Решение № 773 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2013 г.

Решение № 773 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Мелница Росица" ООД моли да бъде отменено решение № 134/21.03.2013 г. по адм. д. № 570/2012 г. на АС - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против РА № 04-1102452/14.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата и в молба. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 04-1102452/14.02.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който са определени задължения по ЗДДС 160 063,01 лв. с лихви, и лихви по задължения по ЗКПО, ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Интер-07" ЕООД, "Вафатекст" ЕООД, "Уайт флауър 122" ЕООД и "Яница комерс" ЕООД с предмет тонове бяло брашно, пшеница и трици за периода м. 8.2009 г., м. 1, 5 и 6.2009 г., м. 10 - 12.2010 г. и м. 7.2011 г. на основание чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките по фактурите не са реално осъществени и са начислени лихви по несвоевременно внесени задължения по ЗКПО, ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО и ГВРС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължение на касатора в РА. Обосновано съдът е приел, че не е доказано предаване на фактурираните стоки от доставчиците на ревизираното лице с представените експедиционни бележки и приемо-предавателни протоколи, подписани от неизвестни лица и неподкрепени с доказателства за транспорт на тоновете фактурирани стоки. Правилно съдът е приел, че не са представени доказателства в подкрепа на оспорените от ответника доказателства, представени с жалбата по административен ред, които са противоречиви и не установят осъществяване на спорните доставки. Посочването на леки автомобили като средство за транспорт на тонове брашно и трици, включително на бракуван автомобил /по справка от "Пътна полиция" - Велико Търново/ правилно е преценено от съда като индиция за недостоверност на представените експедиционни бележки. Правилен е изводът на съда, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит освен фактура е необходимо да е налице и съществена доставка по нея. Правилно съдът се е позовал на решението по дело С-454/98 на СЕО, според което не може да се приспадана данък, който е дължим само поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Правилно съдът е приел, че нарушението на срока по чл. 119, ал. 4 ДОПК за връчване на ревизионния акт в 7-дневен срок от издаването му не представлява съществено процесуално нарушение, нито нарушава правото на защита на ревизираното лице, тъй като срокът за подаване на жалба тече от връчването на РА и е определен в ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,