Решение № 5986 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2014 г.

Решение № 5986 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6667/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 1595 от 13.03.2014 г., постановено по адм. дело № 138/2012 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата, "Тами - 01" ООД, гр. Сливен, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Тами - 01" ООД, гр. Сливен против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-200-2600/5268 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано оторизиране на исканите суми по подадено от дружеството заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Схемите за национално доплащане на площ /СНДП/, по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и по мярка Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Наложени са и санкции за бъдещ период за СЕПП и СНДП на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 и за НР1 и НР2 на основание чл. 16 от Регламент 1975/2006. За да откаже финансово подпомагане административният орган се е основал: по СЕПП на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при приетото, че кандидатът е заявил площ, която не стопанисва, като недопустимите площи са установени чрез проверка на място; по СНДП на разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по чл. 47, ал. 1 от ЗПЗП, установена чрез проверка на място; по НР1 и НР2 на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2008 г./, кандидатът е заявил по-големи площи, в сравнение с реално ползваните от него, установени чрез проверка на място. С оглед установения процент на наддеклариране са наложени и санкции за бъдещ период. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и заключения на назначени по делото експертизи. При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е уважил жалбата, като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. За да бъде намален размера на плащане или постановен отказ за такова по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2 следва да са налице едно или няколко от условията на: чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП по СЕПП; чл. 47 от ЗПЗП по СНДП, в случая редакция ДВ, бр. 100 от 2008 г., съответно на чл. 12 от Наредба № 11/2008 г. на министъра на земеделието и продоволствието, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдяни в оспорения акт. В случая уведомителното писмо се основава на извършена проверка на място, проведена в нарушение на административнопроизводствените правила. Тази, наредена със заповед № 167475/21.09.2010 г. е извършена без участието на земеделския производител. В контролния лист изрично е посочено от една страна, че кандидатът не е информиран за предстоящата проверка, а от друга, че е информиран за предстоящата проверка, което информиране не е доказано по делото. Обстоятелството, че контролния доклад е изпратен на заявилия подпомагане не основава твърдяното в касационната жалба липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 32, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Изпълнението на това изискване основава възможността Разплащателна агенция да определи наличието или не на законовите предпоставки за оторизиране на исканите суми, изцяло или частично, да постанови отказ и евентуално санкция за бъдещ период. Правилно е прието в обжалваното решение, че това нарушение рефлектира върху материалната законосъобразност на оспорения пред него административен акт, който изцяло се основава на изводите, направени в изготвените при извършване на проверките контролни листи. Проверката, основана на посочената по-горе заповед, е извършена основно чрез визуален метод на контрол. От извършилия проверката е изведената недопустимост на заявени за подпомагане парцели, чрез забележки в контролния лист, без установяване на площите им в съответствие с изискванията на чл. 34 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, касаещ определяне на площи при проверка на място на единните заявления относно схемите за помощи, свързани с площ, приложим съгласно извършеното препращане и за мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Този начин на извършване на проверката и конкретно нейното обективиране в изготвения контролен лист не дава дължимия се отговор за изпълнение или не на изискванията на действащата към момента на извършване на проверката и издаване на оспорения административен акт Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Уведомителното писмо е издадено при позоваване на извършените проверки, не съдържа отделни съображения основаващи приложението на закона към фактите, като е прието, че едни и същи площи не се стопанисват, по искането за подпомагане по СЕПП, а същите се явяват повече от заявените по СНДП и НР1 и НР2, при положение, че при извършената проверка се основава неподдържане на земята в добро земеделско състояние, отделно, самостоятелно основание за намаляване на исканото подпомагане или отказ от такова. При изложеното и при установената от административния съд фактическа обстановка правилен е извода му незаконосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо. Административният акт е постановен в нарушение на административно-производствените правила, което нарушение е довело и до неправилно приложение на приложимия закон. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да извърши дължимата се преценка на установените в хода на делото факти и обоснове наличието или не на предпоставките на закона за подпомагане или отказ от такова. Решението на съда като правилно, постановено при спазване на материалния закон следва да се остави в сила. От ответника по жалбата, чрез пълномощника му по делото в съдебно заседание и представена писмена защита е направено искане за присъждане на разноски по делото. Искането не е скрепено със списък на направените разноски, изискуем се от чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципа на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент и доказано с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски. В случая това не е сторено, поради което искането се явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение