Решение № 116 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 64/2009 г.

Решение № 116 от 17.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 64/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Д. Г. Д. за възобновяване на въззивно нохд № 825/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на решение № 2/6.01.2009 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че следва да бъде върнато делото за ново разглеждане с оглед отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и определяне на справедливо наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира искането за основателно по следните съображения: Пазарджишкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 825/2008 г. потвърдил присъда № 464/07.10.2008 г. по нохд № 2039/2008 г. на Пазарджишкия районен съд, с която признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 29.08.2008 г. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5‰ - 2,02‰, установено по надлежния ред след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2‰. На основание чл. 343Б, ал. 2 вр. ал. 1 НК го осъдил на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим и глоба в размер на 200 лева. Приложил чл. 343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години и осем месеца от влизане на присъдата в сила. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Делото е насрочено за разглеждане във въззивния съд на 24.11.2008 г., за когато подсъдимият не е бил редовно призован, поради което е отложено за 16.12.2008 г. Съдът постановил безмотивно определение за принудително довеждане от областно звено "Охрана", но не и призоваване на подсъдимия. Не е предприел действия и по призоваване на адвокат С, който (макар и да не е представил пълномощно пред първоинстанционния съд) в молбата с искане да му бъде предоставено незаверено копие от присъдата и мотивите към нея, получени на 6.11.2008 г., се е легитимирал изрично като защитник на подсъдимия Д. Проявата на бездействие от страна на съда за редовно и своевременно призоваване на подсъдимия и по другите, предвидени в НПК начини-включително и по телефона, който е посочил лично - л.19 от дознанието, и своеобразието в организацията по довеждане в изпълнение на определеното от страна на длъжностното лице от областно звено"Охрана" е довело и до късно призоваване чрез връчване на призовка на 15.12.2008 г., т.е. един ден преди съдебното заседание и съответна невъзможност да бъде доведен поради ненамирането му на местоработата. В съдебното заседание, както е отразено в протокола, е констатирано, че е постъпила молба от подсъдимия с искане да бъде отложено делото поради заболяване. Представен е и издаден на бланка на НОИ-МЗ болничен лист от лекар, чието име е отразено на положения печат и който се е подписал. Независимо от посочените по-горе факти, както и за късно връчване на призовката и заявеното искане за отлагане на делото, съдът на формално основание-липса на елемент от болничния лист по чл. 18, ал. 2 Наредба за медицинска експертиза на работоспособността не е приел наличието на уважителни причини и е пренебрегнал правото му да организира защитата си, включително и чрез упълномощаване на адвокат (което е направил с представеното след съдебното заседание в първоинстанционния съд редовно пълномощно на адвокат П от 31.10.2008 г.). От изложеното следва, че въззивният съд е разгледал делото и е постановил решението си при нарушаване процесуалното право на защита на подсъдимия, лишавайки го от право на участие, което е заявил с подадената своевременно молба, съдържаща искане за отлагане поради наличие на уважителни причини за невъзможност да присъства в съдебното заседание и право на защита, която очевидно с оглед датата на призоваването му не е могъл да организира. Разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК е била неприложима, тъй като наличието на уважителна причина-заболяване, документирано от компетентно лице, е било пречка за разглеждане на делото. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, поради което искането за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването е основателно. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни процесуалните си задължения по предоставяне възможност на подсъдимия да организира защитата си, ако направи искане за това, и да се произнесе по всички доводи и възражения, които не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство като се вземат предвид и анализират доказателствата по делото, съобразно предписанията на чл. 107, ал. 3 НПК с оглед правилното решаване на въпросите по чл. 301 НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение