Решение № 8248 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2016 г.

Решение № 8248 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13147/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1589 от 11.10.2016 г., постановено по адм. д. № 441/2016 г. Административен съд – Б., четвърти състав, е отхвърлил жалбата на [фирма], ЕИК: [ЕИК], [населено място], представлявано от Д. С. И., срещу ревизионен акт № Р – 02002015004100 – 091 - 001/26.11.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. Б. потвърден с решение № 30/08.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП –Б., с която на жалбоподателя са определени задължения – отговорност за ДДС, дължим по доставки от [фирма] за данъчни периоди 11/2010 г., 07, 08, 10, 11 и 12/2011 г. общо в размер на 47 586,11 лв. и лихви за забава от 19 998,39 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" - гр. Б., юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 558 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от [фирма], ЕИК: [ЕИК], [населено място], представлявано от Д. С. И., чрез пълномощника адв. П. Н.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Б. е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт на ТД на НАП – гр. Б. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на [фирма], ЕИК: [ЕИК], [населено място], представлявано от Д. С. И., срещу ревизионен акт № Р–02002015004100–091-001/26.11.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. Б. потвърден с решение № 30/08.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП–Б., с която на жалбоподателя са определени задължения – отговорност за ДДС, дължим по доставки от [фирма] за данъчни периоди 11/2010 г., 07, 08, 10, 11 и 12/2011 г. общо в размер на 47 586, 11 лв. и лихви за забава от 19 998,39 лв. Установените фактически обстоятелства по време на ревизията са подробно описани на стр. 2. 5 от решението, л. 275 – 278 от делото, като е отбелязано, че между страните няма спор за факти. Спорните въпроси по правото са изложени на следващите страници от решението. Маркирано е, че задълженото лице прави две основни възражения по отношение на оспорения ревизионен акт – на първо място оспорва компетентността на органите, издали ревизионния акт, тъй като за същия период е налице влязъл в сила ревизионен акт на дружеството, задълженията по който могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 – 134 ДОПК, а не чрез възлагане на нова ревизия и на второ място възражения за неправилно приложение на материалния закон – чл. 177 ЗДДС. Решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и притежава необходимите реквизити. Съдът е определил като неоснователно първото основно възражение на жалбоподателя. В тази насока, след съпоставка на разпоредбите на чл. 133 – 134 ДОПК, съответно чл. 177 ЗДДС, са изложени мотиви, че с настоящия ревизионен акт са установени специфично данъчно задължение, което е различно от данъчните задължения или задълженията за осигурителни вноски. По отношение на задължението по чл. 177 ЗДДС е прието, че то е особен вид солидарна имуществена отговорност, установена както за предходен доставчик, така и за получателя по облагаема доставка, която отговорност се реализира при наличие на законово определени предпоставки. С оглед на това е изведен извод, че за разлика от влезлия в сила ревизионен акт на [фирма] № 02 – 1202001/02.04.2013 г. на ТД на НАП – гр. Б., процесният ревизионен акт ангажира отговорността на дружеството за задължения на трето лице – неговият доставчик [фирма]. Съпоставяйки двата ревизионни акта, съдът е посочил, че влезлия в сила ревизионен акт всъщност се явява предпоставка за издаване на оспорения такъв. По отношение на твърдяното нарушение на материалния закон/чл. 177 административният съд също е приел, че то е неоснователно, тъй като в случая са доказани предпоставките на правната норма и по специално, че предвид свързаността на лицата дружеството жалбоподател е знаело, че дължимият ДДС няма да бъде внесен от [фирма]. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Б. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания, за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда, изразяващи се в необсъждане на направени възражения от страна на жалбоподателя. На отделен ред се правят оплаквания и за допуснато нарушение на материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първото основно възражение на жалбоподателя е относно това, че е налице разминаване между размера на определеното задължения за ДДС и лихвата за забава по ревизионен акт и посочения размер на задължението и лихвата в решението на директора на Дирекция"ОДОП"-гр. Б. и решението на административния съд, като възраженията на страната не са обсъдени. Настоящата съдебна инстанция констатира, че такова разминаване действително е налице. От заключителната част на оспорения ревизионен акт Р – 02002015004100 – 091 - 001/26.11.2015 г. /л. 44 и сл. от първоинстанционното дело/ е видно, че на [фирма] е определена отговорност по чл. 177 ЗДДС в размер на 50 852, 84 лв. главница и лихви за забава в размер на 21 403, 83 лв. В решението на директора на Д"ОДОП"-гр. Б. се посочва, че /л. 17 от делото/, че ревизионният акт се потвърждава за установени задължения в размер на 47 586, 11 лв. главница и лихва от 19 998, 39 лв. Този и размерът на задълженията, посочени в диспозитива на решението на Административен съд – гр. Б.. В решението няма произнасяне по възражението на жалбоподателя в тази насока. Допуснатото нарушение не може да бъде определено като толкова съществено, че да обосновава необходимостта от отмяна на постановеното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане, каквито доводи са развити в касационната жалба. При условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК ревизионният акт следва да се счита за мълчаливо потвърден за разликата между посочената в решението на директора на Д"ОДОП"-Б. сума на задълженията и сумата на задълженията, определени с ревизионния акт. За тази разлика няма произнасяне от страна на административния съд и е налице хипотеза на непълно решение. В тази си част касационната жалба следва да бъде разгледана като искане по чл. 176, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК и след приключване на настоящето производство делото следва да бъде върнато за постановяване на допълнително решение. Направените възражения, касаещи решението на директора на Д "ОДОП" - гр. Б. при административното обжалване не следва да бъдат обсъждани от настоящата съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 208 АПК на касационно оспорване подлежи постановено първоинстанционно решение. Направените оплаквания относно изводите на съда по възражението на страната за недопустимост на процесната ревизия предвид наличието на влязъл в сила ревизионен акт на дружеството по ЗДДС за същите периоди и неспазване на предпоставките по чл. 133 – 134 ДОПК за изменение на вече определени задължения по ЗДДС, са неоснователни. В случая не е налице идентичност между обхвата на първото ревизионно производство за установяване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС и на процесната ревизия за ангажиране на солидарната му отговорността по чл. 177 ЗДДС за заплащане на задълженията за ДДС на друго лице. Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 5 ДОПК в заповедта за възлагане на ревизия по общия ред се посочват видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Същевременно, разпоредбата на 177, ал. 2 ЗДДС препраща към реда на чл. 117 – 120 ДОПК, но сочи, че чрез него се реализира солидарната отговорност на регистрирано лице за чуждо данъчно задължение, т. е установява се отговорност за задълженията на други задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 3 ДОПК. Именно различното основание за възникване на задълженията на лицето, в първия случай като негов носител, а във втория случай като отговорно за задължението на друг носител, мотивира извода, че предметният обхват на първото и последващото ревизионно производство е различен. Това следва и от обстоятелството, че при първата ревизия не са анализирани предпоставките за ангажирането на солидарната отговорност на дружеството по чл. 177 ЗДДС, а единствено са преценявани условията за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в качеството му на получател. В този смисъл в съдебната практика Решение № 11462/28.10.2016 г. по адм. дело № 7125/2016 г., ВАС, Осмо отделение. Поради това не е необходимо и да бъде извършвано изменение на задълженията по първоначално издадения ревизионен акт по реда на чл. 133 – 134 ДОПК, каквито доводи са развити в жалбата. Като е стигнал до същите правни изводи и е определил възражението за неоснователно, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона. Направените оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от страна на касатора също са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Предвид установените факти и обстоятелства по време на ревизията, органът по приходите е приел, че са налице основания по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице в качеството си на регистрирано лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен – първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ДОПК. Този извод е споделен от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция също го намира за правилен. Обстоятелствата за свързаност на лицата, участващи в двете дружества [фирма] и [фирма], което обосновава извод за наличие на знание, са подробно изложени на стр. 15 от ревизионния акт /л. 51 от делото/. Двете дружества са регистрирани на един и същ адрес, управителите на двете дружества са майка и син, работници от едното дружество многократно са назначавани в другото и обратно, поради което аргументите на касатора, че наличието на знание не е доказано от органа по приходите, се явяват неоснователни и не могат да бъдат споделени. Предвид ангажирането на отговорността на [фирма] при условията на първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС не следва да бъдат обсъждани оплакванията на касатора свързани с втората хипотеза по чл. 177, ал. 2 ЗДДС – регистрираното лице е било длъжно да знае, което предполага наличието на обстоятелствата по чл. 177, ал. 3 ЗДДС, доказателства за които не са събрани в хода на ревизията. Наведените оплаквания в касационната жалба, свързани с реалност на доставките между двете дружества, са неотносими към правния спор. Един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС е регистрираното лице получател по облагаема доставка да е ползвало право на приспадане на данъчен кредит. Както бе посочено, в случая няма спор, че [фирма] е упражнило право на данъчен кредит по фактурите издадени от [фирма] и това се явява предпоставка за ангажиране на солидарната му отговорност по чл. 177. По тази причина са неотносими и исканията за представяне на доказателства по извършени последващи доставки от "Д. 1" и несъбирането на същите не съставлява допуснато процесуално нарушение. Приемайки, че с оспорения ревизионен акт № Р – 02002015004100 – 091 - 001/26.11.2015 г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. Б. потвърден с решение № 30/08.02.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП –Б., правилно е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС на ревизираното лице, Административен съд – гр. Б. е постановил едно правилно и обосновано съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,