Разходи за лихви. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства, съдът е приел, че спорните разходи за лихви са документално обосновани и законосъобразно са намерили отражение в подадената ГДД за 2009 г., поради което не е налице основание с тях да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено след прецизно и обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО предвижда, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция. По аргумент от чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани и с тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата). В конкретния случай, въз основа на заключението на вещото лице е установено, че размерът на счетоводните разходи, посочен в ГДД съответства на представените първични счетоводни документи - банкови извлечения, поради което тези разходи обосновано и правилно са квалифицирани от съда като документално обосновани. Този извод не се променя от сочения от касатора отговор на вещото лице в проведеното на 20.04.2012 г. открито съдебно заседание, който се отнася до представената по време на ревизията хронологична ведомост на сметка 621 - Разчети за лихви и не разколебава констатациите за наличие на първични счетоводни документи, които отразяват действително извършени разходи и обосновават размера на сумата, посочен в ГДД. Експертът изрично е уточнил, че представеният пред органите на приходите хронологичен регистър не е завършен, тъй като не съдържа приключващ запис и не отразява пълно оборотите по коментираната сметка. Определящо е, че разходите, намерили отражение в ОПР и ГДД за 2009 г. са документално обосновани чрез представените първични счетоводни документи, отразяващи вярно стопанската операция, поради което формираният от първоинстанционния съд идентичен краен правен извод е правилен. Приемайки, че РА е незаконосъобразен в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение в размер на 31 580 лв. и е определен следващия се корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г. и лихва за забава, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,