Решение № 2718 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 206/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, подадена чрез упълномощен главен експерт юрист Ц. Въргова, против решение 23257 от 13.11.2024 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 5799/2024 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на изрична заповед на министъра на отбраната за продажба на процесния имот не обосновава неприложимост на § 144 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ, обн. ДВ, бр. 16 от 26.02.2010 г./, тъй като нормата е приложима единствено по отношение на заповеди за продажба и не е дадена възможност за довършване на процедури по предварителен договор. Счита, че настоящата процедура за закупуване не е административна, тъй като се провежда, чрез сключване на предварителен договор по реда на Указ 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана /отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, съответно министърът на отбраната не действа като административен орган, а като продавач в гражданскоправно правоотношение и поради това възникналите правоотношения не са предмет на регулация от АПК. Касаторът поддържа, че цитираната в договора от 16.03.1995 г. заповед 490 от 02.08.1993 г. не е такава по смисъла на § 144 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, а е свързана с финансиране на строителството на жилища за военнослужещи, посредством продажби с предварителни договори на незавършени жилища, представлява общ административен акт по чл. 65 АПК и не касае конкретни имоти. Изразява становище, че такъв акт не е и заповед ЗС-684 от 20.10.2003 г. на министъра на отбраната. Според касационния жалбоподател целта на § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ е да обхване незавършените производства по продажба, засегнати от изменението на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ /обн. ДВ, бр. 16 от 26.02.2010 г./, както и тези във връзка с отменената Наредбата за разпореждане е жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната /приета с ПМС 176 от 10.07.2009 г., обн., ДВ, бр. 57 от 24.07.2009 г., в сила от 24.07.2009 г., отм., бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г./, но не обхваща предварителни договори по закупуване на такива имоти. Развива тезата, че причината окончателната сделка да не бъде осъществена е, че Б. И. не е изпълнил клаузата по т. 2, б. в от предварителния договор, а именно не е заплатил сумата в размер на 10 % към момента на въвода, представляваща разликата до пълната строителна стойност на обекта. На последно място твърди, че жалбоподателката М. С. не е била активно легитимирано лице в производство по § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, тъй като вече е разведена с Б. И.. Поддържа, че предварителният договор за продажба обвързва страните по договора облигационно, като същият няма транслативно действие и поради това страна в производството е само съпругът, вписан в договора. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на акт по същество на спора, с който да се остави без уважение жалбата срещу отказа на министъра на отбраната, обективиран в писмо с рег. 13-00-2182 от 31.01.2024 г. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответниците - Б. Р. И. и М. Ц. С. оспорват касационната жалба чрез упълномощен адвокат Е. Андонова, която с писмен отговор, в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита пледира за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, обосновано и справедливо. Прави искане за присъждане на сторените от М. С. разноски в касационната инстанция с представен списък за тях. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като въз основа на доказателствата по делото съдът правилно е приел, че в случая е налице започнато, но незавършило производство по продажба на жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната, поради което за административния орган се е породило задължение да придвижи и приключи цялостния процес по продажбата. Според участващия по делото прокурор, след като по делото е безспорно установено, че са изпълнени някои от елементите на гражданскоправната сделка, нормата на § 144 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ задължава органа да завърши производството с краен акт, а не само да приключи процедурата в нейната първа фаза. Намира за обоснован извода на съда, че административният орган неправилно е приел, че липсата на изрична заповед на министъра на отбраната за продажба на имота обосновава неприложимост на цитираната разпоредба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на министъра на отбраната за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 23257 от 13.11.2024 г. е отменен отказ за приключване на производство за закупуване на недвижим имот, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], обективиран в писмо рег. 13- 00- 2182/31.01.2024 г. на министъра на