Решение № 12167 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9147/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище в гр. София, подадена чрез адв. М. Лазарова-Евтимова, срещу решение 2890 от 12.06.2020 г., постановено по адм. дело 8724/2019 г. от Административен съд София - град. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане решението да бъде отменено, жалбата на дружеството уважена, а преписката - върната на КЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се и разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в представено по делото писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител Р. Райков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне на обжалваното съдебно решение в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба от ЧЕЗ Разпределение България АД, гр. София, против Решение Ц-19 от 01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел II, т. 6.1.1 , с което са определени цени/без ДДС/, по които дружеството продава електрическа на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електро разпределителната мрежа на ниско напрежение, при ценообразуващи елементи на цените: компонента за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител по чл.10, ал.3 от НРЦЕЕ 5.84 лв. МWh, необходими годишни приходи -548653 хил.лв. и прогнозни количества електрическа енергия - 4767597 МWh. В частта по отношение на раздел II, т. 6.1.1 от Решение Ц - 19 от 01.07.2019 г. на КЕВР съдът е установил, че същото е взето от компетентен орган по заявление на енергийното дружество до КЕВР с искане за утвърждаване на цени за обществено снабдяване с електрическа енергия за регулаторен период, считано от 01.07.2019 г. Приел е, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ жалбоподателят е подал заявление до КЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е представил информацията и приложенията, предвидени в относимата към издаване на процесния административен акт Наредба 1 за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредбата, НРЦЕЕ/. В съответствие със задължението по Наредбата, комисията е насрочила дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестила по предвидения ред и е публикувала заявлението заедно с доклада на работната група, съгл. чл. 45 от Наредбата /отм./. На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества, на които е предоставен 14-дневен срок за становища. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията. Административния съд е приел също така, че решението в оспорената му част е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Утвърдените от КЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени съобразно предварително зададени изисквания. В случая цените са определени след анализ и оценка на представената от дружествата информация относно размера на икономически обоснованите разходи, в съответствие със задължението на регулаторния орган да осигурява баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите /чл. 24, т. 4 и чл. 94а, ал. 2 от ЗЕ/, т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани и при спазване принципа за равнопоставеност. Съдът е приел също така, че са спазени принципите, предвидени в чл. 31, т. 3 и 4 от ЗЕ, тъй като утвърдените от комисията цени са формирани на базата на необходимите годишни приходи, определени по предвидената в чл. 10 от НРЦЕЕ формула. Счел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че определената от комисията компонента от 6,51% за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител е необоснована. Административният съд е приел, че компонентата за дейността крайно снабдяване е съобразена с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от НРЦЦЕ, като е изложел съображения, че представените в заявлението на дружеството прогнозни разходи за не са обвързващи за административния орган и подлежат на корекция. Съдът приел, че така представените в заявлението на дружеството прогнозни разходи не са обвързващи за административния орган и подлежат на корекция. По тези съображения приел, че определената от КЕВР компонента за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител, която следва да бъде запазена в размер на 6,51% от разходите за покупка на електрическа енергия на съответния краен снабдител е формиран при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалба на дружеството срещу посочената част от решението на КЕВР, като е приел същата за неоснователна. За да постанови този резултат съдът е разгледал подробно процедурата от постъпване на заявлението подадено от дружеството до приемане на решението. Приложените доклади на назначената от председателя на КЕВР работна група и приети решения на КЕВР на закрити и открити заседания е съпоставил с изискванията на чл. 10 и сл. НРЦЕЕ, ЗЕ. Въз основа на фактическите установявания от приложените писмени доказателства съдът е приел, че процедурата по приемане на решение Ц- 19 от 01.07.2019 г. е спазена. Производството пред КЕВР е било образувано по заявление на "ЧЕЗ Електро България" от 29.03.2019г. с вх. Е-13-47-20, с което дружеството е направило предложение за утвърждаване на цени за снабдяване с ел.енергия, считано от 01.07.2019 г. Към заявлението от дружеството заявител били представени допълнително писмени доказателства в които е направена обосновка на поисканите цени, както и различни справки. Със заповед З-Е-93/17.05.2019 г. Председателят на КЕВР е назначил работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, като изготви доклад и проект на решение. Резултатите от извършения анализ на заявленията били отразени в доклад Е-Дк-292/21.05.2019г., който е приет с протокол 84/ 27.05.2019 г. на закрито заседание. На 04.06.2015 г. било проведено открито заседание, на което е разгледан процесният доклад и е насрочено закрито заседание за приемане на проект на решение относно утвърждаването на цени в сектор Електроенергетика. На закрито заседание на 05.06.2019г. КЕВР е приела проект за решение относно утвърждаване на цени в сектор Електроенергетика. На същото било насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 07.06.2019г. В изпълнение на решението от 05.06.2019 г. с КЕВР е изпратила на заинтересованите лица информация относно проекта на процесното решение, поканила ги е да дадат становище и да участват на основание чл. 14 от ЗЕ на обществено обсъждане на проекта на 07.06.2019г. По делото е бил представен протокол от проведеното обществено обсъждане като е насрочено закрито заседание на 01.07.2019г. На 04.06.2019 г. и на 11.06.2019 г. от дружеството са изпратени становища по публикувания доклад. От извлечение от протокол 112/01.07.2019г. на същата дата било прието процесното решение. В протокола е отразено, че решението е взето с 6 гласа за, от които 4 гласа на членовете на Комисията със стаж в енергетиката. С жалбата от жалбоподателя били представени допълнително писмени доказателства неоспорени от ответника. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд била изслушана и приета СИЕ, неоспорена от страните. Вещото лице след извършена проверка на документите по делото и административната преписка е дало заключение по поставените му задачи. В мотивите си КЕВР подробно е аргументирала основанията за приемането, респ. неприемането на възраженията на дружеството. При така установената фактическа обстановка Административният съд София-град е направил правни изводи, че решението на КЕВР е издадено от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл.21, ал.1, т.8 във връзка с чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ, както и чл.4 НРЦЕЕ, които настоящият състав на ВАС споделя. При издаването му не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че обжалваната част от решението е била издадена и в съответствие с материалния закон и НРЦЕЕ. Посочил е, че според чл. 32 , ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл.4,ал. 1 от НРЦЕЕ, КЕВР може да регулира цените, чрез прилагането на различни методи за регулиране, включително да определя, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Отделно от това е изложил становището си по възраженията съдържащи се в жалбата по всеки пункт срещу решението на КЕВР, като ги е намерил за неоснователни. Поради това съдът е отхвърлил жалбата срещу обжалваната част от решението на КЕВР. Решението на Административен съд София град е правилно, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност и е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. При постановяване на решението си съдът се е съобразил и със съдебната практика по подобни казуси, която е непротиворечива. В касационната жалба са направени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на КЕВР, които са били обсъдени и при първоинстанционното разглеждане на делото, и на които съдът подробно е отговорил. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест. Съдът е разпределил доказателствената тежест като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващото дружество не е доказало твърденията в жалбата. В открито съдебно заседание, проведено на 07.10.2019 г. процесуалният представител на дружеството-жалбоподател е заявил, че няма други доказателствени искания, освен за допускане на експертизата, която е изготвена от вещо лице. Действително, съгласно чл.170, ал.1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В представената по делото преписка са представени всички доказателства, събрани от Комисията в развилото се пред нея административно производство, които установяват фактическите основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването на оспорения акт. В същото време, обаче, жалбоподателят е следвало да докаже своите твърдения, т.е. да обори направените от органа заключения чрез представяне на различни доказателства. Затова и съдът правилно е приел, че са останали недоказани твърденията му. Неоснователно е и твърдението на касатора в настоящото производство, че КЕВР не била взела становище по оспорването. Такова становище е изразено в проведеното по делото съдебно заседание. Неоснователни са доводите, че неправилно административния съд е приел, че утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 1 от ЗЕ. Компонента за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител по чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ е запазена на нивото утвърдено в предходното решение утвърдено с Решение Ц-11 от 01.07.2018 г. на КЕВР в размер на 6,51%от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия. Комисията извършила анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензията, т. е. комисията е утвърдила ценообразуващи елементи, които счита за икономически обосновани. По доводите, че Комисията неправилно е приложила общ подход при разглеждане и утвърждаване на цените на дружествата от сектор Електроенергетика, и в частност по отношение на крайните снабдители, съдът приема за неоснователни направените възражения. В случая, при извършения индивидуален анализ на данните и информацията в подаденото от дружеството заявление е отчетена спецификата в неговата работа, като в мотивите на административния акт са посочени конкретните фактически основания, посочено е дали корекцията е резултат от прилагането на общия подход за еднотипни корекции спрямо всички дружества, притежаващи лицензии за еднакъв тип дейност, които безспорно осъществяват дейността си при сходни условия, или е наложена от специфичните особености на дружеството. В частност по отношение на дружеството касатор правилно съдът е възприел мотивите на КЕВР, че по отношение на отделните ценообразуващи елементи не е налице обоснована и доказана обосновка на заявените стойности. Следва да се има предвид, че КЕВР не е длъжна да възприеме безкритично обосновката на дружеството на всеки един от ценообразуващите елементи, а е длъжна да вземе предвид цялата налична релевантна информация. Това се налага както от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти /чл. 23, т. 5 от ЗЕ/, така и от обстоятелството, че дружеството жалбоподател не е просто самостоятелен участник на пазара, а е част от общата енергийна система на страната. Да се приеме обратното би означавало дейността на комисията по регулиране на цените да се приравни на дейност по тяхното регистриране. Дейността по регулиране на цените на енергийните предприятия предоставя на КЕВР широки граници на оперативна самостоятелност, тъй като характерът на регулираната дейност предполага и изисква преценка за икономическа целесъобразност на голяма част от ценообразуващите елементи, което в най-голяма степен се отнася за елементите с прогнозен характер. Не могат да се приемат доводите за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, тъй като в заявлението за утвърждаването на цени ЧЕЗ Електро България АД е включило несъбираеми вземания, които разходи КЕВР не е възприела. Съдът обосновано е споделил становището на КЕВР, тъй като защото с включването им в цената би се нарушил пазарният подход, спрямо останалите крайни снабдители, които покриват подобни разходи за сметка на маржа си. От друга страна такива разходи не подлежат на компенсиране и не попадат в хипотезата на чл. 34 или чл. 35 от ЗЕ. Не е налице твърдяното нарушение, че с решението си КЕВР в обжалваната част е нарушава забраната за кръстосано субсидиране по чл. 31, т. 6 от ЗЕ. Според § 1, т. 31 ДР ЗЕ кръстосано субсидиране между отделна група клиенти е включването в цените за определена група клиенти на едно енергийно предприятие на по-голям или на по-малък размер разходи от необходимите за тяхното снабдяване. От това следва, че разходите направени за дадена група потребители трябва да бъдат прехвърлени към друга група потребители, за да е налице кръстосано субсидиране. Първоинстанционният съд правилно е приел, че твърдението на касатора освен че не е доказано, но и се опровергава от приложените доказателства. От тях се установява, че дружеството купува ел. енергия на цена регулирана от КЕВР. При формирането на цената законодателят не е предвидил тя да се диференцира според тарифната структура на съответното дружество, както и според вида на клиента, битов или стопански, снабдяван с ел. енергия от крайния снабдител. Правомощията на КЕВР в тази насока са посочени в чл. 32 от ЗЕ. Отделно от това от доказателствата по делото не се установява [фирма] да продава ел. енергия на своите клиенти под себестойността й.