Решение № 14659 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2010 г.

Решение № 14659 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9442/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Катя Енчева Енева от гр. София против решение № 1631 от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело № 621/2010 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", със седалище град София оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Катя Енчева Енева срещу заповед № 10036/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" (АМ), с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на заеманата от нея длъжност "главен инспектор" в Регионално митническо управление Русе. Прието е от съда, че в случая се касае за съкращаване на длъжността, както и че длъжността "главен инспектор", която е заемала жалбоподателката, е съкратена при наличие на фактическите предпоставки на цитираната разпоредба, тъй като е променена структурата на агенцията. Със заповед № ЗМФ-1558/30.11.2009 г. на министъра на финансите е закрито Регионално митническо управление Русе, и неин правоприемник е Митница Русе, но длъжността на жалбоподателката не е преминала към новообразуваната митница, тъй като е съкратена преди датата на създаването й. За неоснователен е приет доводът, че административният орган не е спазил процедурата за съкращаване при извършения подбор, одобрена от самия него, и не се е съобразил със заложените критерии по съображения, че извършването на подбор е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от състава на АССГ. При правилно установената фактическа обстановка, правните изводи на АССГ се явяват необосновани и незаконосъобразни, а касационната жалба - основателна. Безспорно по делото е, че касаторката е заемала длъжност "главен инспектор" в Регионално митническо управление Русе. С Постановление № 302 на Министерския съвет от 2009 г. е приет, обнародван и влязъл в сила, считано от 15.12.2009 г. нов Устройствен правилник на Агенция "Митници". С този правилник се намалява общата численост на персонала в Агенция "Митници" от 3899 щатни бройки на 3370 щатни бройки. Съгласно заповед № ЗМФ-1558/30.11.2009 г. на министъра на финансите, считано от 00 часа на 16.12.2009 г. се закриват РМД Русе и РМУ Русе и същите преминават към Митница Русе. Със заповед № ЗАМ-613 от 12.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е утвърдена Процедура за съкращаване на персонала в Агенция "Митници". Обжалваната от Катя Енева заповед № 10 036/16.12.2009 г. на директора на АМ е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, съобразно ПМС № 302/2009 г. и утвърдено длъжностно разписание на Регионално митническо управление Русе, считано от 15.12.2009 г. Съобразно последното обаче, в РМУ Русе няма нито една запазена щатна бройка . Този факт води до извод, че в случая няма съкращаване на длъжност/и, а е налице закриване на администрацията, в която е назначен държавния служител, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. Съкращаването на една или повече длъжности предполага във всички случаи оставането на други такива от същата администрация. Тезата, развита от съда, че се касае за съкращаване на длъжността, макар и да е налице закриване на административно звено, е несъстоятелна. Такива организационни промени съставляват именно закриване на администрацията. При това, тълкуването на закона трябва да е по-широко, а употребеният в чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДС термин следва да се схваща не само като закриване на една цялостна административна система, каквато е АМ например, но и като съкращаването на отделни, самостоятелни нейни звена. Всъщност ДР от 15.12.2009 г., при липсата на щатни бройки въобще, също доказва съкращаването на РМУ като самостоятелна административна единица. Създаването на документа, при посочените в него нулеви бройки за държавни служители на всяка една от длъжностните позиции сочи, че тази администрация (Регионално митническо управление) е съкратена и не съществува. При тези данни несъмнено е извършена устройствена промяна на наличната структура (РМУ), която е довела до "закриване на администрацията" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), каквато хипотеза не възприета нито от органа по назначаването, нито от съда. При условие, че е извършена посочената структурна промяна, не може да се приеме, че е обективирано основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебно правоотношение с лице поради съкращаване на длъжността. Предвид изложеното, атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. В противоречие с материалния закон решаващият съд е приел, че релевантните за приложението на правната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. факти са били осъществени. В този смисъл е необоснован изводът, че потестативното право на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки, съставляващи фактическото основание на издадения индивидуален административен акт. С оглед съдържащото се в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, атакуваната заповед е незаконосъобразна. По изложените съображения следва да се отмени обжалваното решение и бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Съобразно изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от касационната жалбоподателка, на същата следва да й бъдат присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 900 лева. Направеното възражение за прекомерност на разноските от процесуалния представител на ответника е неоснователно. Съгласно разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на на възнагражденията, посочени в тази наредба, а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 - минималният размер на неоценяемите искове е 150 лева. Следователно за всяка съдебна инстанция размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от 450 лева, поради което общата сума за двете съдебни инстанции изпълнява изискванията на Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,