отбраната; преписката е върната на министъра на отбраната на Република България за ново произнасяне по искане вх. 13- 00- 2182 от 15.01.2024 г. за продължаване на производството по закупуване на недвижим имот от жилищния фонд на МО при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона; Министерството на отбраната на Република България е осъдено да заплати на Б. Р. И. сумата в размер на 1760 лв., представляващи разноски по делото; Министерството на отбраната на Република България е осъдено да заплати на М. Ц. С. сумата в размер на 1760 лв., представляващи разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София град е констатирал, че между Министерство на отбраната /МО/ и Б. Р. И. на 16.03.1995 г. е сключен предварителен договор за продажба на жилище на военнослужещ по реда на чл. 9а от Указ 463 от 7.09.1950 г., с посочен конкретен обект, а именно: апартамент [номер], находящ се в гр. София, [жк], ет. [номер], в сграда със строителен 1/288, със застроена площ от 105,06 кв. м., заедно с мазе 76 със застроена площ от 4,52 кв. м., ведно с 1,5237 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Според т. 2 от сключения договор приобретателят се задължава да заплати сумата от 310 420 лв. при подписването му и да заплати допълнително към момента на въвода във владение сума в размер, представляваща разликата до пълната строителна стойност на обекта, определена съгласно § 8 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти /отм. ДВ. бр. 82 от 27 септември 1996 г./. Установено е, че с писмо с изх. 1316 от 04.12.1997 г. от началника на отдел Капитално строителство - МО, Б. Р. И. е уведомен, че цената на жилището е в размер на 17 544 642 лв., до настоящия момент е заплатена сумата от 310 000 лв, поради което е предоставен 45- дневен срок за внасяне на дължимата разлика до пълната строителна стойност. В цитираното писмо е посочено, че въвод във владение ще бъде извършен след заплащане на дължимата сума. С последващо писмо с изх. 140 от 29.01.1998 г. от началника на отдел Капитално строителство - МО, Б. Р. И. е уведомен, че на основание т. 2, б. в от сключения на 16.03.1995 г. договор, в 14- дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка в ДСК Жилищно строителство София сума в размер на 17 219 142 лв., представляваща разликата между заплатената до момента сума и пълната строителна стойност на обекта. Първостепенният съд изрично е посочил, че по делото са представени платежни нареждания за заплащане на сумата по предварителния договор, но не и доказателства за заплащане на остатъчната сума до пълната стойност на имота. Б. И. и М. С. са поискали по съдебен ред сключването на окончателен договор, като на 13.02.1998 г. са предявили иск по чл. 19 от ЗЗД пред СРС. Впоследствие, с протокол за въвод във владение от 05.10.2004 г., съставен в изпълнение на заповед ЗС-684 / 20. 10. 2003 г. на министъра на отбраната, е извършено предаването на недвижимия имот на Б. И. и М. С.. В протокола е изрично е посочено правно състояние: Заведеното срещу МО дело е прекратено . Първостепенният съд подробно е анализирал развилото се във връзка с процесния имот производство по чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/, приключило с решение 15564 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело 6299/ 2019 г. по описа на ВАС, Петчленен състав, както и съставените по повод на имота актове за частна държавна собственост. Съдът е установил, че атакуваният отказ, обективиран в писмо с рег. 13-00-2182 от 21.01.2024 г. на министъра на отбраната е постановен по искане вх. 13-00-2182 от 15.01.2024 г., предявено от Б. И. и М. С. до МО за продължаване на производството по продажба на горепосоченото жилище на основание § 144 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ. С оспореното писмо заявителите са уведомени, че искането им не може да бъде удовлетворено, тъй като със ЗИД на ЗОВСРБ /обн. ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г./ е променена нормативната уредба относно продажбата на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО. Посочено е, че съгласно чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ, министърът на отбраната може да продава само жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които няма структури на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет. Издателят на процесния отказ заявява, че жилищата в гр. София не попадат в приложното поле на чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ, понеже в населеното място има военни формирования и структури на МО. По отношение на образуваните, но неприключили преписки за продажба на жилища от жилищен фонд на МО към момента на влизане в сила на посочените промени в нормативната уредба, като приложим се сочи § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ. Прието е, че тъй като по отношение на жилището няма издадена заповед на министъра на отбраната за продажба редът по § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ в конкретния случай е неприложим. В мотивите на оспореното съдебно решение е отразено, че оспореният акт е с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като административният орган е формирал едностранно властническо волеизявление, с което непосредствено са засегнати права и законни интереси на жалбоподателите, по претенцията им да бъде довършена процедурата за закупуване на имот, за което има подадено изрично заявление. Според съда атакуваният отказ е издаден от компетентен орган, а липсата на оформяне като заповед на произнесения отказ, не съставлява основание да се счете за нарушение на изискуемата писмена форма на адм. акт. Анализирани са относимите към сключването на предварителния договор разпоредби на Указ 463 от 07.09.1950 г. и нормата на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ в редакцията след изм. ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., като е прието, че последната е неприложима за конкретния случай, защото действа занапред и има отношение спрямо жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на МО, за които тепърва ще се преценява възможността за продажбата им и предпоставките за това, но не и за такива жилища от фонда на МО, по отношение на които има започнати, но неприключили производства по продажбите им. При съобразяване на § 144 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ /обн. ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г./ първостепенният съд е счел, че във връзка с подаването на молба вх. 446 от 28.12.1994 г. и сключването на предварителен договор за продажба на жилище на военнослужещ с Б. Р. И., е налице започнато, но незавършило производство по продажба на жилище от жилищния фонд на МО. Поради това, според съда за административният орган се е породило задължението да приключи цялостния процес по продажбата на жилището, като извърши съвкупност от фактически и правни действия, за да бъде завършено започналото, но неприключило производство. Преценено е, че дори и да не е налице издадена заповед на министъра на отбраната за продажба на имота, със започнатото и неприключило производство по продажба на жилището са изпълнени някои от елементите на гражданскоправната сделка, след като е постигнато съгласие и от двете страни по отношение на покупко-продажбата за съответния имот и е подписан предварителен договор. Изложени са мотиви, че целта на законодателя е приключване на сделката с краен акт, а не само завършване на процедурата в нейната първа фаза, поради което неправилно административният орган е приел, че формалната липса на изрична заповед на министъра на отбраната за продажба на имота обосновава неприложимост на § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ. Подробно е обсъдено съдържанието на приетите по делото писмени доказателства - протокол от 16. 03. 1995 г., заповед ЗС-684 / 20. 10. 2003 г. на министъра на отбраната, писмо изх. 1316 от 04.12.1997 г. от началника на отдел Капитално строителство МО и писмо с рег. 3-5873 / 20. 11. 2012 г. от заместник началника на Централно военно окръжие до Топлофикация София ЕАД. Оттук е формиран извод, че основателността на искане вх. 13-00-2182 от 15.01.2024 г. следва да бъде преценена при съобразяване с посочените доказателства и нормативната уредба, действала по време на подаването на молба вх. 446 от 28.12.1994 г., с която Б. Р. И. е поискал да бъде включен в списъка за закупуване на жилище на МО. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото съдът точно е установил, че по силата на § 144 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ /обн. ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм. ДВ, бр. 23 от 2011 г., в сила от 22.03.2011 г., изм. ДВ, бр. 98 от 2016 г./ незавършилите към датата на влизане в сила на този закон производства по продажба/замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, за които има издадена заповед на министъра на отбраната за продажба/замяна, включително от военнослужещи и цивилни служители, чиито правоотношения с Министерството на отбраната са прекратени, се приключват в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по цени, при условия и по ред, определени в съответствие с нормативната уредба, действала по време на издаване на заповедта. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на съда, според които липсата на нарочна заповед на министъра на отбраната за продажба на процесния имот не може да обоснове неприложимост на посочената норма. Производството по продажбата е било инициирано с молба вх. 446 от 28.12.1994 г., с която настоящият ответник Б. Р. И., към този момент военнослужещ в поделение [номер], е поискал да бъде включен в списъка за закупуване на жилище на МО. На основание чл. 19 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 9а от Указ 463 от 7.09.1950 г. за създаване на жилищен фонд при Министерството на народната отбрана и заповед 490 от 02.08.1993 г. на министъра на отбраната относно финансиране на строителството на жилища за военнослужещо посредством продажба с предварителни договори на незавършени жилища, на 16.03.1995 г. между МО и Б. Р. И. е сключен предварителен договор за продажба на процесното жилище. При така инициираната процедура, за административния орган се е породило задължението да осъществи и приключи цялостната процедура по продажбата на процесното жилището, което вече се обитава от двамата заявители, същите са въведени във владение от касатора, но последният отказва да приключи производство по продажба на процесния имот с издаване на заповед за продажба. Правно нетърпимо е положението, при което административният орган черпи благоприятни последици от бездействието си да издаде заповед, с която да финализира производството и по този да цели да обоснове неприложимост на § 144 от ПЗР към ЗИД на ЗОВСРБ. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че настоящата процедура за закупуване не е административна, тъй като се провеждала при участие във финансирането на строителството от военнослужещите, чрез сключване на предварителен договор по реда на Указ 463 от 7.09.1950 г., съответно министърът на отбраната не действал като административен орган, а като продавач в гражданскоправно правоотношение и поради това възникналите правоотношения не са предмет на регулация от АПК. Безспорно продажбата на жилище от ведомствения фонд на МО на служители на министерството представлява смесен фактически състав, при който са налице елементи на гражданскоправна сделка - постигане на съгласие от двете страни по отношение на покупко-продажбата за съответния имот, договореност по отношение на цената и начина на заплащането ѝ. Основанието за възникване на правата и задълженията е заповед 490 от 02.08.1993 г., заповед ЗС-684 от 20.10.2003 г., издадени от страна на министъра на отбраната, както и сключеният договор, поради което съдът намира, че следва да се осъществи задължителният административен елемент като условие за настъпване на правното действие на сделката. Ето защо е верен и обоснован извода на първостепенния съд, че за да произведе предварителният договор законните си последици, трябва да се осъществи и този административен елемент на цялостния завършен смесен фактически състав на покупко-продажбата на държавно жилище на граждани. Следователно продажбата следва да бъде приключена въз основа на издадена заповед за продажба на имота. Едва след издаването на заповедта за продажба на жилището, министърът на отбраната престава да действа като административен орган и придобива качеството на представител на собственика на имота държавата. Обратният извод не се налага включително от цитираната заповед 490/ 02.08.1993 г. на министъра на отбраната и обстоятелството, че предварителният договор е сключен на основание чл. 9а от Указ 463 от 7.09.1950 г. В подкрепа на изложеното са и мотивите на постановените съдебни решения в производството по оспорване на издадената на основание чл. 80а ЗДС заповед за изземване ЗС 350 от 14.12.2017 г. на министъра на отбраната, в които категорично счетено счетено, че следва да бъде съобразена и осъществена правната възможност за довършване на фактическия състав на процесната продажба изискванията на съгласно § 144 от ЗИД на ЗОВСРБ /ДВ бр. 16 от 2010г./ и цитираната съдебна практика. Както основателно е преценил и първостепенният съд, в случая са изпълнени някои от елементите на гражданскоправната сделка, а именно: след като е постигнато съгласие и от двете страни по отношение на покупко- продажбата за съответния имот, е подписан предварителен договор, заплатена сумата от 310 420 лв. при подписване на договора и купувачите вече са въведени във владение на спорния недвижим имот. С оглед на това законосъобразното приключване на продажбата изисква извършването на всички дължими по закон фактически и правни действия от страна на министъра на отбраната. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че целта на § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ е да обхване незавършените производства по продажба, засегнати от изменението на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ, както и тези във връзка с отменената Наредбата за разпореждане е жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, но не обхващала предварителни договори по закупуване на такива имоти. С тези доводи се прави опит за стеснително тълкуване на визираната относима разпоредба, като в нея се влага смисъл, какъвто не е регламентиран от законодателя. Изменението на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ в цитираната редакция е направено със ЗИД на ЗОВСРБ, обн., ДВ, бр. 16 от 26.02.2010 г. Със същия ЗИД на ЗОВСРБ е приет и § 144 от ПЗР на този закон. Предвид систематичното място на двете разпоредби /чл. 319, ал. 2 и § 144 в ЗИД на ЗОВСРБ/, следва изводът, че чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ действа занапред и е приложим спрямо жилищата, ателиетата и гаражите от жилищния фонд на МО, за които тепърва ще се преценява възможността за продажбата им и предпоставките за това, но не и за такива жилища от фонда на МО, за които вече има стартирали производства за продажбата им, но процедурите по продажбите им не са финализирани. Ето защо настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите, че разпоредбата на чл. 319, ал. 2 ЗОВСРБ не е приложима за конкретния случай и затова административният орган неоснователно се е позовал на нея. От съдържанието на нормата на § 144 от ПЗР на ЗОВС ясно се разкрива целта на законодателя - приключване на сделката с краен акт, въз основа на който правоимащите лица да придобият собствеността върху имота. Лишена от правна обосновка е развитата от касационния жалбоподател теза, че причината окончателната сделка да не бъде осъществена е, че Б. И. не е изпълнил клаузата по т. 2, б. в от предварителния договор, понеже не е заплатил сумата в размер на 10 % към момента на въвода, представляваща разликата до пълната строителна стойност на обекта. Съгласно т. 2, буква в от сключения предварителен договор приобретателят се задължава да заплати допълнително към момента на въвода във владение сума в размер, представляваща разликата до пълната строителна стойност на обекта, определена съгласно § 8 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти /отм. ДВ. бр. 82 от 27 септември 1996 г./. Първостепенният съд е отразил, че по делото да не са представени доказателства за заплащането на тази сума, но е безспорно е установено правнорелевантното обстоятелство, че с протокол за въвод за владение от 05.10.2004 г. на приобретателя Б. Р. И. е извършено предаването по действително фактическо и правно състояние на процесния недвижим имот. Макар в описаното правно състояние да е посочено заведенето срещу МО дело е прекратено през месец ноември /годината не се чете/ , това отразяване не опровергава обстоятелството, че настоящият ответник вече е заплатил дължимата съгласно т. 2, б. в от сключения договор сума. От съществено значение в случая е и обстоятелството, че твърдението, че Б. Р. И. не е заплатил цялата продажна цена на имота, не е посочено като мотив за произнесения процесен отказ, обективиран в писмо с рег. 13-00-2182 от 31.01.2024 г. на министъра на отбраната, поради което е недопустимо да се въвежда в хода на съдебното производство. Ако министърът на отбраната е считал, че действително не е била заплатена пълната продажна цена на имота, остава неизяснен въпросът същият защо не е предявил облигационните си права на надлежна страна по договора, съгласно разпоредбите на чл. 87 и следващите ЗЗД, които твърди, че са приложими в процесния случай. Не намира правна опора и последното възражение на касатора, че М. С. не е активно легитимирано лице в производство по § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ, тъй като вече е разведена с Б. И.. Приложената по делото молба декларация 446 от 28.12.1994 г. за включване в списъка за закупуване на жилището от МО е подписана от двамата съпрузи, като именно с нея е започнала процедурата по закупуването на процесния имот. Видно от Удостоверение за граждански брак 089706, серия ГБ-85/07.02.1993 г. и решение от 09.06.2003 г. по гр. д. 77/2003 г. на Районен съд Костинброд, към момента на подписване на предварителния договор за продажба на жилище на 16.03.1995 г. настоящите ответници са били в законен граждански брак. Безспорно и двамата съпрузи са били военнослужещи, съгласно приложените по преписката удостоверение с изх. 164 от 11.01.1995 г. от началника поделение [номер] за Б. И. и Служебна бележка от 02.01.1997 г. от началник на поделение [номер]-ГЩ за М. С.. С решение 30/11.02.2015 г., постановено по гр. д. 4188/2014 г. на ВКС, IV гр. отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака на името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по силата на закона, на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК /респ. чл. 19, ал. 1 СК - отм./ режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който принос се предполага до доказване на противното. С оглед на това искът по реда на чл. 19 ЗЗД е бил предявен от страна на двамата съпрузи, както и молбата до министъра на отбраната с вх. 8838 от 15.12.2008 г., съдържаща искането за обявяване на сключения на 16.03.1995 г. предварителен договор за окончателен, също е предявена и от двете лица, въз основа на което следва да се приеме, че в случая М. С. е процесуално легитимирана да оспори процесния отказ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставят без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответницата М. Ц. С. своевременно претендираните разноски, които с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и съобразно действителната фактическата и правна сложност на спора, следва да се редуцират до 500 лева. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,