Решение № 5844 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10282/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Столична регионална здравна инспекция(СРЗИ) и Директора на СРЗИ, двамата чрез ст. юриск. Ташева, срещу Решение 12067 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело 2440/2024 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Р. Г. от гр.София срещу незаконосъобразно бездействие на СЗРИ и Директора и по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. Ответникът Р. Р. Г. от гр.София, чрез адв. Герджиков, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. Първостепенният съд е бил сезиран с искане с основание в чл.256 ал.3 АПК да се осъдят касаторите да изпълнят вмененото им с чл.10 ал.1, т.1 от Закона за здравето(ЗЗ) задължение да осъществят държавен здравен контрол, както и да инициират административно наказателни производства при наличие на данни за конкретни административни нарушения. В обстоятелствената част на искането се сочи, че във връзка с неспазване на установена от Столична Община забрана за движение на пътни превозни средства с допустима максимална маса над 3,5 тона по ул. Калоянова крепост в участъка и между ул. Г. Войтех и ул. Подграмада в гр. София, е осъществен строеж в УПИ ІV-1367.1368,кв. 45, м."Бояна, Район Витоша. При строителните дейности, извършвани от АрстройООД, посочената забрана е нарушавана, като е преминавала тежка строителна техника, в резултат на което, освен всичко останало, са били компрометирани канализационните тръби в посочения участък, вследствие на което по улиците са се стичали фекални води. Отбелязано е от Г., че до редица органи, вкл. и до СРЗИ(вх. 96-00-235 от 14.09.2023г), са били подадени сигнали. В тази връзка се приема от първоинстанционния съд, че е налице бездействие на административен орган по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, тъй като съгласно чл.31 ал.1 от ЗЗ Държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори, а посочените органи СРЗИ и Директорът и не са изпълнили вменените им с новелата на чл.10 ал.1,т.1 ЗЗ задължения да осъществят държавен здравен контрол. В мотивите на обжалваното съдебно решение е посочено, че от представения по делото снимков материал и разпитания свидетел В. Н., е установено, че по въпросните улици са текли фекални води, следствие от напуканите, поради неспазване на забраната канализационни тръби. С оглед това е споделена тезата на Г., че е налице бездействие и на СРЗИ, и на Директора и по техни задължения произтичащи пряко от нормативен акт съгласно чл.256 ал.1 и ал.3 АПК, дължими по чл.31 ал.1 от Закона за здравето. В този смисъл двата органа не са осъществили необходимия здравен контрол по подадения, вкл. и от Г. сигнал, а ако е счетено, че следва той да са изпрати на друг компетентен орган, това не е било направено. В крайна сметка е заключено, че жалбата на лицето е основателна, тъй като съдържа доказани твърдения за бездействие на ответниците по нея по отстраняване на теч на фекални води от канализационната мрежа, както и от опасност за нарушаване на целостта на газопреносната система, което носи риск за здравето на хората, а СРЗИ е компетентният да разпореди съответните проверки орган, да осъществи контрол, предприеме съответните мерки и наложи посочените в закона санкции. Настоящият състав намира, че на първо място не е спорно, че на л. 14 от делото на АССГ се намира цитирания в решението на първоинстанционния съд сигнал, подаден от граждани, живущи в районна на въведената забрана и извършваното строителство, входирана на дата 13.02.2024г.. Видно е обаче от писмо на Директор СРЗИ от дата 15.02.2024г.(т.е. само два дни след подаването му), че същият е бил препратен до Кмета на Район Витоша, като последният е посочен като компетентен орган по въпросите, поставени в сигнала. В тази връзка неточна е констатацията на административния съдия, че сигналът не бил разгледан, респ. не е бил дори и препратен. На следващо място търсената защита по чл.256 ал.1 АПК предполага осъществено правно бездействие от страна на посочени органи и длъжностни лица и то по техни задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. В случая за фактическите бездействия е приложимо правилото на чл.256 ал.2 АПК, според което същите са могли да бъдат оспорени в 14-дневен срок от отправяне на искането те да бъдат извършени, т.е. съобразно подадения на 13.02.2024г. сигнал до 27.02.2024г. вкл. Макар че жалбата е входирана именно на 27.02.2024г. в АССГ, с нея не се търси защита от фактически бездействия на посочените ответници, а се навежда, че същите бездействат, като не предприемат съответните, вкл. и правни действия по упражнявания от тях държавен здравен контрол, вкл. в резултат на тази дейност да инициират и административно-наказателни производства. В тази връзка следва да се отбележи, че нормите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на бездействие и неизвършване на фактически действия от административен орган, основани на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Законовите разпоредби по своя фактически състав са близки, но предпоставките за прилагането им не са идентични. Производството по чл. 256, ал. 1 АПК е исково, като търсещият защита цели да осъди административния орган да преустанови бездействието и извърши фактическото действие, което е задължен да извърши по закон. Страни са ищецът и посоченият от него административен орган. Ищецът поддържа, че е носител на неудовлетворено притезание от ответната страна и търси от съда със сила на пресъдено нещо да го задължи да изпълни произтичащото от закона задължение. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална правоспособност и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие, произтичащо пряко от нормативен акт, е материалноправна предпоставка за основателност на иска и подлежи на проверка по същество. В случая с оглед формулираните обстоятелствена част и петитум на жалбата, то следва да се посочи, че не се установят сочените в жалбата твърдения за неоснователно бездействие. На първо място подаденият на 13.02.2024г. сигнал е бил препратен на друг административен орган, а отделно от това не се установяват предпоставките, че в посочения времеви период е било налице основание за действие от страна на двамата ответника. Съгласно чл.15 ал.1 от ЗЗ държавният здравен контрол от съответните РЗИ се осъществява по т.1 до т.7, като по т.3 и т.4 включва контрол за установените с нормативен акт здравни изисквания за дейностите със значение за здравето на човека по § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба и контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба. Т.е. в тежест на жалбоподателя е било да установи, че към датата на подаване на жалбата са били налице предпоставките за установяване съответствие за посочените дейности и фактори от страна на органите на СРЗИ. Това обаче не е установено при условията на проведеното главно доказване, което е следвало да бъде и пълно. От представеният снимков материал не може да се установи нито точното местоположение на заснетото, нито точния им времеви период. Разпитаният по делото свидетел(който не живее на посочените улици) също не дава конкретна насока по отношение на съществуването на твърдяните обстоятелства за теч на фекални води към релевантния за преценката момент(дори на самите снимки не може да се установява безсъмнено наличието на твърдения теч и то на фекални маси). Същевременно и ведно от приложеното съдебно Решение 8046 от 10.06.2024г. по адм. дело 2484/2024г. е, че за бездействие по чл.256 ал.1 АПК са осъдени:Директорът на СДВР и Началникът на отдел ПП във връзка с неспазване забраната да движение на МПС с маса над 3,5 тона в посочените пътни участъци. При това положение не са били налице основания за уважаване на претенцията по чл.256 ал.1 АПК така, както същата е била заявена от Г. срещу двамата ответника. С оглед на изложеното решението е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост, което налага отмяната му и постановяване на друго, с което жалба се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение