Решение № 2354 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2012 г.

Решение № 2354 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора Плевен (началника/ът), против решение № 160/9.03.2012 г., постановено по а. д. № 4/2012 г. по описа на Административен съд Плевен (АСПл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСПл е отменил като незаконосъобразна заповед № 202/23.12.2011 г. на касатора, с която на инспектор Пламен Кирилов Савов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен, началникът обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което жалбата на Савов се отхвърли като неоснователна. Ответната страна - Пламен Савов, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСПл. То не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 196/13.12.2011 г. (л. 84) на началника. Правилно АСПл е установил, че то е за изясняване на постъпили данни с докладна записка (ДЗ) вх. № 1831 от 12.12.2011 г. В хода на разследването, видно от Справка рег. № 8221 от 20.12.2011 г. (л. 46), назначеният дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) е изследвал, съобразил и изложил данни за извършени дисциплинарни нарушения през периода, посочен в заповед № 196/13.12.2011 г. и отразени в ДЗ рег. № № 1826/8.12.2011 г., 1831/12.12.2011 г. и 1832/12.12.2011 г. Така констатираните нарушения са отразени и в обжалваната заповед № 202 от 23.12.2011 г. на началника. В същото време, видно от единствените дадени от жалбоподателя и приложени към административната преписка негови обяснения с рег. № 1883/19.12.2011 г. (л. 177) е, че те са давани във връзка с отразеното само в ДЗ № 1831/12.12.2011 г. За нарушенията, посочени в ДЗ № № 1826/8.12.2011 г. и 1832/12.12.2011 г., не са искани обяснения от ДРО и дисциплинарно наказващия такъв. Такива не са дадени по инициатива и на наказания служител. Това фактическо състояние по извършването на проверката правилно и законосъобразно е квалифицирано от АСПл като нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. При установяването му, съгласно чл. 251, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), следва да бъде отменена заповедта без разглеждането на случая по същество. Видно от текста на ДЗ вх. № 1831/12.12.2011 г. (л. 58), в нея са посочени от фактическа страна само два вида нарушения: а) неточно и непълно попълнени раздели в оценката на риска от рецидив, което е в разрез с чл. 55, ал. 2 от ЗИНЗС и б) липса на последователност при извеждането на лишените от свобода от приемно отделение. В същото време, видно от текста на ДЗ № 1826 от 8.12.2011 г. (л. 59) и № 1832/12.12.2011 г. (л. 67), са установени много повече фактически нарушения, описани в обжалваната заповед № 202 от 23.12.2011 г. За тези именно фактически нарушения, които не фигурират в ДЗ № 1831/2011 г., а са включени в заповед № 202/2011 г., от Савов не са искани и не са дадени обяснения, което съставлява нарушение по чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР. В хода на разследването против Савов, разпоредено със заповед № 196/13.12.2011 г. на началника са били събрани данни и за други нарушения, извън посочените в ДЗ № 1831/12.12.2011 г. Това от житейска гледна точка е напълно възможно. Нещо повече - много сходна фактическа ситуация е предвидена в чл. 242, ал. 1 от ППЗМВР. Разликата е единствено в това, че данните за разкритите по време на проверката "други дисциплинарни нарушения" (съгл. чл. 242, ал. 1) са за такива от трети извършител, докато в казуса те са за такива от разследвания Савов. Във всички случаи обаче и особено ако тези новоразкрити данни бъдат предмет на наказване е задължително, по силата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, ДРО или дисциплинарно наказващият такъв, да поискат обяснения от служителя. В случая това не е сторено, поради което изводът, че заповедта е наложена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е обоснован и законосъобразен. Ирелевантни в случая са съществуващите по делото данни за действително извършени от Савов нарушения на служебните му задължения, подробно описани в заповед № 202/2011 г. Налагането на наказанието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила задължително води до отмяната му, без разглеждане на спора по същество и на произнасяне от страна на съда налице ли са нарушения или не. Доводът за необоснованост на решението е деклариран, без да бъде посочено кой фактически извод на съда на кое точно доказателство по делото не съответства или противоречи. Липсата на необходимата конкретика не позволява на ВАС да обсъди довода и се произнесе по него. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се развиват от касатора в насока, че АСПл е смесил процедурите за налагане на дисциплинарни наказания по реда на чл. 231 от ЗМВР във вр. с чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР с тази по чл. 230 от ЗМВР във вр. с чл. 231, ал. 1 от ППЗМВР. Доводът е неоснователен. В ЗМВР и ППЗМВР няма предвидени две различни процедури за налагане на наказания - такава за тежки дисциплинарни нарушения, за които задължително се налагат дисциплинарни наказание "уволнение" и друга, при която се налагат по-леките, предвидени в закона наказания. Дисциплинарното производство е единно. То не се различава от "дисциплинарната проверка", каквото внушение се опитва да направи касатора. Двете понятия са идентични. Всички основни изисквания за налагането на което и да е дисциплинарно наказание са едни и същи. Само в случаите, когато предварителното становище на дисциплинарно наказващият орган е за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, има някои особености, които следва да се спазват в производството. За последните например е задължително издаването на заповед за образуване на дисциплинарно производство, за разлика от другите случаи. Издаването на заповед в останалите случаи обаче, не е нарушение на административнопроизводствените правила и ако такава е издадена, задължително е тя да бъде доведена до знанието на дисциплинарно разследвания служител. Задължително е и изискването да се вземат обяснения от последния за всички негови действия или бездействия, за изясняването на които е образувано дисциплинарното производство. Вярно е твърдението в решението на АСПл, че заповедта за образуване на дисциплинарно производство играе ролята на своего рода обвинителен акт и включването в заповедта за наказване на нови обстоятелства, които не са били предявени на служителя и по които той не е давал обяснения, е съществено нарушение на правилата по издаване на акта. При служебната проверка, ВАС установи и едно друго нарушение, по което АСПл не се е произнесъл. Очевидно е, че производството е започнало по проверка достоверността на фактите, изнесени в ДЗ на началник Сектор "СД и ВР" Валентин Константинов Кучев. В самата нея (ДЗ № 1831/2011 г.), поведението на Савов е квалифицирано като нарушение на служебните му задължения. Налице са данни, че този служител е изградил вече становището си по виновността на Савов. Определянето му за председател на ДРО със заповед № 196/13.12.2011 г. на началника, е извършено в нарушение на чл. 10, ал. 2 от АПК. Като длъжностно лице, изказало предварително становището си по виновността на Савов, съществуват основателни съмнения относно неговата безпристрастност по време на провеждането на проверката. Последното е налагало неучастието му в ДРО, независимо от изказано или не становище по въпроса от страна на Савов. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, предвид допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваната заповед на началника на Затвора Плевен, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, а касационната жалба против него - неоснователна. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС